Арсо Йовев Силянов, наречен Локвички (Локвишки) и Дедо Арсов е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
Биография Роден е през 1870 година в село Локвица, Поречието – район, в който сръбската пропаганда печели почва в края на XIX век. По професия Арсо Локвички е майстор-зидар. Дълги години е на печалба в Румъния и Трансилвания. Въпреки че никога не е посещавал училище, чете и пише на български и на румънски език.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Йордан Пиперката. След въстанието е поречки войвода и води ожесточени, често неравни битки с четите на сръбската пропаганда в Поречието и Азот. През пролетта на 1904 година разгромява ренегатската чета на Тренко Руянов от село Крапа. През 1905 година, в сражение на обединени чети на ВМОРО и сръбски пропагандни чети, край село Крапа Арсо Локвички е ранен в десния кракСтефан Аврамов. Вързан поп – мирно село (Спомен от 1905 година), Илюстрация Илинден, г. 2, София, януари 1929, кн. 2 (12), стр. 2.
Стефан Аврамов пише за Арсо Локвички:
В 1911 година сръбската пропаганда се опитва да подкупи Арсо войвода със заплата от три лири месечно.Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
По време на Балканската война в 1912 година Велков действа с четата си в Поречието и подпомага съюзническите на България сръбски войски.Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21. След края на Първата световна война Арсо Локвички се установява в България и работи като строител. През 1922 година заедно с другаря си Петър Ацев от Теово, Азот е изпратен от ЦК на ВМРО в Кичевско, но в Скопско те са заловени от сръбските власти заедно с печатни революционни позиви. След мъчения са осъдени на смърт от скопския военен съд и са разстреляни край Долно Сълне.
Според Иван Михайлов смъртта на Арсо Локвички, заедно с тази на Любомир Весов и Илия Дигалов е най-голямата загуба на ВМРО в Западна Македония до 1924 година. Михайлов пише:
След временното освобождение на част от Вардарска Македония по време на Втората световна война през 1942 година в родното село на Арсо Йовев, Локвица е основано читалище, кръстено на негово имеЛюбенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 – 1944, Македонски преглед, год. ХХХ, 2007, кн. 3, стр. 124.
Арсо Локвички е прототип на героя на Димитър Талев от „Гласовете ви чувам“, войводата Дойчин.Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 167.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Хора от община Брод Категория:Прототипи на литературни герои Категория:Вардарска Македония под сръбска власт