Единбург () е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от деветте крайцера от типа „Таун“ (подтип „Белфаст“).

Името носи (от 31 март 1938 г.) в чест на Единбург – столицата на Шотландия.

В последния си поход съпровожда конвой QP-11 (28.04.1942 г. Мурманск – 7.05.1942 г. Рейкявик).

Пренася на борда около 5,5 тона злато като частично плащане за съветски покупки от Великобритания и САЩ, направени извън програмата ленд-лийз (доставките по ленд-лийз не подлежат на заплащане преди края на войнатаЗАКОН О ЛЕНД-ЛИЗЕ), частично – „обратен ленд-лийз“: доставка на суровини за производство на свързочни средства за СССР, които се използват за позлатяване на контактите на цялото телефонно, радио- и навигационно оборудване, произвеждано за съветската армия, авиация и флот.

На 2 май 1942 г. е потопен в Баренцево море от подводницата U-456 (капитан Макс-Мартин Тайхерт).

История на построяването През първата половина на XX век крайцерът е важен инструмент за провеждане на колониална политика и служи както за охрана на собствени търговски пътища, така и за атака над вражески комуникации, а също и за поддръжка на действията на кораби от другите класове. Британската империя, като колониална държава, изпитва особена нужда от подобен клас кораби.

Лондонското съглашение за ограничение и съкращаване на морските оръжия, подписано на 22 април 1930 г. в резултат на конференцията, проведена в столицата на Великобритания установява изрични параметри за крайцерите. Съгласно Част III, Член 15:

Член 16 налага ограничение както за сумарния тонаж (146 800 бруто-регистър тона) и брой (15) на тежките крайцери на Британската империя, така и на сумарния тонаж (192 200 бруто-регистър тона) на леките крайцери.

Последния поход на „Единбург“

В края на април 1942 г. „Единбург“ начело на конвой съдове, отплава от Мурманск за Англия. На борда на крайцера в Мурманск са натоварени, съгласно съхранените документи, 93 дървени сандъка, в които има 465 слитъка злато с тегло 5 534 603,9 грама (195 548 унции). На 30 април (според други сведения на 1 май) 187 мили северно от Мурманск „Единбург“ е торпилиран от немската подводница U-456 (с командир – Тейхерт). Крайцерът е поразен от две торпеда: едното попада в левия борд, второто – в кърмата. „Единбург“ губи скорост, но остава на вода. На помощ пристигат два британски разрушителя и под тяхна охрана крайцерът опитва да се върне в Мурманск, но скоро пристигат три немски разрушителя, под командването на фрегатен капитан (капитан 2-ри ранг) Шулц-Хинрикс. Те откриват артилерийски огън по „Единбург“ и изстрелват торпеда. Едно от торпедата улучва кърмата на крайцера, след което той се накренява още повече на левия борд. В хода на боя е потопен немският разрушител „Герман Шеман“. Останалите два немски разрушителя свалят неговия екипаж и се оттеглят. Контраадмирал Картър, ръководещ операцията, заповядва на английските разрушители да свалят екипажа от „Единбург“ и да потопят крайцера с торпеда. Британският разрушител торпилира крайцера „Единбург“ с две торпеда в левия борд. Корабът потъва заедно със златото на дълбочина примерно 900 фута (около 260 m). Всички членове на екипажа – 750 души, са прехвърлени в Мурманск.

Златото, намиращо се на борда на „Единбург“, е застраховано в Госстрах на СССРСтраховое акционерное общество ИНГОССТРАХ: Исторический очерк к 50-летию деятельности. – М: Издательский дом Русанова, 1997. – С. 122 – 131.. 1/3 от златото е презастраховано към английския Комитет по застраховане на военни рискове.

Изваждането на златото на крайцера „Единбург“ Идеята да се извади златото от потъналия крайцер възниква веднага след като се появява техническата възможност за осъществяване на операцията.

Опити за вдигане на златото са правени нееднократно.

Норвежката фирма „Столт-Нилсен Редери“ се обръща през 1979 г. към съветското посолство с уведомление, че извършва издирване на съдове, изчезнали по време на Втората световна война в Баренцево море. Преговорите с фирмата завършват безрезултатно, независимо от факта, че междувременно е похарчила около милион долара за подготовка на операцията по изваждане на златото.

По-късно, през 1981 г., е постигнато съглашение и е подписан тристранен договор за търсене и изваждане на потъналото злато. Страни по договора са Министерството на търговията на Великобритания, Министерство на финансите на СССР и британската компания „Джесъп Марин Рикавъриз“ (Jessop Marine. Recoveries Ltd.), която трябва да изпълни операцията по търсене и изваждане на златото. Подготовката за операцията по изваждане на златото се провежда и на борда на аналогичния на „Единбург“ крайцер „Белфаст“, закотвен в Темза в Лондон, срещу Тауър.

Работата започва на 9 май 1981 г. Спасителният съд „Дамтор“, на 14 май 1981 г., открива „Единбург“ на дълбочина 250 m, лежащ на дъното на левия си борд. Вторият стадий от операцията започва през септември 1981 г. с използване на втори, по-приспособен за целта кораб „Стефанитурм“.Операция „Эдинбург“ //Газета «Правда», 11 сентября 1981 г.

Работите по изваждане на златото са денонощни. Сандъците от продължителното стоене във водата са се разпаднали, всичко е покрито от дебел слой тиня и мазут. Водолазите прилагат физически усилия, докато ползват помпа, а понякога работят и по усет и откриват кюлчетата злато, за да ги натоварят в мрежа, с която ги издигат на борда на кораба. На палубата постоянно дежурят представители на ИНГОССТРАХ, които отбелязват броя на извадените слитъци. Извадени са 431 слитъка злато с общо тегло 5129,3 kg. Поради преумора на водолазите и влошаване на времето, на 5 октомври е решено да се прекратят работите. На 9 октомври 1981 г. „Стефанитурм“ пристига в порта на Мурманск с изваденото злато.

Разпределението на златото е осъществено съгласно постигнатата договореност и правата за собственост върху товара в съответствие с действащите правила по следния начин: 1/3 за Великобритания, 2/3 за СССР. Спасителите получават като заплащане на услугата по спасяването 45% от спасеното злато.

Останалата част от златото е извадено след пет години, през септември 1986 г. Контрактът за изваждане е подписан със същата фирма „Джесъп Марин Рикавъриз“. За изваждане на златото се ползва съда „Дийпуотър-2“. Извадени са 29 слитъка с тегло 345,3 kg. Пет слитъка злато с тегло 60 kg остават да лежат на дъното на Баренцово море.

Един от извадените слитъци злато е част от постоянната експозиция на Алмазния фонд на Русия.

Коментари

Източници

Литература

Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – Москва: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.

Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996. M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995. Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.

Външни препратки EDINBURGH light cruisers (1939) HMS Edinburgh memorial site IWM Interview with survivor John Napier IWM Interview with survivor Edward Starkey

«Золото „Эдинбурга“. Подводная эпопея» Статья в журнале „Вокруг Света“ о подъёме золота с „Эдинбурга“.

Е