„Свети Петър и Павел“ е християнска църква в Хисаря, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Миромир.

История на енорията Сведения за първите католици в Южна България са от първия католически епископ Петър Солинат, който посещава село Даваджово в началото на XVII век и в отчета си е записал, че селото има 100 къщи, в една трета от които живеят католически семейства. През 1646 г. епископ Петър Богдан също посещава селото и е записал, че има 400 души католици.Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.

След отделяне на Никополската епархия и прогонване на католиците от Чипровци извън пределите на българските земи, компактната маса вярващи от Софийската епархия е в Пловдивско. През 1708 г. архиепископ Павел Йошич пренася седалището си в Пловдивско и по-точно в Даваджово. Наименованието на епархията също е сменено на Софийско-Пловдивска.СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ) До 1838 г. центърът на епархията се мести между Даваджово и Калъчлии.

През 1742 г. епископ Никола Радовани в своя отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: После отидох в Даваджово, два часа и половина далеч – покръстих 14, причестих 35, а намерих къщи 43, всичко 240 души.

Архиепископ Павел Йошич и епископ Петър Ковачев са погребани в Даваджово. През 1888 г. от Даваджово са изпратени мускали с розово масло на папа Лъв ХІІІ, по повод негов юбилей. В зак на благодарност е получена на 29 юли благодарствена папска грамота, която сега е експонат в музейната сбирка към храма. В началото на 1890-те е построена малка камбанария с камбани от Италия. През 1904 г. е псотроена сегашната камбанария.

През 1918 г. католиците в енорията наброяват около 550. Енорист е отец Козма Гюлов.Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1919 г. През юни 1927 г. католиците в селото са 596.

Центърът на енорията е преименуван от Даваджово на Миромир през 1934 г. През 1971 г. селото е присъединено към град Хисаря.

През 2000 – 2001 г. енористът Франческо Анджелуджи преустроява стария енорийски дом в епархийски център за срещи и духовни дейности – вила „Сихем“. Отец Димитър Димитров е енорийски свещеник от есента на 2001 г. Той прави пълен ремонт на интериора на църквата и по-късно открива музейна сбирка. Закупен е нов имот и на 1 май 2004 г. е направена първата копка на новия храм „Светото семейство от Назарет“.

От 29 юни 2018 г. до 18 октомври 2020 г. енорист е отец Неделчо Начев, след него за енорията се грижи отец Ивелин Генов.

Енористи отец Антон Батор (-1623), приходящ от Пловдив отец Джакомо Хомодей (-1646), приходящ от село Калъчлий отец Атанас Радович (1647 – 1652) – първи постоянен енорист отец Тимотей от Дубровник (-1661) отец брат Ироним (1661 – 1669) отец брат Илия (1669 – 1677) отец брат Фабиан от Олово (1678) отец брат Блазио (-1685) отец Димитър Миркович (-1686) отец Стефан от Людбрег (1687 – 1707) отец Михаил Де Илия (1703 – 1707) архиепископ Павел Йозич (1708 – 1719), избрал за своя резиденция Даваджово отец Петър Милош (1721 – 1723) отец Никола Теодоров (1723 – 1737) отец Никола Бошкович (1737 – 1738) отец Никола Радовани (1742 – 1752) отец Никола Корци (1754 – 1755) отец Стефан Мартини (1755 – 1757) отец Павел Гайдаджийски (1757 – 1764), по-късно избран за епископ отец Петър Ковачев (1772 – 1795) отец Георги Тунов (1798 – 1802) отец Андрея Тунов (1802 – 1836) отец Матея Граф (1835 – 1837) отец Антоний Фишер (1837 – 1838) отец Петър Касев (1838 – 1849) отец Яко Яковски (1849) отец Йосиф Арабаджийски (1849) отец Серафим от Кастел Термине (1849 – 1850) отец Петър Арабаджийски (1850 – 1861) отец Людвиг Строци (1861 – 1867) отец Тобия Понори (1867 – 1868) отец Людвиг Строци (1868 – 1872) отец Лаврентий Местрели (1872 – 1873) отец Цицилио Бриньоне (1873) отец Павел Цакия (1873 – 1885) отец Амброзий Рончев (1885) отец Карл Тренто (1885 – 1890) отец Александър Драганчев (1890 – 1894) отец Петър Бегов (1894 – 1997) отец Евгени Райков (1897) отец Методи Лючков (1897 – 1903) отец Иосиф Начев (1903 – 1917) отец Антон Йовчев (1917 – 1918) отец Козма Гюлов (1918 – 1919) отец Ансекмо Бакърджийски (1919 – 1935) отец Лавтенти Стрехин (1935 – 1943) отец Павел Йотов (1943 – 1945) отец Козма Гюлов (1945 – 1948) отец Рафаил Станев (1948 – 1952) отец Петър Бегов (1952 – 1955) отец Августин Плачков (1955 – 1956) отец Кирил Тосков (1956 – 1959) отец Павел Гърков (1959 – 1973) отец Самуил Джундрин (1973), избран по-късно за епископ отец Лъв Рончев (1974) отец Станислав Танчев (1975) отец Тимотей Зайков (1976 – 1992) отец Франчешко Анджелуджи (1992 – 2001) отец Димитър Димитров (2001 – 2008) отец Милко Топалски (2008 – 2018) отец Неделчо Начев (2018 – 2020) отец Ивелин Генов (2020 –)

История на храма През 1842 г. отец Петър Касей построява първата църква от плет, измазана с кал, летви и други подръчни материали. Тя е благословена на 17 септември 1844 г., след получаване на ферман от турското правителство, издействано от епископ Андреа Канова. През 1860-те отец Людвиг Строци построява нова църква с масивен градеж.

След Освобождението на България много жителите на католическите села, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в родните си села. Появява се необходимост от по-големи църкви.

Настоящият храм е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия (роден през 1835 г. в Италия, пристигнал в България през 1871 г.) и отец Карлос (роден през 1838 г. в Тренто, Италия, пристигнал в България през 1879 г.). По същото време е построен и енорийския дом.

Църквата и камбанарията са останали незасегнати от Чирпанското земетресение през 1928 г.

През 1968 – 1970 г. отец Павлин Гърков прави основен вътрешен ремонт на храма. Мазилката бива освежена и цялата църква е изографисана от художника Стоян Изов. Помощник през този период е отец Франц Нонов.

През месец юни 2004 г. в храма е подредена етнографска експозиция, която показва бита на населението от района и писмени документи от историята на енорията.Община Хисаря, Религия

Храмов празник – 29 юни. Тогава се провежда и съборът на местното население.

Бележки

Петър и Павел Петър и Павел Петър и Павел Категория:Основани в Източна Румелия през 1882 година Категория:Католическа общност в Хисаря Категория:Храмове, посветени на Петър и Павел