Патентният спор за ENIAC е съкратено наименование на няколко корпоративни съдебни дела в САЩ от втората половина на XX век, свързани с конкуренцията на пазара на производителите на компютри.
В най-значимото и продължително дело Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp Honeywell оспорва патента за ENIAC и искането на патентодържателя Sperry Rand да получава отчисления от произведените електронни цифрови компютри.
Спорът преминава през три фази. В началото Патентният офис на САЩ дълго време разглежда самата заявка за патент на ENIAC, отказва да го издаде, но със съдебно решение патентът е издаден през 1964 г., цели 17 години след подаването на заявката. Въз основа на получения патент Sperry Rand започва да предявява искове за отчисления от конкурентните производители на компютри. С някои от тях тя сключва споразумения за взаимно признаване на патентите на всяка, но други компании се обръщат към съда. Например в делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, ищецът Honeywell обвинява Sperry Rand в патентна измама и монополни практики. След мащабна подготовка, включваща 32 000 отделни доказателства, този процес трае 135 дни, включва 77 свидетеля, а с протоколи от над 20 хиляди страници става най-дългият федерален процес дотогава. Според решението на съда (1973) Honeywell е нарушил издадения патент за ENIAC, но тъй като самият патент е обявен за невалиден, не е присъдено обезщетение. Решението става повратен момент в компютърната индустрия, защото съдът потвърждава, че компаниите от бранша не дължат исканите отчисления на Sperry Rand, т.е. електронният цифров компютър става обществено достояние. Съпътстващ резултат от тази съдебна сага е обществената известност, която придобиват работата на Джон Атанасов и Клифърд Бери и създаденият от тях компютър АВС, който е отдавна забравен.
Патентният спор за ENIAC се разширява върху цялото компютърно портфолио на Sperry Rand, което включва компютрите EDVAC, BINAC и UNIVAC, както и проектираната за тях периферия – принтери и различни видове компютърна памет.
Предистория В края на 1930-те и началото на 1940-те години в САЩ четири големи компании активно експериментират за създаване на електронни изчислителни устройства: IBM (International Business Machines), NCR (National Cash Registers Company), Bell Telephone Laboratories (BTL) и RCA (Radio Corporation of America). До края на 1942 г. и четирите успяват да съберат малки колекции от патентни за изчислителни устройства (патентно портфолио). Фирмените екипи, които експериментират в областта на предшествениците на днешните компютри са Джеймс Брайс и Артър Дикинсон (IBM), Джозеф Деш и Роберт Мумма (NCR), Джордж Стибиц и Самуел Б. Уилямс (BTL) и Джордж Мортон и Лесли Флори (RCA)(Phelps B., „Early Electronic Computer Developments at IBM“, IEEE Annals of the History of Computing, Vol.2, No. 3, July 1980 – Таблица 1). Към корпоративните инвестиции в областта се добавя и държавата, тъй като в началото на 1940-те и особено по време на Втората световна война има голяма нужда от изчислителни устройства за автоматизиране на изчисленията при криптоанализ и съставяне на балистични таблици за нуждите на армейската и военноморска артилерия. Поради военния характер на разработките те са под прякото управление и наблюдение на службите за сигурност – Агенцията за национална сигурност (NSA) и Военноморското разузнаване (Navy Intelligence) на САЩ и са обвити в секретност.
През този период компютърните науки се развиват преди всичко в университетите в Принстън и Харвард, Масачузетс (MIT) в областта на криптографията и от 1943 г. в университета в Пенсилвания. Без това да стане широко известно, в годините преди войната Джон Атанасов от Щатския колеж в Айова, който няма традиции в компютърните науки, се е опитал да построи сметачна машина, но с настъпването на войната проектът е прекратен, след което е забравен.
