Министър-председателят на Франция (), официално Министър-председател на Френската република (, е ръководител на правителството на Френската република и лидер на нейния Съвет на министрите.

Министър-председателят е титуляр на втората най-висока длъжност във Франция след президентската институция. Президентът, който назначава, но не може да освобождава министър-председателя, може да поиска неговата оставка. Правителството на Франция, включително министър-председателят, може да бъде освободено от Националното събрание. При назначаването си министър-председателят предлага на президента списък с министри. Указите и решенията, подписани от министър-председателя, както почти всички решения на изпълнителната власт, са обект на надзор от системата на административния съд. Някои укази се вземат след съвет от Държавния съвет, който министър-председателят има право да председателства. Министрите защитават програмите на своите министерства пред министър-председателя, който прави избор на бюджета. Степента, в която тези решения са на министър-председателя или президента, често зависи от това дали са от една и съща политическа партия. Ако е така, президентът може да служи както като държавен глава, така и като де факто глава на правителството, докато министър-председателят служи като негов заместник.

Номиниране Министър-председателят се назначава от президента на Франция, който теоретично е свободен да избере всеки за поста. На практика, тъй като Националното събрание има правомощието да принуди оставката на правителството чрез гласуване на вот на недоверие, изборът на министър-председател трябва да отразява волята на мнозинството в Националното събрание. В периоди на „съжителство“ министър-председателят е отговорен само пред парламента.

Един пример за „съжителство“ включва назначаването от президента Франсоа Митеран и на Жак Ширак за министър-председател след парламентарните избори през 1986 г. Въпреки че Социалистическата партия на Митеран е най-голямата партия в Националното събрание, тя няма абсолютно мнозинство. Социалистическата партия е в съюз със Съюза за френска демокрация, което им дава необходимото мнозинство.

Докато министър-председателите обикновено се избират измежду редиците на Националното събрание, в редки случаи президентът е избрал лице, което не е длъжностно лице поради опит в бюрокрацията или чуждестранна служба, или успех в управлението на бизнеса – бившият министър на външните работи Доминик дьо Вилпен, например е бил министър-председател от 2005 до 2007 г., без да е заемал изборна длъжност.

Въпреки че изборът на министър-председател от президента трябва да бъде в съответствие с мнозинството в Националното събрание, министър-председателят не е длъжен да иска вот на доверие след съставяне на правителство, след като е легитимиран с назначение от президента и одобрение на правителството. Преди Конституцията от 1958 г. правителството трябва да гласува вот на доверие при встъпване в длъжност.

Роля Според член 21 от Конституцията министър-председателят „ръководи дейността на правителството“. Член 20 постановява, че правителството „определя и провежда политиката на нацията“ и включва вътрешни въпроси, докато президентът се концентрира върху формулирането на насоки за националната отбрана и външната политика, докато арбитрира ефективното обслужване на всички държавни органи във Франция. Останалите членове на правителството се назначават от президента „по препоръка на министър-председателя“. На практика министър-председателят действа в съгласие с президента, освен когато има „съжителство“. По време на „съжителството“, според Конституционния съвет, „центърът на тежестта на властта се измества от Елисейския дворец към Матиньонския“, като президентът губи статута си на ръководител на изпълнителната власт. В такива случаи премиерът традиционно упражнява първичност във вътрешните работи, докато президентът ограничава техните действия до отбраната и в по-малка степен до външните работи.

Премиерът може да „ангажира отговорността“ на правителството пред Националното събрание. Този процес се състои в поставяне на законопроект пред събранието и/или събранието сваля правителството, или законопроектът се приема автоматично (член 49). В допълнение към гарантирането, че правителството все още има подкрепа, някои законопроекти, които може да се окажат твърде противоречиви, за да преминат през нормалните правила на събранието, могат да бъдат приети по този начин.

Министър-председателят може да внесе законопроект, който все още не е подписан в Конституционния съвет (член 61). Преди да разпусне събранието, президентът трябва да се консултира с министър-председателя и председателите на двете камари на парламента (член 12). Министър-председателят е единственият член на правителството, който може да внася законодателство в парламента.

История

По време на Третата република френските конституционни закони от 1875 г. озаглавяват ръководителя на правителството като „Председател на Съвета на министрите“, въпреки че той неофициално се нарича „министър-председател“ или „премиер“ извън Франция.

