Спас (Сотир) Зафиров е възрожденски учител, роден и израсъл в град Пещера. Известен педагог, преводач и автор на педагогически ръководства и читанки за преподаване на български и френски език в училище, както и на художествени произведения, сред които особено се откроява първата любовна стихосбирка от Възраждането в българската литература „Блъгарска гъсла“ („Българска гусла“), в съавторство с Цветан (Цани) Желев. Спас Зафиров е сред спомоществователите за издаването на книгата на Юрий Венелин „Критични издирвания върху българската история“ през 1853 г. в Земун. Инициатор на първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий на 11 май 1856 г. като Ден на българската писменост и просвета.
Според повечето източници Спас Зафиров е роден през 1816 година, а според сведенията на Иван Попов, представляващи първата част на книгата „Страници из миналото на град Пещера“ (с.223), Спас Зафиров е роден през 1817 година. След дълга учителска и просветна дейност, Спас Зафиров умира на 30 април 1885 г. в Пловдив.
Образование, просветителска и творческа дейност Отначало Спас Зафиров е учил в гръцките училища в Пловдив, а после в Атина, където овладява до съвършенство гръцки език и френски език.
След завръщането си Зафиров е учителствал две години в гръцкото училище в Татарпазарджик, където през 1851 г. се е записал като спомоществовател за издаването на книгата „Критични издирвания върху българската история“ на Юрий Венелин в Земун през 1853 г. После станал учител в пловдивското гръцко училище при църквата „Св. Петка“, където преподавал гръцки и френски език. Понеже преподавал тайно български език на по-възрастните ученици, бил е уловен и наклеветен през 1854 г. и от гръцката патриаршия го изгонили. Тогава Спас Зафиров започнал да преподава френски и гръцки в Калофер, срещу заплата от 6000 гроша в училището на даскал Ботьо Петков. В Калофер е известен и с гръцката форма на името си Сотираки Зафириади. Там през 1857 година пише „Катехизис за малки деца“. Спас Зафиров е инициатор на първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий на 11 май, като Ден на българската просвета и писменост – събитие, отбелязано от известния тогава „Цариградски вестник“.
На стр. 224 в бележките към статията за рода на Спас Зафиров в „Страници из миналото на град Пещера“, Иван Попов цитира пасаж (от стр. 139) от книгата „Калофер в миналото“ на Н. Начов:
„Калоферецът дядо Паничков разправял на Н. Начева следното за С. Зафиров: “Бях клисар в църквата „Св. Атанас“. Посещаваха ме даскали. Дохождаше и Сотираки, особено вечер да лафуваме. Понякога играехме на карти – кончина. Една вечер по Великден, като разглеждаше какви книги имам, Зафиров видя един дебел славяноелински лексикон – Цветник, напечатан в патриаршеската печатница в Цариград. В края му имаше прибавено житието на „Св. Кирил и Методий“. (Това била славянската христоматия на Неофит Рилски, печатана през 1852 г.)На стр. 269 – 299 се намирало „Житие и труди преподобних отец наших Методия и Константина, нареченого Кирила, епископов моравских, учителей славянских. Празник 11 день май“. Сотираки взе книгата и я прочете. На другия ден пак дойде, разправи ми за житието на светите братя и ми рече: „Тая книга е много добра. Виж, освен Св. Иван Рилски и Св. Парашкева Търновска, български светци са и тия двамата братя. Те са направили голямо добро на славяните изобщо и на българите частно – изнамерили са славянска азбука и са превели на старобългарски език свещените ни книги. Трябва да им устроим празник. За сега поне да го празнуват учителите и учениците в училищата.“ Решихме да направим това. Определихме да празнуваме на 11 май, защото в една ръкописна книга намерихме литургията на месец май, 11 ден. Дойде 11 май. Събрахме помежду си десетина гроша за разноски. Варихме коливо, купихме ракия и свещи за черкова и на поповете дадохме пет гроша. На другия ден в църквата Христо Петков (Синът на даскал Ботьо) каза слово за живота на Кирил и Методий, за стореното нам добро и за ползата от учението. Това слово съчини Сотираки. В накиченото с цветя училище има само водосвет. Ала народът си работеше – чарковете за гайтан вървяха. Някои старци казваха: „Не може тъй лесно да стане праздник.“ Това беше около 1854.(Изглежда обаче, че то ще да е станало по-късно, към 1856 – 1858 г., когато за пръв път бил празнуван в Калофер празникът „Св. Кирил и Методий“. Б. М. Ив. П.). Сотираки бе писал на даскалите в съседните градове и паланки. В Пловдив даскал Сливади, ако и да се гърчееше донякъде (той бил българин от с. Каратопрак – б.м. Ив. П.) прие известието с радост. Също и Ст. Захариев от Пазарджик и Георги Икономов от Сопот. Отначало карловци не искаха да празнуват тоя народен празник, но после кандисаха. По-после празнуваха същия празник Захари Княжески в Ст. Загора и Стамо Нешов в гр. Чирпан."
