„Законът за рекламата в Царство България“ е нормативен акт, приет от XIX обикновено народно събрание през 1921 г. по предложение на Правителството на Александър Стамболийски 1.

Законът има изключителна историческа стойност, тъй като за първи път в България е дефиниран терминът „реклама“ и какво представлява „реклама с непристойно и неморално съдържание“. Нормативният акт има предимно фискален характер като посочва държавните такси за реклама спрямо различните категории реклама, както и дейностите освободени от такава – напр. търсене на загубени предмети и лица, предлагане на работнически труд, дейността на държавните и общински културни учреждения, както и събития с благотворителна цел.„Държавен вестник“ брой 81 от 14 юли 1921 г.

Отменен е от Правителството на Александър Цанков 2 в рамките на XXI обикновено народно събрание на Демократическия сговор.

Съдържание

(Приет от XIX обикновено народно събрание във втората му извънредна сесия. Утвърден с Указ №58 от 13 юли 1921 г. и обнародван в „Държавен вестник“ брой 81 от 14 юли същата година.)

Чл. 1 Под реклама в смисъл на настоящия закон се разбира всяко писмено, картинно, гравюрно или по какъвто и да било друг начин препоръчване на стоки, предмети от всякакъв вид, знания и пр. или подчертаване – пряко или косвено – превъзходството им над други, както и въобще всяко публично оповестяване от частен интерес или спекулативен характер – с цел за печалби или въобще за придобиване на изгоди, включително и разните обяви за продажба на имоти, за даването им под наем и др. такива, дори и когато се разпращат едновременно до мнозина по пощата.

Чл. 2 Рекламата като средство за препоръка на стоки, труд и прочее е позволена в рамките и според разпорежданията на настоящия закон.

Чл. 3 Реклами с непристойно и неморално съдържание, изразени по какъвто и да е начин, са запретени от закона.

Чл. 4 За реклами, позволени от закона, извършвани по всички възможни начини и под каквато и да било форма: печатни, ръкописни, литографни, гравирани, символични и пр. се плаща в полза на държавата определената от настоящия закон специална такса.

Чл. 5 Освобождават се от такси: некролози, панихиди, търсене на загубени предмети и лица, предлагане работнически труд, адреси, собствени на заведения върху пликове или бланки за писма, но само за обикновена кореспонденция, както и върху амбалажи, етикети, адреси на фабрики, работилници и др. такива, отпечатани, гравирани или нарисувани на предмети от или за собствено производство, като чаши, чинии, мастилници и разни други предмети: обявленията на държавните, окръжни и общински учреждения по всякакви въпроси.

Чл. 6 Не подлежат на такса обявленията (афишите) на Народния театър, Народната опера и на театрите изобщо, учредени и издържани с държавни, окръжни или общински средства, както и за спектакли, концерти, матинета и др. такива, уреждани изключително за благотворителни цели, когато целия приход, като се спадне наема, ако такъв се плаща и разходите по подготвянето се употребляват за благотворителна цел, което се надлежно доказва от устойтелите, както и всякакви известия за народополезни и народопросветни цели, включително и тия на партийните огранизации по въпроси от обществен интерес.

Чл.7 Рекламите, подлежащи на такса, се разпределят на три категории:

І. Реклами, поместени във вестници, списания и др. периодични издания.

ІІ. Такива, поместени в книги, афиши или хвърчащи листове в каквато и да е форма.

ІІІ. Реклами, гравирани или по някакъв друг начин изразени.

Чл. 8 Размерът на таксата е следният:

А) Рекламите от първа категория плащат такса в размер 15% от следуемия се приход, който събират според ценоразписа си за публикувания, какъвто ценоразпис задължително трябва да имат и публикуват;

Б) Рекламите от втора категория плащат по 10 ст. на кв. дециметър или част от квадратен дециметър за всеки 100 екземпляра – до 1000 броя, а над това и за всеки 1000 – още по 5 лева;

В) Рекламите от трета категория плащат такса по два лева на екземпляр.