Председателят на съвета е натоварен със сходни официални правомощия като тези на министър-председателя на Обединеното кралство. На практика това се оказва недостатъчно, за да спечели доверието на многопартийния парламент на Франция. Най-забележителното е, че законодателната власт има властта да принуди целия кабинет да напусне поста чрез вот на недоверие. В резултат на това кабинетите често са сваляни два пъти годишно и има дълги периоди, в които Франция остава само със служебно правителство. При тези обстоятелства президентът на съвета обикновено е доста слаба фигура, чиято сила зависи повече от харизмата, отколкото от формалните правомощия.

След няколко неуспешни опита за засилване на ролята през първата половина на ХХ век по време на Петата република е въведена полупрезидентска система. Именно в този момент постът е официално наречен „министър-председател“ и придобива сегашния си вид. Конституцията от 1958 г. включва няколко разпоредби, предназначени да засилят позицията на министър-председателя, например чрез ограничаване на властта на законодателната власт да порицава правителството. В резултат на това министър-председател е бил цензуриран само веднъж по време на съществуването на Петата република – през 1962 г., когато Жорж Помпиду е свален от власт поради възражения на опозицията срещу усилията на президента Шарл дьо Гол президентът да бъде всенародно избран. На последвалите парламентарни избори във Франция през 1962 г. коалицията на де Гол печели по-голямо мнозинство и Помпиду е преназначен за министър-председател.

Списък XIX век

XX век

#ИмеПериод на управлениеПолитическа партия1.Мишел Дебре8 януари 1959 – 14 април 1962Съюз за нова република2.Жорж Помпиду14 април 1962 – 10 юли 1968Съюз за нова република3.Морис Кув дьо Мюрвил10 юли 1968 – 20 юни 1969Съюз на демократите за републиката4.Жак Шабан-Делмас20 юни 1969 – 6 юли 1972Съюз на демократите за републиката5.Пиер Месмер6 юли 1972 – 27 май 1974Съюз на демократите за републиката6.Жак Ширак27 май 1974 – 26 август 1976Съюз на демократите за републиката7.Раймон Бар26 август 1976 – 21 май 1981необвързан десен8.Пиер Мороа21 май 1981 – 17 юли 1984Социалистическа партия9.Лоран Фабиюс17 юли 1984 – 20 март 1986Социалистическа партия(6)Жак Ширак20 март 1986 – 10 май 1988Сбор за републиката10.Мишел Рокар10 май 1988 – 15 май 1991Социалистическа партия11.Едит Кресон15 май 1991 – 2 април 1992Социалистическа партия12.Пиер Береговоа2 април 1992 – 29 март 1993Социалистическа партия13.Едуар Баладюр29 март 1993 – 17 май 1995Сбор за републиката14.Ален Жюпе18 май 1995 – 3 юни 1997Сбор за републиката15.Лионел Жоспен3 юни 1997 – 6 май 2002Социалистическа партия16.Жан-Пиер Рафарен7 май 2002 – 31 май 2005Съюз за народно движение17.Доминик дьо Вилпен31 май 2005 – 15 май 2007Съюз за народно движение18.Франсоа Фийон17 май 2007 – 10 май 2012Съюз за народно движение19.Жан-Марк Еро15 май 2012 – 31 март 2014Социалистическа партия20.Манюел Валс31 март 2014 – 6 декември 2016Социалистическа партия21.Бернар Казньов6 декември 2016 – 15 май 2017Социалистическа партия22.Едуар Филип15 май 2017 – 3 юли 2020Републиканците / необвързан десен23.Жан Кастекс3 юли 2020 – 16 май 2022Република, напред!24.Елизабет Борн16 май 2022 – 9 януари 2024Република, напред!/Renaissance (Възраждане)25.Габриел Атал9 януари 2024 – 5 септември 2024Renaissance (Възраждане)26.Мишел Барние 5 септември 2024 – 13 декември 2024Републиканците27.Франсоа Байру13 декември 2024 – 9 септември 2025Демократично движение28.Себастиан Льокорню и.д 9 септември 2025 – 10 октомври 2025 Ренесанс/Renaissance (Възраждане) (Ръководеше служебно правителство)29.Себастиан Льокорню10 октомври 2025 – настоящ Ренесанс/Renaissance (Възраждане) (Ръководи Редовно Правителство)

Източници