Са̀о Па̀улоБългарска енциклопедия „А – Я“. (в 1 том) София: БАН, „Труд“, 1999 г., стр. 938 – заглавието на статията е Сао Пауло (, , [], транскрипция: Сау Паулу, в превод Свети Павел) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Сао Пауло. Разположен е на 400 km от Рио де Жанейро и на 1030 km от столицата Бразилия. С население около 12 милиона души Сао Пауло е най-големият град в Бразилия и в Южното полукълбо.Citimayors website – Largest cities Център е на метрополен регион с 21,5 милиона жители, който е седми по големина в света.R.L. Forstall, R.P. Greene, and J.B. Pick, „Which are the largest? Why published populations for major world urban areas vary so greatly“ , City Futures Conference, (University of Illinois at Chicago, July 2004) – Table 5 (p.34)
Често определян като най-богатият град в Бразилия, Сао Пауло е най-динамичният финансов и търговски център в страната, като по булеварда Авенида Паулиста в центъра са разположени много от основните финансови институции на Бразилия и Южна Америка. В града се намира Фондовата борса на Сао Пауло, както и голяма стокова борса за зърно.
Сред забележителностите на Сао Пауло са Музеят на изкуствата, готическата Катедрала на Сао Пауло, мостът Октавиу Фриаш, някои от най-високите сгради в страната, като Миранти ду Вали и Едифисиу Италия.
История
Град Сао Пауло е основан на 25 януари 1554 г. като Сао Пауло дос Кампус ди Пиратининга, когато испански и португалски мисионери Хосе де Анчиета и Мануел да Нубрега основават там йезуитска мисия (под името Колежиу ди Сао-Паоло ди Пиратининга) с цел да християнизират местните жители от племената тупи-гуарани. Селището е разположено в подножието на планинската верига Сера до Мар край река Тиете, с вид на залив, в който е построен пристанищният град Сантос, в естествения проход от югоизточното крайбрежие към обширното и плодородно плато на запад, което впоследствие става щата Сао Пауло.
В течение на 17 и 18 век групи изследователи, които се наричат бандейранти, кръстосват горите и новите територии на Южна Америка в търсене на злато, скъпоценни камъни, други природни богатства и роби. Счита се, че именно те преди всичко са отговорни както за териториалното разрастване на Бразилия западно от Тордесиляската линия, така и за откритите залежи на скъпоценни метали и камъни. В града днес съществуват няколко паметника в почит на приносите им в развитието на града, особено Монументу ас Бандейрас, една от най-известните забележителности на Сао Пауло.
Селището е обявено за град през 1711 г. и се разраства рязко в края на 19 век като център на износа на кафе през близкото пристанище на Сантос. След 1881 г. в щата и града започват да пристигат имигранти от Италия, Португалия, Испания, Германия и други страни, които са привлечени от новите земи и работата на огромните кафеени плантации в щата. В началото на 20 век доходите от експорта на кафе рязко спадат, преди всичко поради световната икономическа криза и падането на цените. В резултат на това, потокът от инвестиции на местните предприемачи е пренасочен към развитието на промишлеността на Сао Пауло, привличайки нови вълни имигранти в града, предимно от Италия. В допълнение към европейците, през първата половина на 20 век в града пристигат голям брой японци и араби. В продължение на целия 20 век, когато се превръща във важен промишлен център, Сао Пауло също така привлича огромен брой преселници от бедните региони на Бразилия, особено от Североизточния регион.
В края на 20 век, поради конкуренцията на други градове в Бразилия, често предлагащи по-добри данъчни условия за промишлените компании, главната икономическа дейност на Сао Пауло постепенно се измества от промишлената си насоченост в полза на сферата на услугите. Понастоящем в града са разположени офисите на голям брой местни и международни банки, юридически компании, интернационални компании и корпорации, предлагащи различни услуги.
