Московското училище за живопис, скулптура и архитектура (МУЖВЗ) (Московское училище живописи, ваяния и зодчества) е първото художествено учебно заведение в Москва, едно от водещите в дореволюционна Русия. Съществува от 1865 до 1918 година и води началото си от творческия клуб „Клас по натура“ (Натурный класс). Художественная энциклопедия/Московское училище живописи, ваяния и зодчества Със създаването си то дава систематизирано художествено образование на випускниците си и е свързано с движението за свободно, чуждо на академичните традиции, възпитание. Словарь „Искусство“/ Московское училище живописи, ваяния и зодчества

1830 – 1865 Клубът е създаден от любители художници и професионални живописци през 1830 г. – Егор Маковски, Александър Ястребилов, Фьодор Кинел (Фридрих Кюнел) и др. Те събират пари помежду си и в началото се събират и рисуват в частни квартири. Постепенно към тях се присъединяват още художници – братята Алексей и Василий Доброволски, скулпторът Иван Витали, заедно с всичките си ученици. След първата обща изложба на членовете му, клубът получава официален статут. По-късно, след отпуснатата от Кремълското архитектурно училище субсидия в размер на 2000 рубли, класът започва да се посещава и от неговите ученици. Российская государственная библиотека/Юбилейный справочник Императорской академии художеств

Като продължение на клуба е организирано художествено общество, с чиито средства е създадено учебно заведение с ново име – „Публичен художествен клас“. Първият му директор, бившият декабрист и генерал от Наполеоновите войни Михаил Орлов, мечтае да превърне класа в общодостъпна художествена академия. Московчани имат желание да създадат собствено държавно художествено учебно заведение, по подобие на Петербургската художествена академия. Идеята е поддържана не само от художници, но и от видни обществени дейци като княз Голицин и други. Алексей Гаврилович Венецианов

През 1834 г. училището се помещава в сграда на ул. „Большая Никитская“. За първи преподаватели са избрани братята Доброволски и И.Т. Дурнов. През 1833 – 1834 г. художественият клас наброява 65 ученика. Орлов успява да привлече като преподаватели едни от най-добрите московски художници, в т.ч. и Василий Тропинин. През 1839 г., заради успеха на новото училище, преподавателите в него са удостоени от Петербургската художествена академия със званието академици.

През 1843 г. учебното заведение е преобразувано в „Училище по живопис и скулптура“ при Московското художествено общество. От 1844 получава собствена сграда на ул. „Мясницка“ №21. С течение на времето училището все повече разширява дейността си и от 1857 г. са въведени, освен художествените, и общообразователни предмети. Творбите на учениците се изпращат за разглеждане в Художествената академия в Петербург и често получават сребърни медали, а по-късно авторите им са удостоени със званието „некласен художник“ или „учител по рисуване“. През 1860 г. училището получава правото само да награждава учениците си и при завършването им да им дава съответстващите на способностите и постиженията им звания.

1865 – 1918 През 1865 г. към него е присъединено Архитектурното училище и учебното заведение е преименувано в Московско училище по живопис, скулптура и архитектура. Правата на неговите випускници са приравнени с тези в Петербургската художествена академия. Наред с другите съсловия, в училището са приемани и крепостни селяни. В съответствие с новите преобразувания държавната субсидия за учебното заведение е увеличена.

Училището достига своя разцвет през 1970-те, когато Василий Перов става преподавател в него и способства за сближаването на учениците с передвижниците. При него учи поредица от, станали по-късно известни, ученици, част от които стават членове на Обществото на передвижниците. Такива са Михаил Нестеров, Абрам Архипов, Сергей Коровин и други. Пейзажният клас се води от Алексей Саврасов, който запалва у младежите интереса към националния пейзаж. Под негово ръководство учи и Исак Левитан, един от водещите пейзажисти на Русия.

От 1878 г. се провеждат ежегодни изложби на работите на учениците и нерядко част от тях са закупувани от Павел Третяков и други колекционери. В средата на 1890-те като преподаватели в него работят такива изтъкнати художници като Валентин Серов и Сергей Коровин. Училището се развива с малка поддръжка от държавната хазна, но въпреки това постига блестящи резултати и достига нивото на Петербургската художествена академия.

