Мария Александрина Фрайин фон Вечера (), известна като Мери фон Вечера (Mary von Vetsera; * 19 март 1871, Виена, Австро-Унгария; † 30 януари 1889, Майерлинг, Австрия), е австрийска баронеса и известна метреса на ерцхерцог Рудолф Австрийски, престолонаследник на Австро-Унгария. Двамата са открити мъртви в ловното му имение в Майерлинг в Долна Австрия. Всичко сочи към случай на убийство и самоубийство; някои обаче правят хипотезата, че не само баронесата, но и ерцхерцогът всъщност са били убити (виж Трагедия в Майерлинг).
Произход Семейство Вечера (първоначално „Vécsera“, „Vécera“ или „Véscera“) произхожда от малък град на юг от Пресбург, известен по това време като Úzor (на унгарски, от 1948 г. Úszor), а днес като Кветославов. Бащата на Мария, Албин (* 1825, † 1887), е син на Георг Берхард Ветсера, който между 1839 и 1849 г. е капитан на Братислава. Албин, благодарение на услугите, предоставени от баща му на император Франц Йосиф, успява да учи в Дипломатическата академия във Виена, като по този начин започва кариера, която ще го отведе до длъжности във важни посолства в Европа и Близкия Изток.
През 1863 г. Албин се запознава в Константинопол с Елена (Елен) Балтаци (* 1847, † 1925), от италиански произход, дъщеря на Теодор Балтаци, богат финансов съветник на султана и един от най-богатите хора в Константинопол. Двамата се женят на 2 април 1864 г. в Константинопол, но през 1868 г. семейството се разделя и докато Елена се установява във Виена, Албин е преместен в Санкт Петербург.
Мария е родена във Виена като трета от четирима братя и сестри: Ладислав (1865), Йохана (1868), Мария (1871) и Франц Албин (1872).
Албин Вечера е номиниран за кавалер на Ордена на Леополд (Австрийски императорски орден) през 1867 г. за заслуги, присъщи на дипломатическата му работа и, отново за тези заслуги, на 2 октомври 1869 г. е награден с Ордена на Свети Стефан (Унгарски кралски орден), като по този начин е издигат в барон. Оттук произлиза Freiin, добавено към фамилното име на Мария Вечера: всъщност Freiin (правилно Freiherrin) означава „баронеса“ на немски и обикновено von предхожда фамилните имена на германските аристократи.
При пристигането си във Виена семейство Вечера първоначално живее на Шутелщрасе 11. По-късно се премества в Двореца „Вечера-Балтаци“ на Салезианер Гасе 11, който остава тяхна собственост до 1897 г.
През 1880-те г. гостната на семейството става една от най-посещаваните от висшата буржоазия и виенската аристокрация. Те имат голяма къща и Елена Балтаци организира балове по време на карнавалния сезон. Въпреки че Вечера принадлежат към „Второто общество“, те се опитват да установят контакт с най-висшите аристократични кръгове; членовете на придворното общество също присъстват на нейните пищни балове, въпреки че никога не признават благородничеството и семейството на новобогаташите за равни.
Биография Детство и юношество
Мария Александрина фон Вечера е родена във Виена на 19 март 1871 г. През детството и юношеството си живее в Лондон и Кайро, следвайки баща си в дипломатическата му кариера. Брюнетка, снажна и с приятна външност, надарена с мелодраматичен и страстен темперамент, момичето е наречено от близките ѝ с прякора Мери скъпа.
През 1870-те и 1880-те години, през летния сезон, тя често отива на почивка със семейството си в Пардубице в днешна Чехия, където първо майка ѝ, а след това и Мария се запознават с графиня Мария Луиза фон Лариш-Валерзее, която изиграва голяма роля в трагедията в Майерлинг.