За напредъка в технологиите в областта може да се съди по издадените патенти. През 1946 г. са издадени два патента: на IBM за електронен счетоводен апарат (US Pat. 2 402 988) и на NCR за електронна изчислителна машина (US Pat. 2 401 657) с приоритет от пролетта на 1941 г. Те са частично продължение (continuation in part) на предходни патенти: съответно за електронна изчислителна машина (US Pat. 2 595 045) на IBM и електронен счетоводен апарат на NCR (US Pat. 2 580 740). И двата са заявени през 1940 г., но са издадени през 1952 г. поради патентен спор между двете компании. Тези машини са десетични и изпълняват аритметични операции чрез броене. И двете машини са засекретени по време на войната и са използвани изцяло или отчасти в криптографската програма на САЩ в разбиването на японския шифър (IBM) и в шифъра на германската Енигма (NCR N-530). Пример за подобни секретни компютърни проекти са английската Colossus и американските Mammoth, N-530 (NCR Bombe, проектирана от Джозеф Деш и Роберт Мумма), „Madame X“ (X68003, Bell Laboratories, проектирана от Самуел Б. Уилямс) и др., като поради Студената война фактите за тях се разкриват едва към края на 20-и и началото на 21 век след като документите са декласифицирани.
В края на войната в Мурската школа по електроинженерство към Пенсилванския университет е готов компютърът ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Calculator), построен, за да изчислява балистични таблици. Конструиран е в периода 1944 – 1945 г. под ръководството на Джон Моукли и Дж. Проспър Екърт-младши. След завършване на проекта Мокли и Екерт напускат университета и основават собствена компания Eckert-Mauchly Computer Company.
Патент на ENIAC Мокли и Екерт подават заявка за патент с над сто претенции през юни 1947 г., но поради редица оспорвания от други фирми патентът е издаден след 17 години, и то със съдебно решение. До 1973 г. се смята, че това е първият електронен цифров компютър, тъй като в издадения патент авторите го описват като „първият автоматичен, електронен, цифров компютър с общо предназначение“, макар че доста по-късно през годините се оказва, че това не е такаПатентният офис на САЩ е институцията, която определя приоритета на всеки патент По случай 100 години от създаването на IBM е обнародвано писмо на Джеймс Брайс, главен инженер на IBM, от 26 януари 1939 г. до президента Томас Уотсън, в което се споменават експерименти по създаване на електронно-изчислително устройство от 1938 г. На 20 януари 1940 г. Артър Дикинсън от IBM заявява патент за електронен счетоводен апаратUS Pat. 2 580 740. Това е първото изчислително устройство с електромеханична клавиатура за въвеждане на данни, изцяло електронен процесор (управление и изчисления) и дисплей за извеждане на резултата. Впоследствие в решението си по делото Honeywell v. Sperry Rand от 1973 г. съдия Ларсон определя издаването на патента за ENIAC като съдебна грешка.
Друг патент, касаещ компютърната памет, е заявен от Екерт и Мокли през 1947 и издаден през 1953 г.
Първи патентни искове Компанията на Мокли и Екерт не е успешна и през 1950 г. е погълната, като правата върху всички техни патенти са придобити от Sperry Rand. С някои от своите конкуренти Sperry Rand сключва споразумения за взаимно признаване и обмен на патенти, но срещу други предприема съдебни дела. За целта създава дъщерна компания Illinois Scientific Developments, Inc. (ISD), която да се грижи за спазване на корпоративните патентни права.
Sperry Rand vs. Bell Telephone Laboratories Още в процеса на разглеждане на заявката за ENIAC възникват спорове, които се налага да бъдат решени по съдебен път. През 1952 г. Патентният офис на САЩ декларира зависимост на патента на ENIAC от патент на С. Б. Уилямс от Bell Telephone Laboratories (BTL) за автоматичен електронен цифров компютър, признава неговия приоритет и направо отказва да издаде патент за ENIAC. Автоматичният електронен цифров компютър на Самуел Б. Уилямс е с общо предназначение (general purpose) и изпълнява в произволна последователност знакови аритметични (signed arithmetic) операции събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и корен квадратен. За изчисленията се използват акумулатори, т.е. регистри за натрупване, реализирани с тригерни лампи, които са първообраз на статичните памети.
