Икономика ( – „домакинство“ и νέμoμαι – „управлявам“) е област от производството, разпространението и търговията, както и потреблението на стоки и услуги от различни посредници.: „. 1. Социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги. Днешното название на икономическата наука „икономика“ около 1870 г. замества по-популярния тогава термин „политическа икономия“ или „политикономия“. Социалистичесκа икономика. Капиталистическа икономика. 2. Обикн. с несъгл. опред. Направление в икономическата наука, което изучава отделен отрасъл от стопанството. Добрият инженер трябва да има не само много специални знания, но същевременно и голям опит, интуиция и способности. Той трябва да познава добре техниката, но още икономика на промишлеността, организация и планиране на промишлените предприятия, научните основи на управлението и производството, социология на производствения колектив. К, 1975, кн. 8 [еа]. Икономика на горското стопанство. Икономика на съобщенията. Икономика на транспорта. Икономика на науката. Икономика на селското стопанство. 3. Обикн. с опред. Социална област, която включва производството, разпространението, търговията и потреблението на стоки и услуги, представлява съвкупност от стопанските отрасли на дадена страна (на съвкупност от страни, на целия свят); стопанство. Класовото разслоение обаче се задълбочава след Кримската война, когато чуждестранният капитал нахлува в страната и в нейната икономика стават големи изменения. Ив. Унджиев, ВЛ, 16. Правителството започва да отпуска значителни субсидии в най-добре развиващите се сектори на националната икономика – компютърната индустрия, фармацевтичното производство. ИА, 2006, кн. 5 [еа]. Могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика: постигане на по-висока икономическа и социална ефективност, производство с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност. Пон., 2014, бр. 3–4, 96–97. Кризата доведе световната икономика до ръба на пропастта. Кап., 2010, бр. 28 [еа]. ◊ Пазарна икономика. Иконом. Икономика, при която разпределянето на ресурсите става предимно чрез взаимодействие между продавачи и купувачи на стоки и услуги, цената на стоките се определя от търсенето и предлагането на пазара, докато ролята на държавата е ограничена и се свежда до определени задачи. В условията на пазарна икономика пазарът се саморегулира. Ст, 2009, бр. 6009 [еа]. Сива (сенчеста) икономика. Иконом. Производство и предлагане на стоки и услуги, при което се избягва (изцяло или частично) плащането на данъци, осигуровки и други задължения към държавата и което не попада в официалната статистика при изчисляване на брутния вътрешен продукт. Сивата икономика е обвързана с несъвършеното законодателство, както и с приемане на неясни и допускащи различно тълкувание закони. Е. Ченгелова, ИВС, 367. Планираните промени в нормативната уредба, които трябва да подобрят събираемостта на осигурителните вноски, ще извадят на светло около 200 000 заети в сенчестата икономика. Кап., 2002, бр. 18 [еа]. Редица изследвания за България показват, че основна причина за сенчестата икономика е високата данъчно-осигурителна тежест. Δ Намаляването на данъците и на осигурителните вноски води до премахване на една от причините за наличието на сива икономика. – От гр. οἰκονομική през рус. экономика.“ Разбрана в най-широкия си смисъл, „Икономиката се определя като социална област, която набляга на практиките, дискурсите и материалните изрази, свързани с производството, използването и управлението на ресурсите“.James, Paul; with Magee, Liam; Scerri, Andy; Steger, Manfred B. (2015). Urban Sustainability in Theory and Practice: Circles of Sustainability. London: Routledge. p. 53 Дадена икономика е резултат от набор от процеси, които включват като основни фактори нейните култура, ценности, образование, технологична еволюция, история, социална организация, политическа структура и правни системи, както и нейната география, природни ресурси и екология. Тези фактори дават контекст, съдържание и определят условията и параметрите в които дадена икономика функционира. С други думи, икономическата област е социална област на човешките практики и сделки. Тя не стои изолирана от света.
Съвременния капитализъм е пазарна икономика, в която собствеността на производствения капацитет е притежаван и управляван от частния сектор. Ролята на държавата е ограничена, до голяма степен, и се свежда до определени задачи.
От друга страна, традиционният социализъм има икономика, основана на социално-разпределени ресурси, с държавно направляване на икономическите дейности и в която пазарите на свободния обмен на стоки и услуги се осъществяват на конкретно определени места или като износ, както и производството им, което се заменя с производство, търговия и дистрибуция, направлявана от правителството и особено чрез централното икономическо планиране на дълги периоди и работата на държавни предприятия. В традиционната социалистическа икономика частните занаяти и дейности, които са и частни собственици на капитала (иначе наречен капиталист) и на земя (наречени собствениците на земя) не са разрешени в секторите или местата, в които има държавно производство или може да са забранени там, тоест тя трябва да се развиват отделно; разрешена е изцяло частната собственост на потребителски стоки.
История В древността В древността, икономиката се е основавала почти изцяло на земеделието с цел прехрана. Повечето хора са обменяли стоки с близките им. Думата икономика се появява в Древна Гърция, при обмяната на роби между свободните граждани. Един от икономическите въпроси бил този за недостига на ресурсите. Аристотел е първият, който прави разлика между обменна стойност и полезна стойност на дадена стока (в съчинението му „Политика“, Книга I).
