Ридолфо Гирландайо (; * 4 февруари 1483, Флоренция, Флорентинска република, † 6 юни 1561) е флорентински художник от епохата на Зрелия и Късния ренесанс, син на художника Доменико Гирландайо. Представител на Флорентинската живописна школа.
Биография Ридолфо Гирландайо е роден във Флоренция на 4 февруари 1483 г. в семейството на известния художник Доменико Гирландайо (* 1449, † 1494) и Костанца ди Бартоломео Нучи. Когато баща му умира, той е само на 11 г. и отива да живее при чичо си Давид, който го отглежда като свое дете и става негов учител в изкуството. Живее при него и след брака си през 1510 г. с Контесина дел Бианко Дети и посещава работилницата му поне до 1511 г.
След смъртта на първата си съпруга се жени за Николоза ди Сер Бартоломео д'Антонио Меи, увеличавайки наследеното от баща си богатство и насочвайки синовете си, според Джорджо Вазари, към търговията във Франция и във Ферара. Вазари е негов приятел: дадената от него информация е надеждна и е потвърдена от други източници и архивни документи. Животът му преминава спокойно у дома му във Флоренция сред многобройните му (петнадесет) деца.
Умира във Флоренция на 6 юни 1561 г. на 78-годишна възраст.
Творчество Негов основен наставник и учител е чичо му Давид Гирландайо, а по късно, според Джорджо Вазари, е обучаван и от Фра Бартоломео. По отношение на художествения стил върви по стъпките на баща си, като изпитва и влиянието на Рафаело и Пиеро ди Козимо. Работи само в родния си град и отказва предложението на Рафаело Санцио, който е негов приятел, да се премести в Рим.
Според Вазари художникът веднага демонстрира забележителни умения, като практикува върху скиците на Микеланджело и Леонардо да Винчи в Палацо Векио, и отива да изучава и копира стенописите на Мазачо в Капела „Бранкачи“. Той придобива добър опит в рисуването при Фра Бартоломео и се радва на уважението и приятелството на Рафаело по време на престоя му във Флоренция, така че той му дава да завърши мантията на една от неговите Мадони (обикновено идентифицирана с Красивата градинарка в Лувъра).
Докато работи в работилницата на чичо си Давид, Ридолфо извършва и самостоятелна дейност, защото Давид се посвещава основно на техниката на мозайката. Предвид оскъдността на сигурни произведения на чичо му и липсата на истински връзки с изкуството на баща му изглежда, че живописното му начало е по-скоро в контекста на първия флорентински „класицизъм” и на определени „протоманиеристични" решения, които разкриват интереса му към Пиеро ди Козимо. Това е видимо в първата му датируема твоба – Мадоната на трон между св. св. Франциск и Мария Магдалина (1503 г., Флорентинска академия за изящни изкуства). Пейзажът е свидетелство за междинния му път между Фра Бартоломео и Пиеро ди Козимо, а с последния е свързано търсенето на неподвижни светлинни декорации и някои съкратени решения на формата във фигурите.
От 1503 г. би трябвало да датира и тондото с фигурите на Св. св. Петър и Павел (Уфици, Флоренция). Въпреки че тази картина е изрично поръчана през 1503 г. на чичо му,Според съобщеното от il Milanesi във Vasari, VI, с. 133, бел. 2 тя се вписва доста добре сред първите сигурни произведения на Ридолфо поради елементите, изведени от Фра Бартоломео и Пиеро ди Козимо. Тондото се явява в близък стилистичен контакт с олтарната картина от 1503 г. и с Коронацията на Мадоната, нарисувана от Ридолфо през 1504 г. за манастира на монахините в Риполи,Vasari, VI, с. 535 (сега в Лувъра). Към онзи период се отнася и тондото с Поклонението на пастирите (днес в Градската художествена галерия на Манчестър).
Препратки към Леонардо да Винчи, Пиеро ди Козимо и Фра Бартоломео все още присъстват в платното Отиването на Голгота (Национална галерия (Лондон)), което, според Вазари,Vasari, VI, с. 535 му носи голяма слава. По онова време той създава и Рождество Христово, за което Вазари казва, че е нарисувано за манастира Честело.
