Жельо Драгомиров Ганчев е български учен, професор по общо животновъдство, един от основателите на висшето зооинженерно и агрономическо образование в България, съосновател на Агрономическия факултет при Софийския университет, работил в областта на овцевъдството и говедовъдството.
Биография Роден е на 10 април 1877 г. в Арабаджиево. През 1899 г. завършва земеделско образование в Кралската земеделско-ветеринарна академия в Копенхаген, Дания. През 1901 г. специализира животновъдство и млекарство в Дания и Швейцария. От 1911 до 1914 и през 1918 – 1919 г. е директор на земеделското училище в Садово. Той е сред основателите и първите преподаватели в Агрономическия факултет на Софийския университет. През 1921 г. е избран за доцент, а през 1928 г. – за професор. От 1928 до 1936 г. завежда катедрата по Общо скотовъдство към Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. В същия период е почетен председател на Съюза на говедовъдните дружества.
Под ръководството на проф. Ганчев е създадена породата Червено садовско говедо. Изучава местните овчи отродия, състава и смилаемостта на българските фуражи.
През 1926 г. проф. Ганчев осъществява първото бонитиране на стадо Старозагорски овце в старозагорското село Горно Ботево. Той характеризира и Свищовската овца.
През 1935 г. проф. Жельо Ганчев в съавторство с проф. Иван Попов първи публикуват данни за хранителната стойност на някои основни български фуражи, използвани при храненето на продуктивни животни.
Проф. Жельо Ганчев почива на 16 януари 1936 г.
Научни трудове Автор е на редица научни трудове посветени на говедовъдството и овцевъдството, по-значимите са: „Говедарство“ (1907) „Общо скотовъдство“ (1924) „Овцевъдството в България“ (1930)
Източници
Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Български биолози Категория:Садовци Категория:Родени в област Стара Загора Категория:Починали в София