Обучението ѝ е поверено на учител – приятел на баща ѝ. Изглежда, че сред уроците има освен английски език и уроци по изкуство, разговори и пеене. Мария всъщност е част от хора на Църквата на Свети Августин. В допълнение към това скромно образование, но напълно в съответствие с това, което се преподава на младите момичета от средната австрийска аристокрация, тя много обича конната езда. Тази страст ѝ е предадена от нейните вуйчовци: малкото момиче често е водено от тях на Пратера, а в юношеството си и до най-престижните площадки за езда в Европа. Според майка ѝ, Баронесата (както е наречена Мария в книгата на майка ѝ) се влюбва в кронпринц Рудолф по време на пролетните състезания в Пратера през 1888 г. Обикновеното ѝ юношеско увлечение по престолонаследника се превръща в истинска сантиментална връзка. Много биографи обаче приписват на младата Мария увлечение по престолонаследника още преди тази дата (вероятно от началото на юношеството) – екзалтация, вероятно широко разпространена сред много други млади аристократки, която при Мария обаче става почти обсебваща любовна афера през 1888 г. Вероятно началото на това увлечение е при среща десет години по-рано във Виенската опера, когато малката Мария, в компанията на майка си, е представена на Рудолф. Младият принц, по време на това кратко и непринудено представяне, ѝ дава малко цвете като подарък, което тя ревниво пази през целия си кратък живот.
Първа среща с Рудолф
Мария Вечера е влюбена в престолонаследника принц Рудолф от известно време, когато през пролетта на 1888 г. са първите срещи между двамата.Под първи срещи се разбират само моментите, в които двамата са на едно и също място по едно и също време, а не когато имат възможност да си говорят или да са насаме заедно. Подобно на много момичета по това време тя също примира по принца, когото съзира през 1888 г. на конно надбягване на хиподрума Фройденау и когото вероятно среща. Учителят по френски и довереник на Мария, Габриел Дюбре, пише в статия в парижкия вестник „Матен“, че след тази среща поведението и настроението на момичето се променят значително; тя говори за престолонаследника с голям ентусиазъм. Всеки ден чете репортажи от жълтата преса, събира снимки и задава въпроси. Когато майка ѝ забелязва това влюбване, тя взима дъщеря си на пътуване до Англия през лятото, за да се разсее.Robert Seydel: Die Seitensprünge der Habsburger. Carl Ueberreuter, Wien 2005, ISBN 3-8000-7038-3, S. 104–110. По този повод Мария признава в писмо до приятелката си Хермине Тобис, че изпитва много дълбока болка, сякаш трябва да се раздели с най-ценното, което има в живота, и дори желае да се разболее, за да остане във Виена. На връщане от Англия баронесата пише на приятелката си, която се опитва да я разубеди от тази невъзможна любов, но Мария заобичва принца още по-дълбоко.
15-годишната Мария вече е описана като „съблазнителна малка русалка“ от виенската салонна посетителка Нора Фугер, чийто съпруг тя едва не открадва през пролетта на 1886 г.Fürstin Eleonora Fugger von Babenhausen: Im Glanz der Kaiserzeit. Amalthea, Wien 1932, Neuauflage Meistersprung Verlag 2016, ISBN 3-85002-132-7, S. 118: „Es fehlte nicht viel und mein lieber Vetter wäre der verführerischen kleinen Nixe ins Garn gelaufen, doch so weit kam es nicht. Reumütig kehrte er zu mir zurück und die Versöhnung fand darin ihren schönen Abschluß, daß ich mich mit ihm verlobte.“ Нора е приятелка с Хана фон Ветсера, сестрата на Мария, и познава и двете от деца. В мемоарите си тя пише: „Престолонаследникът забеляза Мери на надбягване през пролетта на 1888 г., но не се запозна с нея по това време, но изглежда веднага реагира на играта ѝ с очи, като обърна глава. Скоро след това тя видя престолонаследника в операта и поведението ѝ пред дворцовата ложа показа чувствата ѝ толкова ясно, че престолонаследникът насочи вниманието си към нея през оперните очила“. Въпреки това, според по-късните мемоари на майката на Мария, не би било някога възможно тя да превърне влюбването в сериозна любовна афера. Нора Фугер продължава: „Тя трябва да е напреднала за възрастта си; но ѝ липсваше рутината и смелостта сама да създаде възможност за интимни срещи с престолонаследника“.Nora Fugger: Im Glanz der Kaiserzeit. Amalthea, Wien 1932, Neuauflage Meistersprung Verlag 2016, S. 129.Централна фигура в отношенията между двамата става графиня Мария Луиза фон Лариш-Валерзее. Тя е дъщеря на херцог Лудвиг Вилхелм Баварски, брат на Елизабет Австрийска (Сиси), майката на Рудолф; следователно е първа братовчедка на Рудолф. Мария Мария също познава добре графиня Лариш, тъй като графинята е приятелка на семейството, летовница в Пардубице, както и честа посетителка на салона на Ветсера. Лариш също се възползва от възможността да поиска големи суми пари от богатия си братовчед.