През 1896 г. е утвърден нов устав на училището, според който то се състои от три факултета – живопис, скулптура и архитектура. Курсът за обучение на живописци и скулптори е 8 години, а на архитектите – 10. Випускниците на архитектурния факултет получават званието художник-архитект. По силата на същия устав служещите в него имат право на пенсия, а при встъпване на държавна служба на дипломираните ученици се признава завършено 12-класно обучение. Все още Петербургската академия е куратор на училището, но неговата дейност има по-демократична ориентация, благодарение на такива преподаватели като Алексей Саврасов, Исак Левитан, Василий Поленов, Сергей Малютин, Валентин Серов, Константин Коровин.

В края на 19 век МУЖВЗ става сериозен конкурент на Петербургската художествена академия и все повече се превръща във втория важен център за подготовка на художници, скулптори и архитекти. Московското училище води дълга борба за придобиване на статут на висша художествена академия, наравно с тази в Санкт Петербург. По ниво на подготовка на випускниците то практически е висше учевно заведение, но царското правителство така и не му предоставя такива права. Ситуацията принуждава много от учениците да преминат отново последните курсове в Академията, за да получат диплом за специалисти с висше образование. Nation’s History/ Московское училище живописи, ваяния и зодчества

През 1898 г. МУЖВЗ е признато за висше учебно заведение. Направен е нов учебен план, на базата на който държавната субсидия е увеличена на 92 000 рубли ежегодно и 13 200 рубли еднократно. Доста нововъведения са направени преди същите да се приемат в Петербургската художествена академия. Обучението е разделено на два курса – общообразователен и художествен, които вървят последователно, а не успоредно, както дотогава. Освен това разпространение получава битовият жанр и се утвърждава реалистическото направление в изкуството. Училището изиграва определяща роля във формирането на Московската живописна школа.

До 1915 г. училището е в ресора на Министерството на търговията и промишлеността. През 1918 г., непосредствено след революцията, МУЖВЗ е преобразувано в Свободни държавни учебно-художествени ателиета, които след това са реорганизирани многократно. Впоследствие учебното заведение е разделено на две – Московски художествен институт „Василий Суриков“ и Московски архитектурен институт.

Преподаватели

Бакшеев, Василий Николаевич (1862 – 1958) Васнецов, Аполинарий Михайлович (1856 – 1933) Волнухин, Сергей Михайлович (1859 – 1921) Герасимов, Пьотър Александрович (1812 – 1869) Десятов, Павел Алексеевич (1820 – 1888) Зарянко, Сергей Константинович (1818 – 1870) Камински, Александър Степанович (1829 – 1897) Корин, Алексей Михайлович (1865 – 1923) Коровин, Константин Алексеевич (1861 – 1939) Левитан, Исак Илич (1860 – 1900) Майснер, Александър Фелицианович (1859 – 1935) Маковски, Владимир Егорович (1846 – 1920) Малютин, Сергей Василиевич (1859 – 1937) Милюков, Николай Павлович (1825 – 1879) Мокрицки, Аполон Николаевич (1810 – 1870) Нивински, Игнатий Игнатиевич (1880 – 1933) Перов, Василий Григориевич (1834 – 1882) Поленов, Василий Дмитриевич (1844 – 1927) Померанцев, Александър Никанорович (1849 – 1918) Прянишников, Иларион Михайлович (1840 – 1894) Рамазанов, Николай Александрович (1817 – 1867) Рерберг, Иван Иванович (1869 – 1932) Салавьов, Сергей Устинович (1859 – 1912) Саврасов, Алексей Кондратиевич (1830 – 1897) Серов, Валентин Александрович (1865 – 1911) Сорокин, Евграф Семьонович (1821 – 1892) Степанов, Алексей Степанович (1858 – 1923) Чаплин, Владимир Михайлович (1861 – 1931)