Важно историческо събитие е основаването на Юридическата школа Ларго Сан Франсиску (сега факултет на Университета на Сао Пауло), която е една от първите три академични институции в Бразилия, заедно с Юридическия факултет в Ресифе и Федералния университет на щата Амазонас. Това учебно заведение, създадено с имперски декрет на 1 март 1828 г., е открито първоначално в помещенията на манастира, скоро след основаването на Бразилската империя, заради увеличената потребност от адвокати и политици. Тъй като тогава богатите бразилци често отиват в Европа за получаване на образование, особено юридическо, император Педро I решава, че е необходимо да се създаде национална юридическа школа. Тя започва да привлича студенти от цялата страна, което е важен фактор за създаването на бохемския елит и облик на града.
Въпреки някои икономически проблеми, Сао Пауло си остава най-големият бизнес център на Латинска Америка. Огромният пазар на агломерацията (повече от 20 милиона жители) привлича чуждестранни компании. Благодарение на културни събития, като например Международното биенале за изкуства, градът си спечелва репутацията на културен център, преди всичко за музика и изкуства. Икономическият растеж и износът постепенно намаляват равнището на безработицата в града, печално известната местна престъпност също намалява бързо. Развитието на града се осъществява в много райони, историческият център привлича държавни учреждения и частни университети, а бизнес-структурите се местят в нови райони, като Итаим и Верини. Благодарение на деловите посещения, градът днес привлича повече посетители от Рио де Жанейро, основен конкурент на Сао Пауло през миналия век.
География Разположение Сао Пауло е разположен на плато, което е част от Сера до Мар (, в буквален превод „планина до морето“), която на свой ред е част от по-голям регион, известен като Бразилско плато. Височината на платото е 800 m н.в., макар че то се намира само на 70 km от Атлантическия океан. Любопитен факт е, че градът е пресечен от Тропика на Козирога. Най-високата точка на целия щат е планината Жарагуа, която е и най-високата точка на хребета Сера да Кантарейра. Районът е тектонично устойчив и не се наблюдава сеизмична активност.
Река Тиете някога е била основният източник на прясна вода и място за почивка на жителите на града. С течение на втората половина на 20 век реката е замърсена от отпадъчни води на промишлени предприятия, също както и нейния приток, река Пинейрос. В днешно време е в ход активна програма за почистване на двете реки, финансирана от международни банки за развитие, такива като Японската банка за международно сътрудничество.Brazilian Departamento de Águas e Energia Elétrica, „International Competitive Bidding Tender Announcement“ В рамките на града няма плавателни реки, но използването на воден транспорт по Тиете придобива все по-голямо значение, особено по долното течение на реката в южна посока, и по река Парана, доколкото Тиете е част от басейна на Ла Плата.
Градът няма естествени езера, но има две водохранилища, Гуарапиранга и Билингс, използвани за производство на електроенергия, съхраняване на прясна вода и отдих на жителите на града. Първоначалната флора се състои от голямо разнообразие от широколистни вечнозелени растения. В града има много внесени от други места растения, доколкото мекият климат и обилните валежи позволяват отглеждането на значителен брой растителни видове от тропичните, субтропичните и умерените зони – доста са разпространени например евкалиптовите насаждения.
Климат В съответствие с Климатичната класификация на Кьопен, климатът на Сао Пауло е влажен субтропичен. Температурата през лятото рядко достига 30 °C, а през зимата на практика няма студове. Снежна буря официално е регистрирана само един път, на 25 юни 1918 г. Валежите са доста силни, особено през топлите месеци, а през юли и август (които са зимни месеци в южното полукълбо) липсват. Нито Сао Пауло, нито прилежащото му морско крайбрежие някога са били подлагани на тропически циклони, и на практика никога не е имало торнада. През последните години зимният месец август е доста сух и горещ – температурата понякога достига 28 °C. Този феномен е наричан veranico (от португалски – „малко лято“).
Административно деление Агломерация
Сао Пауло официално е част от голяма агломерация, наричана Grande São Paulo (Голямо Сао Пауло). Агломерацията включва в себе си 39 градски общини с население над 19 милиона жители (данни на IBGE от 2005 г.).