Първите портрети – дело на твореца са от втората половина на века; той се утвърждава в този жанр и той му носи голяма почит, както свидетелства и Вазари: „защото безкрайни бяха произведенията и картините, излезли от работилницата на Ридолфо, и още повече портретите от натура...“.Vasari, VI, с. 545. Най-старият от тях изглежда е Мъжът с „качулка" (Художествен институт, Чикаго), до когото е поставена Дама със заек (Галерия на Йейлския университет).
По онова време художникът създава и няколко забележителни картини с религиозни тематика като Сватбата на Св. Катерина, идентифицира с тази, нарисувана за църквата „Сан Якопо“ в Риполи (днес в Консерватория „Куйете“, Флоренция), двете странични картини с фигури на ангели (Флорентинска академия) и четирите органни двери със светиите Йероним Блажени, Себастиан, Козма и Дамян, идващи от манастира Риполи (днес също в Куйете). Първата документирана работа на Ридолфо е олтарната картина Мадона дела Чинтола,Chiarini, Marco, „BIGORDI, Ridolfo, detto Ghirlandaio“, в:Dizionario Biografico degli Italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, Roma 1968, том 10 поръчана за Катедралата на Прато на него и на чичо му Давид през октомври 1507 г., но със сигурност изпълнена изцяло от Ридолфо и завършена през пролетта на 1509 г. В средата на 1510-те г. той вече е известен и търсен живописец – от този период са стенописите в Капела дей Приори в Палацо Векио (1514) и в Капела дей Папи в църквата „Санта Мария Новела“ (1514), последните в сътрудничество с младия Понтормо.
Във всички тези произведения художникът проявява силна склонност към форми и елементи от Куатроченто, с все по-явно изключване на всички онези мотиви, обусловили по-откритото поведение на творбите от предходните му години. Вече е забележително влиянието на Рафаело, преди всичко в цвета и в линията, която придобива различна ритмична тенденция в сравнение с формата и пластичната изпъкналост на светлосенките. Изучаването на Рафаело е демонстрирано и от някои портрети от края на първото и началото на второто десетилетие на века като този на Непозната жена от 1509 г. в Палатинската галерия на Палацо Пити, в който обемната твърдост на формата придобива почти абстрактна стойност, успоредно с Рафаело. От тези години е и Поклонението пред Младенеца, унищожена в Берлин по време на Втората световна война.
Темата за Рождество Христово е особено скъпа за твореца и тя се повтаря в едно от най-щастливите му произведения – паното с дата 1510 г., с подпис и с името на поръчителя (Музей на изящните изкуства, Будапеща). Мозайката с Благовещение в люнета на входната врата към клоатъра на Обетите на Пресвета Анунциата е от 1513 г. и изглежда поръчана през 1510 г. на чичо му Давид. Въпреки това Вазари говори подробно за него като за дело на Ридолфо и това е напълно подкрепено от стилистичните характеристики, от пълнотата на формите от 16 век и от използването на модели, които ще бъдат използвани от него и другаде.
През 1511 - 1513 г. художникът е на служба на Фабриката на Флорентинската катедрала.Frey, Studien zu M. Buonarroti und zur Kunst seiner Zeit..., в Jahrbuch der könpreusz, Kunstsammlungen, XXX (1909), Beiheft, v. 136, с. 136 На 26 февруари 1513 г. той започва дейността си за Флорентинската сеньория: би трябвало вече да има помощници и може би своя работилница. Между 1512 и 1513 г. създава произведения като Триптих с Рождество Христово и шестима светци (Музей на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк) и Портрет на златар (Палатинска галерия, Флоренция) – негов шедьовър като портретист, някога приписван на Леонардо да Винчи. От януари 1514 г. до 26 януари 1515 г. му е заплатено за стенописите на свода на параклиса Приори в Палацо Векио, извършени в декорациите с помощта на Андреа ди Козимо Фелтрини, негов ученик. Също така през 1515 г. създава едно доста възхвалявано от Вазари произведение – долната част на олтара с Три красиви истории на Нашата Дева за олтара на параклиса Бигало на площад „Сан Джовани“ във Флоренция, където се намира и днес. През 1511 г. рисува Мадоната на трон с Младенеца и светии за църквата „Сант Агостино“ в Сан Джиминяно.