В отговор Sperry Rand оспорва този отказ и на свой ред завежда патентен иск срещу BTL, с което стартира втората фаза на спораDowson A.O., „Sperry Rand Corporation, John Presper Eckert, Jr., and John W. Mauchly, Plaintiffs, v. Bell Telephone Laboratories, Incorporated, Defendant“, United States District Court S.D. New York, 171 F.Supp. 343, 1959 в окръжния патентен съд в Ню Йорк за нарушаване на договорка (stipulation). Разпити на свидетели не са провеждани и решението е взето през септември 1962 г. Въпреки че BTL представя доказателства за публикуване и разкриване на ENIAC преди критичната му дата, т.е. доказателства за невалидност на патента, те не са приети от съда и Sperry Rand печели делото. Съдът признава служебно патента на ENIAC и разпорежда такъв да бъде издаден през 1964 г. Решението на съда от 1962 г. по това патентно дело се окачествява от съдия Ларсон през 1973 г. като съдебна грешка. Като причина за това се посочва извънсъдебното споразумение между Western Electric Company (представлява Bell Ssytems, включително BTL) и Sperry Rand за взаимно лицензиране на цялото патентно портфолио.
ISD vs Honeywell През 1965 г. ISD предявява искове срещу Honeywell за нарушение на патента за „първия електронен цифров компютър“ и срещу Control Data Corporation (CDC) – за нарушение на патента за регенеративната памет. През 1966 г. излиза книгата на Ричард Колер Ричардс „Electronic Digital Systems“ (Ричардс е сред студентите, помагали при работата върху ABC, завършил колежа в Айова през 1943 г.) и в нея за първи път се споменава компютърът на Атанасов-Бери в смисъл, че може би това е първият електронен компютър. Въз основа на тази информация правният отдел на Honeywell започва подготовка за предявяване на съдебен иск за патентна измама срещу Sperry Rand, като се опитва да докаже, че патентът за ENIAC е невалиден, а освен това я обвинява в монополни практики.
Адвокати на CDC, Honeywell и GE осъществяват контакт с Джон Атанасов през пролетта на 1967 г. и го привличат като консултант в предстоящата съдебна битка.
На 26 май 1967 г. ISD завежда съдебен иск в окръжния съд в Ню Йорк за 250 милиона долара срещу Honeywell за нарушаване на патента на ENIAC. По-късно искът е намален на 20 милиона.
На същия ден, 26 май 1967 г. Honeywell завежда съдебен иск в окръжния съд в Минесота за 60 милиона долара срещу Sperry Rand за нарушение на антимонополния закон Шърман (Sherman) от 1890 г., монополизиране на индустрията за електронна обработка на данни чрез придобиване и лансиране на патент чрез измама, за нарушаване на антимонополната поправка Клейтън (Clayton) от 1914 г. и за преференциално лицензиране.
С този патентен иск Honeywell оспорва лицензни претенции на Sperry Rand от порядъка на над 200 милиона долара за целия период на патента, отправени към няколко фирми за оборудване за електронна обработка на информацията (Honeywell, IBM, General Electric, RCA, CDC, NCR, Philco-Ford, Burroughs и др.). Делото „Honeywell, Inc. vs Sperry Rand Corp.“ е третата, най-важна фаза от съдебния спор относно патента на ENIACEckert J. P. Jr., et al, Electronic Numerical Integrator and Computer, US Pat. No. 3 120 606, filed June 26, 1947, granted Feb. 4, 1964. и се свежда до въпроса: „Трябва ли Honeywell да плати на Sperry Rand 20 милиона долара за нарушаване на патента на ENIAC или Sperry Rand трябва да плати 60 милиона долара на Honeywell за вреди, нанесени от монополни практики?“Burks A. W., Who invented the general-purpose electronic computer, University of Michigan, 1974.
Honeywell vs. Sperry Rand Corp. Двете дела са обединени в едно общо, станало известно като делото ENIAC () или Honeywell vs. Sperry Rand Corp., като Honeywell е ищецът, Sperry Rand (SR) и Illinois Scientific Developments (ISD) са ответници.