В Средновековието През Средновековието, в центъра на икономическите дейности отново е била прехраната. Едва по време на Великите географски открития, завоевателите започнали да искат „рисков“ капитал – средства, чиито влагане ще бъде оправдано с богатствата, които ще бъдат донесени от Новия свят. Търговци като Якоб Фугер и Джовани ди Бичи (1360 – 1428) основали първите банки. Откритията на Марко Поло, Христофор Колумб (1451 – 1506) и Васко да Гама довели до създаването на първите глобални икономики. Първите предприятия се занимавали с търговия. Първата стокова борса била основана в Антверпен. По това време, смисъла на понятията икономика и търговия съвпадали.
Колониализацията Виж още Колониализация.
Европейските завоевания ставали колонии. Силните нации-държави Испания, Португалия, Франция, Великобритания и Нидерландия се опитвали да контролират търговията чрез мита и такси, целящи да защитят собствените им икономики. Меркантилизъм е след първите опити да се намери баланс между частните и държавните интереси. Влиянието на аристокрацията намаляло, били образувани първите държавни икономически органи. Банкери като Ротшилд (1773 – 1855) започнали да дават заеми за държавни проекти, като войни и инфраструктура.
Индустриалната революция Развитието на науката и техниката направило възможна индустриалната революция. Първият икономист в съвременния смисъл на думата бил Адам Смит (1723 – 1790). Той изказал хипотезата, че поддържането на свободна търговия е личен интерес на всеки човек, което се превърнало в антропологичната основа на икономиката. Много хора емигрирали от Европа в Америка в търсене на икономическа свобода. По същото време, в Европа, меркантилизмът (протекционизмът) започнали да отстъпват на свободния капитализъм, което довело до икономически растеж. Откритията в науката и тяхното приложение в техниката позволили масовото производство на стоки и разделянето на труда, които дали основа на индустриалната революция.
Капитализъм и комунизъм Механизацията на труда и преразпределението на благата увеличило благосъстоянието на притежателите на капитали, но и увеличило бедността и глада. Това довело някои философи, като Карл Маркс (1818 – 1883) и Фридрих Енгелс (1820 – 1895) да опишат икономиката като „система на капитализма“. Експлоатацията на труда и природата от страна на капиталистите създава излишък. Така капиталът ще се натрупва, което с крайна сметка ще унижощи конкуренцията. Затова, комунизма е трябвало да унижощи капитала. Първата планова икономика е била установена след Октомврийската революция от Ленин, но бързо е заменена 1921 г. с Новата икономическа политика (на руски: Новая экономическая политика, НЭП) която по същество е либерализация на пазара. През 1925 година, след смъртта на Ленин, Николай Бухарин става основният поддръжник на НЕП. Според болшевишката партия НЕП е просто временно решение и капиталистическите ѝ черти представляват един вид предателство на комунистическите принципи. Политиката бива изоставена от Йосиф Сталин, който я замества с първия петгодишен план (петилетка). Въвежда се планираната централизирана икономика. Други държави започнали да прилагат мерки, с цел да ограничат безконтролния капитализъм, т.нар. Манчестърски капитализъм.
След Втората световна война След хаоса на двете световни войни и Голямата депресия, хората започнали да търсят нови средства за контрол върху икономиката. Началото било дадено от икономистите Фридрих фон Хайек (1899 – 1992) и Милтън Фридман (1912 – 2006), които настоявали за създаване на механизъм за глобална световна търговия. Те са основоположници на т.нар. неолиберализъм. Предоминиращият възглед бил на Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946), който настоявал за по-строг контрол на пазара от страна на държавата – поставил началото на теорията, според която държавната намеса може да облекчи икономическите проблеми и да стимулира растежа. В края на 50-те години на 20 век икономическият растеж в Америка и Европа (т.нар. икономическо чудо, ) – довел до нова форма на икономиката, в центъра на която била консумацията. През 1958 г. Джон Кенет Гълбрайт (1908 – 2006) започнал да говори за консуматорско общество. Икономическата система в повечето развити държави се определя като социална пазарна икономика.
Краят на 20 век – началото на 21 век След падането на Желязната завеса и преминаването на страните от Източния блок, включително България, към демократично управление и пазарни икономики, започва да се налага идеята за постиндустриалното общество, идея, която трябва да означи едновременно налагането на сектора на услугите за сметка на индустриалното производство, а също и нарасналата необходимост и ценност на знанието и креативността в бизнеса. В действителност идеята за постиндустриалното общество възниква през 70-те на 20 век Съществува дебат около първото използване на термина, като едно от предположенията е, че терминът е изкован от Даниел Бел в книгата му от 1973 The Coming of Post-Industrial Society, а другото предположение възлага авторството на Иван Илич, латинско американски социален философ в книгата му Tools for Conviviality. Терминът също така е използван във философията, за да означи затихването на постмодернизма през 90-те., но тя особено се налага, за да опише ръстът на икономики като Китай в този период и сегашния момент (терминът е например използван от Бил Клинтън за да опише икономическия ръст в Китай през 1998).
С масовото навлизане на интернет особено след 2000 – 2001 възниква идеята за интернет и информационна икономика, както и се налага значението на електронната търговия и бизнес, както и разбирането за глобалното информационно общество. Експанзията на икономики като китайската и бразилската в същото време отменят правилото за западно-доминираните (от типа САЩ и Западна Европа) икономически модели, макар че в действителност те съдържат много от характеристиките на тези модели.
Устройство на икономиката (стопанството) Принципи на действие
Сектори