От този момент нататък дейността му се интензифицира все повече, особено по отношение на официалните поръчки, и той започва да работи на служба на Медичите, основно ангажиран със създаване на декорите и реквизита за церемонии и театрални представления по повод тържествени събития, свързани с живота на града. През 1515 г. заедно с учениците си се занимава с украсата на папските апартаменти в Санта Мария Новела (негов е стенописът Коронация в параклиса, а орнаменталната част е дело на Андреа ди Козимо Фелтрини) и с реставрацията на параклиса на Палацо Медичи по повод посещението на папа Лъв X. През 1516 г. подготвя реквизита и декорациите за сватбата на Джулиано де Медичи, херцог на Немур, и тези за погребението му през следващата година. През 1517 г. рисува едно от най-известните си произведения – двете Чудотворни факти за Св. Зенобий (Флорентинска академия), които трябва да бъдат поставени до Благовещение (пак там), нарисувано през 1510 г. от Мариото Албертинели и претворено от Ридолфо с Перуджино и Франческо Граначи същата година. Двете табла са представени като развитие на онзи реализъм, характерен за портретите на Ридолфо, който тук се интересува тук с особено зорко око от обкръжението на фактите в съвременна Флоренция. През 1518 г. творецът продължава дейността си за Медичите, като се грижи за реквизитите и декорациите за тържествата по случай сватбата на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино. По този повод той прави декорите, заедно с Франчабиджо, за две пиеси. Лоренцо де Медичи умира на следващата година и творецът се погрижва за тържественото му погребение в църквата „Сан Лоренцо“.
Както свидетелства Вазари, Ридолфо е скромен човек и не отказва никакъв вид работа, дори от занаятчийско естество, като украса на знамена, флагове и други процесионни предмети за Флорентинската катедрала, където е назначен като основен художник. През същия период не е за пренебрегване дейността му като стенописец, за което свидетелства параклисът на вила „Коле Рамоле“ (днес Вила Агостини) близо до Галуцо (подселище на Флоренция), който той наследява от баща си: рисунките, изпълнени между 1515 и 1516 г., разкриват силно придържане към пътищата на Фра Бартоломео и Рафаело; интересни са и поради наличието на неговия автопортрет заедно с първата му съпруга и децата им Доменико, Костанца и Маргарита. На 10 юли 1519 г. му е платено за скиния в Чертога на Вал д'Ема, наречена Мадона на розите, изчезнала днес, както и за стенописната украса на два параклиса в църквата „Санта Феличита“, в които съответно той рисува, според Вазари, със съдействието на Микеле Тозини, мъртвия Христос с двете Марии и Възнесение Богородично с някои светци.
През 1520 г. с Джулиано Буджардини той претворява олтарна картина на Якопо дел Селайо, а през 1524 г. – стъклописите на Катедралата на Арецо, дело на Гийом дьо Марсия. През 1521 г. създава за Марио ди Николо Белтрамини Пиетà със светиите Никола, Йоан кръстител, Йероним Блажени и Магдалина, завършена с долна част на олтара, в църквата „Сант Агостино“ в Коле ди Вал д'Елса. За същия поръчител и през същата година изписва фреската Мадоната с Младенеца и малкият Йоан Кръстител на ъгъла на къщата (незапазена). Мадоната на трон и светци, нарисувана за църквата „Сан Пиетро Маджоре“ в Пистоя (днес в Градския музей), е едно от най-големите му произведения от 1528 г. От 1531 г. е Портрет на Козимо I де Медичи като младеж (Музей на Медичите, Флоренция).