На стр. 224, Ив. Попов споделя, че е твърде вероятно Спас Зафиров да е писал и на пещерския учител даскал Михаил Петков Куманов и на видни граждани на Пещера, защото първото отбелязване на 11 май като Ден на българската писменост и просвета в родния град на Зафиров е датирано между 1856 и 1857 г.
Филолозите, историците и краеведите в Пещера определят Спас Зафиров като първия пещерски поет и стихотворец. Повод за това е „Българска гъсла“ („Българска гусла“) – стихосбирка с лирични, копнежни, любовни стихотворения, която Зафиров издава в съавторство с Цветан Желев в книгопечатницата на „Цариградски вестник“ в Цариград през 1857 година. Творбите на Спас Зафиров са повлияни от гръцкия поет Христополус (стихосбирката „Лирика“) и италианската поезия. На свой ред Петко Рачев Славейков бил повлиян от стихосбирката на Спас Зафиров, както и други тогавашни български поети.
Когато българите успели да утвърдят своите позиции по черковния въпрос пред гърците в Пловдив, Спас Зафиров се завърнал там и през 1860 г. започнал да преподава в пловдивското главно училище, известно по-късно като епархиална семиннария „Св. св. Кирил и Методий“. В Пловдив Зафиров превел Олендорфовата метода за изучаване на френски език („Ключ на Олендорфовата метода“), написал „Практическо изучаване на французки език по Олендорфовата метода“; „Книжка за благонравие“ и сътрудничел на Д. В. Манчов при съставянето на читанките за отделенията „Бащин език“.
В Пловдив Спас Зафиров преподавал и на Иван Вазов, който в „Чуто и видено“ (стр. 78;79) пише следното за своя учител:
"Той беше вече на години човек, със сухо, набръчкано лице, добросъвестен учител, но лишен от дарба на слово. Говореше бързо, неясно и спънато. Този сериозен, почти мрачен човек, беше автор – кой би повярвал? – на една еротическа песнопойка. Тия любовни песни, подражание на гръцки, аз учех наизуст като юноша. Чудно е, как в онова време на робство любовната и анакреонтичната поезия цъфтеше; тя се гълташе от стари и млади, от моми и деца. Бунтовнишките песни още не бяха изместили тая блудкава и сантиментална поезия. Тия песни именно ми се въртяха винаги в ума, когато гледах Зафирова да преподава. Френски език преподаваше сухо, но гръцки преподаваше с усърдие и с явна любов. Той с наслада се впущаше в неизбродния лабиринт на елинските глаголи и разкриваше тайните на елинското красноречие, обладавайки до съвършенство гръцкия изговор на буквите „тита“ и „делта“.
Родословие и семейна среда Зафиров е от виден възрожденски род. Дядо му Атанас, чичовците му и баща му, тежки чорбаджии, са се занимавали с производство на желязо, с бегликчълък, с търговия на суров памук и др. Баща му Зафир търгувал с Букурещ и бил близък приятел с букурещкия владика (вероятно български). Зафир бил женен за пловдивчанка, от която имал трима синове: Анастас, Сотир (Спас), Димитър и четири дъщери: Мариола, Касандра, Теопи и още една, омъжена в Пловдив.
Чорбаджи Зафир и съпругата му се поминали един след друг за една седмица. Зафировият брат Георги ликвидирал търговските предприятия и самокова и останал в града да гледа братовите си деца, като се занимавал и с „хекимлък“ (т.е. с лекуване на хора).