Чл. 9 Рекламите от трета категория, пригодени по начин да изтраят по-дълго време, като трия, направени с чепат (щемпел) по стените, тротоарите, издълбани върху металически или други предмети, нарисувани на стени, на стъкла или приготвени на хартия, но запазени със стъкла или по друг начин и др. подобни, които се поддават на измерване, плащат шестмесечна абонаментна държавна такса, петократно по-голяма от обикновената.

Чл. 10 Таксата за реклами от първа категория се внася на приход в държавното съкровище в края на всеки месец.

Чл. 11 Реклами от втора и трета категория се публикуват само ако предявителят им удостовери, че е внесъл таксата по настоящия закон и ако представените екземпляри са надлежно обгербвани, съгласно чл.16 от Закона за гербовия налог, обнародван в „Държавен вестник“, брой 1 от 1 април 1919 година.

Чл. 12 Съдържатели на кинематографи и притежатели на проекционни апарати, които приемат реклами за разгласяване чрез кинематографите и апаратите, плащат шестмесечна абонаментна такса 1000 лв. Разгласените по този начин реклами се освобождават от установената такса.

Чл. 13 Таксата по размера, определен от чл.чл.9,11 и 12 се събира само за реклами, чрез които се афишира (препоръчва) едно заведение, предприятие и пр., принадлежащо на един стопанин – физическо лице или дружество. Общи реклами, т.е. такива, които афишират заведения, предприятия и пр., стопанисвани от разни лица или дружества, плащат установената такса, увеличена толкова пъти, колкото са лицата или дружествата, които извличат облагата от рекламата.

Чл. 14 Не са длъжни да плащат предварително за всеки отделен случай таксата по чл.8, театрите, цирковете, кафе-концертите и др. такива за ежедневните си обикновени представления, но за това те плащат специална годишна абонаментна такса – в София по 1000 лв., в Пловдив, Русе, Варна – по 800 лв., а в другите градове и населени места – по 400 лв.

Забележка: Проходящи трупи заплащат установената по чл.8 буква 6 такса, за всеки случай отделно.

Чл. 15 Абонаментната такса по чл.чл.9 и 12 се плаща в началото на всяко полугодие от финансовата година и не по-късно от 15 октомври и 15 април – за обзаведените предприятия, а за новоначинаещи – в началото на месеца, през който почват да действат респективно да си служат с рекламата.

Чл. 16 Използването на реклами по повърхността на кибритени кутии и пакети, стени на гарите, вагони и други държавни притежания стават чрез отдаването на предприемач. Таксата, обаче, предвидена в настоящия закон се плаща и при тия случаи и предприемачът не приема реклами от вида на обложените, ако следуемата такса не е платена.

Чл. 17 Министерството на финансите ще издаде особен правилник за реда, по който ще се събират и внасят на приход в съкровището таксите, дължими по настоящия закон, както и за начина на приложението му.

Чл. 18 Който разгласява реклами с неморално или непристойно съдържание, наказва се със затвор до шест месеца и глоба от 500 до 5000 лева.

Чл. 19 Всяко лице, администратор, директор, редактор, касиер, издател и др., който не даде точни данни за дължимите такси по буква А на чл. 8, или не ги внесе навреме, наказва се за пръв път с глоба от 500 – 1000 лв. и заплаща укритите печалби в петорен размер; при повторно нарушение глобата се удвоява. А ако не публикува ценоразписа си или събира такси, по-големи от обявените, облага се по най-високите такси на периодичните издания или по размера на най-високата такса, която е събрал.

Чл. 20 Който разгласи реклами от втора категория (чл.8, буква В) преди да е внесъл следуемата такса, наказва се с глоба от 1000 – 10 000 лв. и конфискуване на вещите чрез които рекламира.

Чл. 22 Ако издателят на рекламата е неизвестен и ако случаят не спада по чл.19, наказват се: печатарят, гравьорът или бояджията – с една реч лицето, което е изготвило рекламата, а ако е неизвестен – лицето, което я разпространява.

