„Дидо“ (, – Дидона) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна войнаКорабите от тази серия носят имената на герои от древногръцката митология и история.. Всичко от проекта са построени 11 единици: „Дидо“ (), „Бонавенчър“ (), „Наяд“ (), „Феб“ (), „Евриал“ (), „Сириус“ (), „Хермион“ (), „Клеопатра“ (), „Аргонаут“ (), „Харибда“ (), „Сцила“ () Предназначени са за ескадрена служба и са развитие на крайцерите от типа „Аретуза“. Първите крайцери на британския флот, получили универсална артилерия като главен калибър. Управление на зенитния огън с помощта на ПУАЗО със силова жиростабилизация и радарно насочване по далечина, височина и азимут.

История на създаването Корабите от типа „Дидо“ са предназначени за ескадрена служба със задачата да поддържат и противодействат на разрушителите и в качеството на крайцери за ПВО. Проектът е базиран на основата на по-ранните крайцери от типа „Аретуза“ с нов състав на въоръжението от десет 133-мм оръдия в пет универсални установки (3 на носа и 2 на кърмата), унифицирани със стоящите на линкорите от типа „Кинг Джордж V“, и два четирицевни „пом-пома“. Тъй като новите крайцери не са предназначени за самостоятелни действия по транспортните комуникации, се отказват от бордовия хидросамолет. Крайцерът трябва да стане достатъчно евтин, за да бъде построен в голяма серия, но и достатъчно голям, за да действа заедно с по-тежките кораби в сложни условия на морето, да бъде доста бързоходен и маневрен за съвместни действия с разрушителите, да обладава нисък силует, да има защита и устойчивост срещу бойни повреди от огъня на разрушителите.

Конструкция На крайцери „линкорните“ куполни уста­новки Mk.I за 133 mm оръдия са заменени с установки Mk.II (без подкуполните междинни отделения), което позволява да се увеличи боезапасът. Оръдието осигурява на 36,3-кг снаряд далечина на стрелбата до 22 000 м и досегаемост по височина до 14 900 м. Всички крайцери при влизането си в строй имат РЛС типове 279 или 281, 284.

Първата кула, на първите три крайцера от типа, е склонна към заклинване (отбелязани са тринадесет инцидента в течение на периода 1940 – 1941 г.). Този проблем е основно като следствие от лекотата на конструкцията, която се деформира при щормово време или по време на скоростни завои. Това е променено чрез укрепване на носовия край и усилване на частите на погона, необходими за работата на установката. На по-късните кораби тези модификации са проведени в процеса на тяхното строителства и те нямат подобни проблеми. Също е зафиксирано, че след зимата на 1941 г. на ранните кораби този проблем изчезва. Въпреки това през 1950 г. на HMS Euryalus носовата кула задълго излиза от строй, заради проблем с направляващите ролки на кулата.

Енергетична установка Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбчати агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни котела Адмиралтейски тип. Всички котли имат паропрегреватели, подгряване на горивото и въздуха. Схемата е ешелонна; котлите са разположени по два в две котелни отделения, в носовото котелно отделение котлите са разположени побордно, в кърмовото – тандемно, ТЗА се намират в две машинни отделения. Работното налягане на парата в котлите е 27,58 кг/см² (27,22 атм.), температурата ѝ е 343°С. Всеки агрегат има мощност от 15 500 к.с., което трябва да осигурява скорост на хода (при пълно натоварване) от 30,5 възела, максималната скорост, при стандартна водоизместимост, трябва да съставлява 32,25 възела. Далечината на хода съставлява 1500 морски мили на ход 30 възела, 2440 морски мили на ход 25 възела, 3480 морски мили на ход 20 възела и 4400 мили на ход дванадесет възела.

Електрозахранване Напрежението на мрежата е 220 В. Електричеството се произвежда от четири турбогенератора с мощност по 300 кВт.

История на службата Име Корабостроител дата на залагане дата на спуск на вода дата на влизане в строй край на службата Забележи „Дидо“ 26 октомври 1937 18 юли 1939 30 септември 1940 предаден за скрап през 1957 г. „Бонавенчър“ 30 август 1937 19 април 1939 24 май 1940 торпилиран от италианската подводница (ПЛ) „Амбра“ на 31 март 1941 г. „Наяд“ 26 август 1937 3 февруари 1939 24 юли 1940 торпилиран от немската ПЛ U-565 на 11 март 1942 г. „Феб“ 2 септември 1937 25 март 1939 27 септември 1940 предаден за скрап през 1956 г. „Евриал“ 21 октомври 1937 6 юни 1939 30 юни 1940 предаден за скрап през 1959 г. „Сириус“ 6 април 1938 18 септември 1940 6 май 1942 предаден за скрап през 1956 г. „Хермион“ 6 октомври 1937 18 май 1939 25 март 1941 торпилиран от немската ПЛ U-205 на 16 юни 1942 г. „Клеопатра“ 5 януари 1939 27 март 1940 5 декември 1941 предаден за скрап през 1958 г. „Аргонаут“ 21 ноември 1939 6 септември 1941 8 август 1942 предаден за скрап през 1955 г. „Харибда“ 9 ноември 1938 17 септември 1940 3 декември 1941 потъва в сражението при Септ Ил на 23 октомври 1943 г. „Сцила“ 18 август 1938 24 юли 1940 12 юни 1942 предаден за скрап през 1950 г.

Оценка на проекта Проектът се оказва удачен и по програмите за 1936, 1937 и 1938 година са заложени 10 кораба. Още шест (от тях пет – по променен проект) са заложени по „Извънредната“ военна програма.

Коментари

Източници

Литература

Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.

Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996. M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995. Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.

Външни препратки DIDO AA cruisers (1940 – 1942) Gunnery Layout of a Dido-class cruiser. from Gunnery Pocket Book 1945 placed online courtesy of Historic Naval Ships Association Newsreel video of HMS Scylla fighting the Luftwaffe while protecting convoy PQ18 Our Navy in Action; newsreel footage of Dido-class cruisers engaging Axis aircraft and Italian battleships during the Battle of Sirte on 22 March 1942 Short video clip of a Dido-class cruiser in action

Вижте също Крайцер ПВО