Кения (, – Кения) е лек крайцер на британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на тип „Фиджи“ (или КолъниUS Office of Naval Intelligence, Index to Warships of the British Commonwealth (ONI-201), December 1944,или Краун КолъниThe Naval Review vol. 36, p. 65 (1948) – 1-ва серия).

Поръчан по програмата от 1937 г., заложен в Alexander Stephens of Govan в Глазгоу на 18 юни 1938 г. Крайцерът е спуснат на вода на 18 август 1939 г., ставайки първият кораб носещ това име в британския флот. Кръстница на кораба при спускането му е нейно кралско височество Алиса, херцогиня Глостърска. Влиза в строй на 27 септември 1940 г.

Девизът на кораба е: „Cosilio fide vigilancia“ – „Благоразумие, вярност и бдителност“.

История на службата Първият капитан на кораба става Michael Maynard Denny. 300 члена на новия екипаж са преведени на борда от намиращия се в ремонт тежък крайцер HMS Exeter. При влизането си в строй корабът е снабден с радар за въздушно наблюдение тип „279“, другите видове радари са поставени по-късно. На 11 септември крайцерът започва с тридневно закъснение приемните изпитания, поради стачка на работниците от корабостроителницата, искащи допълнително заплащане за обслужването на крайцера по време на изпитанията. На 18 септември крайцерът влиза в док в Грийнок за оглед на корпуса след проведените ходови изпитания, а на 28 септември крайцерът отплава от Грийнок за Скапа Флоу на Оркнейските острови след края на приемните изпитания.

В Скапа Флоу крайцерът започва служба в състава на корабите на Флота на метрополията. Още на 7 октомври той е изпратен в далечен поход, влизайки в състава на ескорта на войсковия конвой WS3, и съпровождайки последния до Фрийтаун, където пристигат на 19 октомври. Във Фрийтаун крайцерът остава до 27 октомври, когато отплава обратно за Скапа Флоу. На 17 ноември крайцерът влиза в състава на 10-та ескадра крайцери след пристигането си в Скапа Флоу с посещения в Белфаст и Грийнок.

На 21 ноември крайцерът излиза на учебни стрелби съвместно с линейния крайцер HMS Hood и лекия крайцер HMS Aurora. На 10 декември отплава за Девънпорт за докуване. На 25 декември излиза от Девънпорт след съобщение за атака на войсковия конвой WS5A от немския тежък крайцер Адмирал Хипер. Самият конвой е разсеян и е необходимо отново да се събере. На 26 декември от крайцерите са забелязани немски самолети. Скоро след това крайцерът е изпратен за оказване на помощ на парахода Empire Trooper, който е повреден от 203-mm снаряд в боя с немския крайцер. На 28 декември в съпровождение на корветата HMS Cyclamen отконвоира парахода в Понта Делгада на Азорските острови. През януари на новата 1941 г. крайцерът в съпровождение на 4 корвети ескортира същия параход в Гибралтар, където корабите пристигат на 4 януари. На 5 януари крайцерът отплава от Гибралтар за съпровождане на тежкия крайцер HMS Berwick, повреден в същия бой с Адмирал Хипер. На 6 януари той се съединява със съединението, ескортиращо повредения HMS Berwick за Метрополията. То се състои от самолетоносача HMS Argus, и разрушителите HMS Wishart, HMS Forester, HMS Foxhound и HMS Fury. След присъединяването на „Кения“, трите последни разрушителя се отделят и отплават обратно за Гибралтар. Обаче още на 7 януари „Кения“ оставя съединението и се насочва за съединение с конвоя SL60, плаващ от Фрийтаун за Великобритания. На 13 януари с пристигането на конвоя в Клайд крайцерът го оставя и се насочва за Плимът, където пристига на 15 януари.

