Български барок е хипотетичен стил в архитектурата, характерен за жилищни и административни сгради в рамките на българските земи. Теорията за съществуването му е лансирана през 50-те години на XX век от водещият български историк на архитектурата по това време Милко Бичев, но днес опитът му да търси преки връзки между български образци на османския барок със западни първоизточници е определян като „парадоксален“ и „нелеп“.
История Бароковото течение, навлиза в Българската възрожденска архитектура от средата на XIX век. Първи прояви на този архитектурен стил се наблюдават първо в Пловдив. До края на века българският барок завладява по-големите населени места. Феодализмът и влиянието на Османската империя върху българските земи забавят с четири века развитието на българската архитектура. При бароковото течение са характерни и богато декорирани дървени окачени тавани, парапети, дървени фрагменти от архитектурата. За православните храмове, построени в български барок също е характерна дърворезбата. В църкви в Македония и Тракия се срещат богато украсени иконостаси. Най-много автентични сгради, представители на българския барок, се срещат в Копривщица, Пловдив, Карлово, Самоков, Жеравна и други селища.
Литература
Източници
Категория:Българска архитектура Категория:Барокова архитектура