Братът на Спас Зафиров – Анастас Зафиров е роден към 1815 г. Бил е изпратен на 16-годишна възраст в Букурещ, за да продължи образованието си. Там той живеел при букурещкия владика – приятел на баща му. В Букурещ избухнал кървав бунт около 1830 – 31 г., с много жертви по улиците. Затова Зафир Чорбаджи повикал синът си да му помага в работата. В Серес, където бил изпратен да търгува, Анастас се оженил за овдовялата дъщеря на богат серски търговец на памук – Василянга. Но овдовял скоро, взел трите си деца и се преместил в Татарпазарджик, където бил назначен като чиновник (сандъкярин) в турска финансова служба. В Татарпазаржик се оженва повторно за пещерката Кираца, която е арумънка. Раждат им се още две деца и семейството им се премества в Пещера, където Анастас Зафиров се занимавал с „хекимлък“ („Анастас хекиминът“), подобно на чичо си Георги.
Другият брат на Спас Зафиров – чорбаджи Димитър Зафиров останал в Пещера. Бил е финансов чиновник на турска служба преди Освобождението. Съпругата му е потомка на пещерския чорбаджийски армънски род – Торбови. Имат двама синове – Зафир и Михаил.
Няма данни как са се проявили старите чорбаджии Анастас и Зафир като българи и общественици. Но за Анастас и Спас Зафирови се знае, че са особено активни като общественици в църковно-училищните работи и в борбите за църковна независимост. Силно впечатление в хората от града оставил фактът, че при едно посещение на гръцкия владика в Пещера двамата братя не станали на крака за да го поздравят. Те са сред първите, които заговорили в Пещера за политическа независимост.
Семейство В Калофер Зафиров се оженил за сестрата на съпругата на Тодор Бурмов. От този брак семейство Зафирови имат трима сина: Атила (Атила Зафиров), Любомир, Светослав и две дъщери.
Най-възрастният син на Спас Зафиров – Атила Спасов Зафиров е военен, отличен в няколко войни. Съпруга му е Екатерина Зафирова, с която имат две деца – дъщеря и син. Впоследствие се преместват от Пловдив в София.
Светослав Спасов Зафиров – вторият син на Спас Зафиров е военен, увлечен е по толстоизъм и мистицизъм.
Любомир Спасов Зафиров – третият син на Спас Зафиров се установил в София.
Книги от Спас Зафиров Катихизис за малки деца, издава книжарницата на Д. В. Манчев, 1857. Книжка за благонъравие, IV издание, Браила, 1864. Издава книжарницата на Д. В. Манчев, 1867 г. Практическо изучение на французский язик по Олендорфовата метода. Виена, 1862 г. Издава книжарницата на Хр. Данов; Практическо изучение на французский язик по Олендорфовата метода, ч. I. Издава Хр. Г. Данов, Пловдив, 1876 г. (Второ издание). Читанка „Бащин език“ – като съавтор на Д. В. Манчев.
Поезия от Спас Зафиров „Българска гусла“, в съавторство с Цв. Желев. Издава книгопечатницата на „Цариграски вестник“, Цариград, 1857 г.
Преводи от Спас Зафиров "Ключът на Олендорфовата метода за изучавание французкий язик", автор Гандс. П., Пловдив, 1880 г.
Памет за Спас Зафиров в Пещера днес В читалище „Развитие“ в гр. Пещера се организира национален конкурс „Спас Зафиров“ за есе от ученици между седми и дванадесети клас.
Една от големите улици в град Пещера носи името на възрожденския учител.
Източници Вазов, Ив. „Чуто и видено“ (с. 78;79) Начов, Н. „Калофер в миналото“ (с. 139) Пунев, Ан. „Енциклопедичен речник на град Пещера“, София, 2000 Попов, Ив. В: Първа част (стр. 222 – 226) от „Страници из миналото на град Пещера“, под редакцията на проф. В. Хаджиниколов, ОФ, С., 1973 Ачева, В. www.peshterainfo.com
Категория:Български възрожденци Категория:Български педагози Категория:Български преводачи Категория:Родени в Пещера Категория:Починали в Пловдив