Силициевата долина (, често неправилно наричана на български Силиконова долина) е районът на южната част на метрополния регион на залива Сан Франциско в Северна Калифорния, Съединените американски щати.

В него се намират седалищата на много от най-големите високотехнологични корпорации от SiliconValley.com, произвеждащи компютри, хардуер и електроника, разработващи софтуер и облачни технологии. Първоначално терминът „силициева“ отразява големия брой разработчици и производители на силициеви чипове, но по-късно започва да се отнася и за всички високотехнологични компании и като цяло се използва като метоним за американския високотехнологичен икономически сектор. Наред с развитието на други високотехнологични икономически центрове в САЩ и света, Силициевата долина продължава да бъде водещ център за иновации и развитие, където са вложени 1/3 от всички рискови капиталови инвестиции в САЩ.

Наименование Английският термин Silicon Valley е въведен от Ралф Верст, калифорнийски предприемач. За първи път е употребен от журналиста Дон Хофлър, приятел на Верст, който го използва в заглавие на серия от статии в седмичния търговски вестник „Електронни новини“ (Electronic News). Сериията, озаглавена „Силициевата долина в САЩ“ („Silicon Valley in the USA“) започва да се публикува на 11 януари 1971 г. „Долина“ (Valley) се отнася до Долината Санта Клара, намираща се в най-южната част на Залива Сан Франциско, докато „Силициева“ се отнася до английското наименование на химичния елемент силиций, използван при производството на полупроводникови елементи – (да не се бърка с полимера силикон – ), и по-конкретно до високата концентрация на компании, които са част от полупроводниковата и компютърната индустрия в областта. Те постепенно изместват овощните градини от региона, които са дали старото му име Долина на насладата на сърцето (Valley of Heart's Delight).

История

Днешната Силициева долина е дом на електронната индустрия още в началото на 20 век. Тази индустрия започва с експериментирането и иновацията в радиото, телевизията и военната електроника. Основна роля в развитието на региона играят Станфордският университет и неговите поделения, както и специалистите, които го завършват .

Още от 1890-те години Станфордският университет насочва научните изследвания към нуждите на Американския Запад и през 1950-те години създава условия за сближаване на интересите на университета и високотехнологичните фирми от областта. Stephen B. Adams, Regionalism in Stanford's Contribution to the Rise of Silicon Valley, Enterprise & Society 2003 4(3): 521 – 543

През 1940-те и 1950-те години станфордският декан и ректор Фредерик Терман започва да окуражава преподавателите и завършващите студенти да стартират собствени компании. Той обгръща с грижи Hewlett-Packard, Varian Associates и други високотехнологични фирми, като районът на никнещите бизнеси се разраства около университетските площи на Станфорд. Това е и причината Търман често да бъде наричан „баща на Силициевата долина“.

През 1955 – 1985 г. мащабните научноизследователски проекти в Станфордския университет са последвани от три вълни на индустриални иновации, станали възможни чрез подкрепата на частни корпорации, основно „Лабораториите Бел“, Shockley Semiconductor, Fairchild Semiconductor и Xerox PARC. През 1969 г. В Станфордския изследователски институт се намира от четирите основни мрежови възли на АРПАНЕТ, предшественик на Интернет Christophe Lécuyer, What Do Universities Really Owe Industry? The Case of Solid State Electronics at Stanford, Minerva: a Review of Science, Learning & Policy 2005 43(1): 51 – 71.

Икономика Според изследване, направено от AeA през 2006 г. и публикувано през 2008 г., Силициевата долина, с общо 225 300 високотехнологични работни места, е третият по големина високотехнологичен център („киберград“) в САЩ след метрополния район на Ню Йорк и Вашингтонската метрополна област. Районът на Залива Сан Франциско като цяло, от който Силициевата долина е само част, има общо 387 000 високотехнологични работни места. Силициевата долина е с най-висока концентрация на високотехнологична работна сила от която и да е метрополна област, с 285,9 от всеки 1000 работещи в частния сектор. Силициевата долина има най-високата средна годишна работна заплата от 144 800 долара или 12 070 долара месечно (2008). Cybercities 2008: An Overview of the High-Technology Industry in the Nation's Top 60 Cities Районът е най-големият високотехнологичен производствен център в САЩ www.pcmag.com Silicon Valley and N.Y. still top tech rankings.

Сред по-големите имена на компании в областта на информационните технологии, които имат седалища в Силициевата долина, са:

Градове В района на Силициевата долина се намират следните градове:

Окръзи

Силициевата долина включва няколко административни окръга. По-голямата част от градовете са в окръг Санта Клара, някои градове са в окръзите Сан Матео и Аламида.

Следва списък на окръзите и градовете в скоби до тях, които са част от Силициевата долина: Аламида (Фримонт, Юниън Сити) Сан Матео (Менло Парк, Редуд Сити) Санта Клара (Кембъл, Купертино, Лос Алтос, Лос Гатос, Маунтин Вю, Милпитас, Пало Алто, Сан Хосе, Санта Клара, Саратога, Сънивейл)

Висши училища В района има 26 университета и колежа, от които най-известен е Станфордския университет.

Източници

Вижте също Информационна икономика Информационни технологии Микроелектроника Сан Франциско Район на залива Сан Франциско

Външни препратки siliconvalley.com – страница за новини от Долината, поддържана от вестник Мъркюри Нюз История на Силициевата долина Разрастването на Силициевата империя , от Хенри Нор, 1999 Как възниква Силициевата долина

Категория:География на Района на Санфранциския залив Категория:Долини в Калифорния