На 30 януари крайцерът излиза от Плимът за Грийнок за съпровождение на Атлантически конвои. На 1 февруари той се присъединява към отплаващия конвой OB281 за съпровождението му при Северозападните подходи. На 5 февруари крайцерът се отделя от конвоя, насочващ се към Фрийтаун, където пристига на 8 февруари. Оттам отплава още на 10 февруари в състава на ескорта на конвоя SL65. На 14 февруари той заедно със спомагателния крайцер HMS Bulolo продължава да ескортира конвоя, след обединението на последния с неговата бавна част (SL63 Slow) за съвместно плаване към Великобритания. На 20 февруари „Кения“ оставя конвоя и се насочва за Гибралтар, където пристига на 22 февруари. На 28 февруари той отново е в морето, за да се присъедини към ескорта на бавната част на конвоя SL66. На 9 март той се отделя от него, за да се присъедини към бързоходната част на същия конвой. На 10 март над крайцера се появяват немски самолети, които се отдалечават без да атакуват. На същия ден на повърхността на океана е забелязана италианска подводница, която се потопява веднага след като „Кения“ открива по нея огън от 152-mm оръдия. По-късно крайцерът се съединява с бързата част на конвоя, която напуска на 13 март и се насочва за Плимът.

На 17 март крайцерът отплава от Плимът съвместно с линейния крайцер HMS Renown и самолетоносача HMS Ark Royal към югозападните подходи, за да срещне пристигащия конвой SL67, плаващ от Фрийтаун. Счита се, че този конвой може да бъде подложен на атака от двата немски линкора „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“. На 19 март крайцерът напуска конвоя, за да съпровожда друг пристигащ конвой – HG56 от Гибралтар. Както и преди Адмиралтейството смята, че съществува риск от атака на конвоите от немските линейни кораби. На 23 март той се присъединява към конвоя и има съвместни учения с подводната лодка HMS Olympus, влизаща в състава на конвоя. На 31 март крайцерът съвместно с конвоя пристига в Клайд.

На 6 април крайцерът отплава от Клайд и се присъединява към корабите за прикритие от надводни атаки. На 15 април той завършва патрулирането и се насочва за Скапа Флоу, където пристига на 18 април, и е назначен в отряда на корабите, прикриващи северозападните подходи. На 24 април той излиза в качеството на прикритие на 1-ва минно-заградителна ескадра, провеждаща операцията SN71 по поставяне на заграждения на линията Исландия – Фарьорски острови. На 29 април корабите се връщат в Скапа Флоу. От 8 до 15 май крайцерът участва в поредната операция за поставяне на мини – SN9B.

Ловът на „Бисмарк“ На 22 май крайцерът отплава от Скапа Флоу в търсенето на немския линеен кораб „Бисмарк“ в състава на съединение кораби – линкора HMS King George V, самолетоносача HMS Victorious, леките крайцери HMS Aurora, HMS Galatea и HMS Hermione в съпровождение на разрушителите HMS Intrepid, HMS Inglefield, HMS Punjabi, HMS Lance, HMS Active и HMS Windsor. На 24 май крайцерът съвместно с крайцерите HMS Aurora и HMS Hermione в съпровождение на разрушители се отделят за съпровождение на самолетоносача, провеждащ въздушното търсене на „Бисмарк“ след потопяването от последния на британския линеен крайцер HMS Hood. На 27 май, след потопяването на „Бисмарк“, съвместно с крайцера HMS Aurora, оставя съпровождаемите кораби и отплава за зареждане в Хвалфьордур, Исландия. На 30 май двата крайцера отплават от Хвалфьорд за издирване южно от Гренландия на немските снабдителни съдове, засечени в този район за зареждане на „Бисмарк“. За тяхното местонахождение става известно след разшифровка на немските съобщения, предадени с помощта на шифровъчната машина Енигма. На 31 май крайцерите спасяват оцелелите от парахода Marconi, потопен от немска подводница на 26 май. На 3 юни британските крайцери откриват немския танкер Belchen (6367 брт) в процес на зареждане на подводната лодка U-93. Крайцерите откриват артилерийски огън, танкерът е подпален и получава крен на десния борд, след което е довършен с торпедо на HMS Aurora. U-93 по време на боя се потопява, изплавайки с края му и спасява някои от оцелелите от състава на екипажа на танкера.