На конните надбягвания в Пратера Мария често вижда принца да седи на трибуната или в края на състезанието, докато той минава за поздрав по Пратер Алее. По време на тези първи срещи има само игри на погледи и усмивки, от които у Мария се поражда убеждението, което по-късно се оказва основателно, че принцът я е забелязал.
Според графиня Лариш в началото на октомври, след като Мария научава, че тя ще се срещне с престолонаследника, тя я моли да му каже, че „тази, която го обича, му изпраща топъл поздрав“. След това Мария дори му пише писмо, в което вероятно (писмото никога не е намерено) признава чувствата си. Двамата се срещат отново през месец октомври на откриването на състезанията във Фройденау и на откриването на театралния сезон, вероятно в Императорския театър във Виена. Според разкритията на Агнес Яхода, лична прислужница на баронесата, историята претърпява истински обрат, когато в края на октомври Мария получава препоръчано писмо от самия принц, в което той ѝ признава, че изпитва подобни чувства към нея и че иска да говори с нея, като я моли за среща в Пратера.
В края на октомври 1888 г. Мария и Рудолф пишат, независимо един от друг, на графиня Лариш, която е в Пардубице, с молба да се върне във Виена възможно най-скоро, за да позволи среща между двамата за разговор в Пратера. Това искане се обяснява с факта, че Мария не може да напуска дома, ако не е придружена от родителите си или от някой много близък на семейството, предвид непълнолетната си възраст (17 години); в този момент Лариш кара Мария да напусне къщата с нея под претекст и така да ѝ позволява да се среща с Рудолф.
Лариш пристига във Виена и срещата е уредена за 5 ноември 1888 г., но не в Пратера, а в замъка (Бург). Вечера разказва за срещата в писмо до приятелката си Хермине. Някои автори (Холер, Хаман и други) твърдят, че първата среща действително се е състояла преди тази дата, но няма документални доказателства за това. Тезата, според която влюбените се срещат и през пролетта на 1888 г., се поддържа, за да оправдае предполагаемата бременност на Мария, започнала на 5 ноември; следователно не датата на първата среща, а датата на първата интимен контакт между двамата. Това обаче никога не е доказано.
Връзка с Рудолф фон Хабсбург
След първата среща с Рудолф следват и други. В оправдателните мемоари, написани малко след смъртта на дъщеря ѝ, майката на Мария директно обвинява графиня Лариш, че е благоприятствала посещенията на Мария при престолонаследника, с извинението че е трябвало да я придружи по задачи. Лариш, признавайки, че е спомогнала за срещите между двамата, също така разкрива, че файтон е чакал Мария всяка вечер на Салезианер Гасе по такъв начин, че ако баронесата успее да се измъкне от къщата, без да бъде видяна от семейството й, тя да бъде незабавно отведена в замъка от принца. Почти всички автори смятат тази възможност за малко вероятна и резултат от желанието на Лариш да не изглежда като единственият човек, който е позволил връзката, завършила с трагедия. По-късно личният кочияш на принца, Йозеф Братфиш, заявява, че е водил Мария до замъка около двадесет пъти, но винаги я е чакал зад Гранд-хотел на Максимилианщрасе (сега Малертразе), където е отседнала графиня Лариш.