Някои випускници Агапиевна, Наталия Николаевна (1883 – 1956) Алякрински, Пьотър Александрович (1892 – 1961) Амосов, Сергей Николаевич (1837 – 1886) Архипов, Абрам Ефимович (1862 – 1930) Бабичев, Алексей Василиевич (1887 – 1963) Бакшеев, Василий Николаевич (1862 – 1958) Батюков, Исак Полиевктович (1865 – 1934) Безсонов, Борис Василиевич (1862 – 1934) Болотнов, Василий Демянович (1865 – 1939) Бондаренко, Иля Евграфович (1870 – 1947) Виноградов, Николай Дмитриевич (1885 – 1980) Виноградов, Сергей Арсениевич (1869 – 1938) Ворошилов, Сергей Семьонович (1864 – след 1912) Герасимов, Александър Михайлович (1881 – 1963) Головин, Александър Яковлевич (1863 – 1930) Гончаров, Сергей Михайлович (1862 – 1935) Гончарова, Наталия Сергеевна (1881 – 1962) Демянов, Михаил Александрович (1873 – 1913) Дмитриев-Мамонов, Емануил Александрович (1824 – 1883) Жуковски, Станислав Юлианович (1873 – 1944) Залески, Сергей Борисович (1867 – след 1917) Засипкин, Борис Николаевич (1891 – 1955) Иванов, Сергей Василиевич (1864 – 1910) Исупов, Алексей Владимирович (1889 – 1957) Йохансон, Борис Владимирович (1893 – 1973) Кайзер, Григорий Александрович (1860 – 1931) Кикодзе, Шалва Герасимович (1894 – 1921) Коли, Николай Джемсович (1894 – 1966) Конашевич, Владимир Михайлович (1888 – 1963) Коньонков, Сергей Тимофеевич (1874 – 1971) Корин, Алексей Михайлович (1865 – 1923) Корин, Павел Дмитриевич (1892 – 1967) Коровин, Константин Алексеевич (1861 – 1939) Коровин, Сергей Алексеевич (1858 – 1908) Котов, Григорий Иванович (1859 – 1942) Краснов, Николай Птрович (1864 – 1939) Кримов, Николай Петрович (1884 – 1958) Кузнецов, Павел Вартоломеевич (1878 – 1968) Кулешов, Лев Владимирович (1899 – 1970) Ладовски, Николай Александрович (1881 – 1941) Ларионов, Михаил Фьодорович (1881 – 1964) Левитан, Исак Илич (1860 – 1900) Мазирин, Виктор Александрович (1859 – 1919) Машков, Иван Павлович (1867 – 1945) Мелников, Константин Степанович (1890 – 1974) Митрохин, Дмитрий Исидорович (1883 – 1973) Нестеров, Михаил Василиевич (1862 – 1942) Олтаржевски, Вячеслав Константинович (1880 – 1966) Пастернак, Леонид Осипович (1862 – 1945) Петров-Водкин, Кузма Сергеевич (1878 – 1939) Пластов, Аркадий Александрович (1893 – 1972) Померанцев, Александър Никанорович (1849 – 1918) Преображенски, Михаил Тимофеевич (1854 – 1930) Прянишников, Иларион Михайлович (1840 – 1894) Пукирев, Василий Владимирович (1832 – 1890) Рожанковски, Фьодор Степанович (1891 – 1970) Саврасов, Алексей Кондратиевич (1830 – 1897) Самгин, Иван Дмитриевич (1873 – 1921) Сапунов, Николай Николаевич (1880 – 1912) Сарян, Мартирос Сергеевич (1880 – 1972) Светославски, Сергей Иванович (1857 – 1931) Скадовски, Николай Лвович (1845 – 1892) Слендзински, Викентий Александрович (1838 – 1909) Скоти, Михаил Иванович (1814 – 1861) Соломко, Сергей Сергеевич (1867 – 1928) Степанов, Алексей Степанович (1858 – 1923) Туржански, Леонард Викторович (1875 – 1945) Фалк, Роберт Рафаилович (1886 – 1958) Чернишьов, Сергей Егорович (1881 – 1963) Чехов, Николай Павлович (1858 – 1889) Шервашидзе, Александър Константинович (1867 – 1968) Шервуд, Леонид Владимирович (1871 – 1954) Шишкин, Иван Иванович (1832 – 1898) Иванов-Шиц, Иларион Александрович (1865 – 1937) Юон, Константин Фьодорович (1875 – 1958)

Източници

Категория:Висши училища в Москва Категория:Основани в Руската империя през 1830 година