От 16 юни крайцера участва в поредната операция по прикритие на минниране – SN66. На 25 юни със завръщането му в базата от следващото миниране – SN70B, „Кения“ се сблъсква с разрушителя HMS Brighton от състава на силите на близкото прикритие. Крайцерът получава удар по десния борд в района на кула „B“. Разрушителят е с повреди по носовата част и е отбуксиран в Исландия за провеждане на предварителен ремонт преди основния в Метрополията. „Кения“ пристига в Розайт и влиза за ремонт. На 28 юли влиза в док. В хода на ремонта на борда на крайцера е монтирана радарна установка за надводно наблюдение Type 271 и двойка 20-mm „Eрликона“, които са поставени на платформа зад кула „B“. Опитът от тяхната експлоатация впоследствие показва, че автоматите могат да се повредят при стрелба от издигнатите оръдия на главния калибър и на крайцерите от този тип, зенитните установки повече не се поставят там. В края на август крайцерът се връща в Скапа Флоу в състава на флота.

На 4 септември крайцерът излиза заедно с разрушителя HMS Lightning за ескорт на бързоходния минен заградител HMS Manxman, изпълняващ поставяне на заграждения при полуостров Stadlandet в южна Норвегия.

Операция „Алебарда“

На 17 септември крайцерът е включен в планиращата се операция по доставка на подкрепления за Малта. „Кения“ е задействан като флагмански кораб на вицеадмирал Бароу, командващ ескортните сили в операцията по доставка на наземен персонал на RAF в Гибралтар. След това крайцерът участва в операция Halbard („Алебарда“), влизайки кратковременно на 28 септември съвместно с крайцерите HMS Euryalus, HMS Hermione и HMS Sheffield в Малта. Още на 30 септември крайцерът се връща в Гибралтар.

Потопяването на Kota Pinang На 1 октомври „Кения“, заедно с крайцера HMS Sheffield, е изпратен в Атлантика за прихващане на немските съдове за снабдяване, местоположението на които е определено по резултат на прихващане на радиопреговорите на блокадопробивача Rio Grande (6062 брт) плаващ от Япония. Той успява да се изплъзне, за сметка на това на 3 октомври хидроплан от „Кения“ открива немския съд Kota Pinang (7275 брт) плаващ от Бордо, съдът е подпален и потъва след взрив, в точката . Съпровождащата съда подводна лодка U-129 не успява да атакува вражеските кораби, но след оттеглянето им спасява 119 души и на 6 октомври ги предава на борда на испански буксир. На 6 октомври двата крайцера съвместно пристигат в Грийнок и отново влизат в състава на Home Fleet.

Арктическите конвои и първи поход в СССР На 8 октомври крайцерът влиза за ремонт в корабостроителница след повреди, получени поради лошо време. На 10 октомври след завършването на ремонта преминава от Грийнок в Скапа Флоу. На 31 октомври крайцерът съвместно с разрушителите HMS Bedouin и HMS Intrepid излиза за участие в прихващащ патрул с базиране в Исландия. На 6 ноември крайцерът взема в Сейдисфьордюр на борда си съветския генерал Громов и щабни офицери, които трябва да достави в Мурманск. На 9 ноември съпровожда спомагателния минен заградител от 1-ва минно-заградителна ескадра в поредното минно поставяне – операцията SN 83B. След съпровождението на заградителя обратно в Исландия, крайцерът съвместно с разрушителите HMS Bedouin и HMS Intrepid тръгва за съединение с конвоя PQ-3, с който корабите се срещат на 14 ноември. Преди това в условията на лошо време един човек от екипажа на крайцера е отнесен зад борда. На 20 ноември крайцерът се отделя от конвоя и се насочва за Мурманск, за да свали своите пътници.