Чл. 23 Нарушенията на настоящия закон се констатират с акт от кой и да било държавен орган в присъствието на един или двама свидетели. Актът, заедно с обясненията, ако такива са дадени от нарушителя, се изпраща на Министерството на финансите, отделение от инспекцията, което ако го намери основателен, издава постановление за глобата и следуемата такса. Постановленията за глоба и такса до 1000 лв. са окончателни и не подлежат на обжалване. Тия за суми, по-големи от 1000 лв. могат да се обжалват по реда, предвиден в Закона за финансовата инспекция. Окончателните постановления на Министъра на финансите, необжалваните такива в срока и потвърдителните решения (присъди) на окръжния съд, подлежат на изпълнение по реда за събиране на преките данъци. От събраните глоби 1/10 част се плаща на откривателя на нарушението.

Чл.24 Настоящият закон влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник“. В течение на следующите 15 дни всички лица, дружества, заведения и пр., които са поставили где и да било и каквито и да било реклами от вида на обложените по буква В на чл.8, освен ония от първа и втора категория на настоящия закон, са длъжни да ги декларират пред финансовата власт и да заплатят следващата си такса. Неизпълнителите на предписанията на настоящия член се наказват съгласно с чл.чл. 18, 19, 20, 21.

Правилник за приложение на Закона за рекламата

(Обнародван в „Държавен вестник“ брой 92 от 27 юли 1921 г.)

Чл.1 Рекламата по смисъла на специалния за нея закон, се допуща и извършва при условията и според предписанията на закона и настоящия правилник.

Чл.2 Реклами с непристойно и неморално съдържание, т.е. такива, които са противни на общоприетите понятия за приличие и на обществената нравственост, не се позволяват.

Чл.3 Вестниците и изобщо периодическите издания могат да приемат реклами за разгласяване, ако имат публикуван ценоразпис за таксите, срещу които извършват това разгласяване. Те събират своите такси точно според обявения ценоразпис. Не се допущат да се събират такси по споразумение. Практикуващите този начин на събиране на такси се облагат по най-високите такси на периодическите издания или по размера на най-високата такса, която са събрали, независимо от другите наказания, на които могат да бъдат подложени, ако случаят е такъв.

Чл.4 За рекламите от втора и трета категория, т.е. поместените в книги, афиши, хвърчащи листове, гравирани или изразени по друг някакъв начин, както и за подлежащите на абонаментна такса (чл.чл. 12 и 14 от закона), следуемата се по закона такса за в полза на държавното съкровище се внася предварително – преди да им се даде каквато и да било публична гласност.

Чл.5 Рекламите, помествани в периодически издания, могат да се печатат и на отделни афиши, хвърчащи листове, в алманаси и др., както и да се разгласяват по друг начин, но в тия случаи зa тях се плаща отделно предвидената по закона такса. Също така и рекламите от втора и трета категории могат да се публикуват в периодически издания, но само ако предявителите им удостоверят, че са заплатили следуемата се такса по размера на съответната категория. Всички реклами включително и пращаните за обнародваните във вестниците и др. периодически издания се обгербват на общо основание. Точка 62 на чл. 42 от закона за гербовия налог се смята отменена с чл.11 от Закона за рекламата.

Чл.6 Издателства, които приемат реклами за разгласяване, са длъжни да събират постъпленията от рекламните такси по специални квитанционни кочани, надлежно номерирани, провървени и заверени от надлежното финансово управление. Тия кочани се водят грижливо, без стъргания и поправки, които биха породили съмнение. Финансовите управления водят особена книга за тия кочани с означение издателството, броя на заверените и върнати кочани на всяко издателство и на квитанциите във всеки кочан.

Чл.7 Таксите за рекламите от първа категория – в размер 15% от постъпилия според ценоразписа приход – се изчислява и внася от издателствата в държавното съкровище, респективно в Българската народна банка, веднага след изтичането на всеки месец, срещу вносен лист, който се съхранява като документ за внесената такса.