Доколкото Сао Пауло се разпростира на доста голяма разстояние, има два способа за определяне на агломерацията на града. По общата му статистическа зона (Complexo Metropolitano Expandido), той е вторият по големина град в света с 29 милиона жители. По-тясно определение на агломерацията разглежда региона Голямо Сао Пауло (Região Metropolitana de São Paulo) като територия, която не включва Кампинас, Байшада-Сантиста и други съседни области; тази територия има около 19 700 000 души (по данни от 2006 г.), което я прави петата по размер агломерация в света.
Райони на града Град Сао Пауло се дели на 31 градски общини, наричани субпрефектури (subprefeituras). Всяка градска община се дели на няколко района (в повечето случаи – два или три). Субпрефектурата с най-голям брой райони е Се (), намираща се в историческия и делови център на града, която има осем района. Заедно с административното деление, има и географско радиално деление, установено през 2007 г. при управлението на кмета Жилберту Касаб. Съгласно това деление градът се дели на десет региона (исторически център, широк център, север, юг, изток, запад, североизток, северозапад, югоизток и югозапад), като всеки има характерен цвят на автобусните линии и уличните табели. Това деление няма никакво отношение към субпрефектурите и районите, и в някои случаи един и същ административен район може да попадне в два или повече географски региона. Районът, в който се намира ръководството на субпрефектурата, получава същото име, като единственото изключение е М’Бой Мирим.
Субпрефектури на града Име Площ Население Име Площ Население 1 Арикандува 21,5 km² 266 838 17 Моока 35,2 km² 305 436 2 Бутантан 56,1 km² 345 943 18 Парелейрус 353,5 km² 110 909 3 Кампу Лимпу 36,7 km² 508 607 19 Пеня 42,8 km² 472.247 4 Капела ду Сокору 134,2 km² 561 071 20 Перус 57,2 km² 109.218 5 Каза Верди 26,7 km² 313 176 21 Пинейрус 31,7 km² 270 798 6 Сидади Адемар 30,7 km² 370 759 22 Пиритуба 54,7 km² 390.083 7 Сидади Тирадентис 15 km² 248 762 23 Се 26,2 km² 373 160 8 Ермелину Матаразу 15,1 km² 204 315 24 Сантана 34,7 km² 327 279 9 Фрегезия ду О 31,5 km² 391 403 25 Жасанан/Тремембре 64,1 km² 255 435 10 Гуаянасис 17,8 km² 283 162 26 Санту Амару 37,5 km² 217 280 11 Ипиранга 37,5 km² 427 585 27 Сан Матеус 45,8 km² 422 199 12 Итаим Паулиста 21,7 km² 358 888 28 Сан Мигел Паулиста 24,3 km² 377 540 13 Итакера 54,3 km² 488 327 29 Вила Мария 26,4 km² 302 899 14 Жабакуара 14,1 km² 214.200 30 Вила Мариана 26,5 km² 311 019 15 Лапа 40,1 km² 270 102 31 Вила Пруденти 33,3 km² 523 138 16 М’Бой Мирим 62,1 km² 480 823
Население
Населението на Сао Пауло е около 18 000 000 души (2008), което го прави най-големия град в Бразилия, цяла Южна Америка и южното полукълбо. Градската агломерация на Сао Пауло има население около 24 000 000 души. Жителите на града са потомци на имигранти от различни части на света, най-вече от Италия, Португалия, Африка, Германия, Ливан и Япония.
Расов състав (2003) 7 000 000 – бели 2 600 000 – мулати 527 000 – афроамериканци 456 000 – азиатци 18 000 – индианци
Религия Религия Процент Населениекатолици68,11%7 107 261протестанти15,94%1 663 131атеисти8,97%936 474спиритисти2,75%286 600будисти0,65%67 591юдаисти0,36%37 500 По данни от 2000 година.Sistema IBGE de Recuperação Automática – SIDRA
Политика От 2006 до 2013 г. кмет на града е Жилберту Касаб. По негова инициатива през 2007 г. е приет законът Cidade Limpa („чист град“) или „Антибилборд закон“, и Сао Пауло става първият град, в който външните реклами са забранени. С прилагането на закона са премахнали 15 000 билборда и над 1600 други рекламни табла, както и 1300 високи метални конструкции.