Д-р Роял Реймънд Райф (16 май 1888 – 5 август 1971) е американски медик, учен и изобретател. Гениален оптик. Създава ултравиолетов микроскоп с който наблюдава вируси и бактерии на живо. Това му позволява да намира честотата на резонансната вълна като обем/размер при която наблюдаваният микроорганизъм бива унищожен.
Облъчването на обекта става с лампа от типа на рентгеновите, но напълнена с инертен газ (хелий, аргон) и не произвежда рентгенови лъчи.
Радиолампите са вакуумни прибори ( задължително заради електронната емисия ) а енергията на фотоните/електроните зависи от константата на Планк свързана с честотата на фотона.Описанието по горе отговаря на газоразрядна лампа .
Така с определена честота се премахват само микроорганизмите умиращи от резонанса с нея.
Биография Роден е в град Елкхорн (Elkhorn), щата Небраска (присъединен към Омаха, 2007). Произхожда от семейство с германски произход. Баща му е машинен инженер. Немският акцент на Райф сочи, че в тяхното семейство се е общувало предимно на този език. Завършва образованието си в Университет „Джонс Хопкинс“ и в Хайделбергския университет.
Мечтата му е да създава оптични микроскопи с изключително висока резолюция. В преследване на целите си заминава за Германия. В продължение на 6 години работи за научно–изследователския център на „Карл Цайс“.
След завръщането си в САЩ е нает за личен шофьор на Х. Х. Тимкин – богат автомобилен магнат и филантроп. Постепенно д-р Райф спечелил уважението и благосклонността на работодателя си, пред когото често изказвал съжаление, че му се е наложило поради безпаричие да изостави работата си. Когато Тимкин и бизнес партньорът му Бриджис разбрали какво всъщност се опитва да постигне д-р Райф, незабавно решили да подкрепят изследванията му, учредявайки фонд за финансиране. В имението на Тимкин (Пойнт Лома, Калифорния) била обзаведена лаборатория оборудвана с най-прецизната за времето си апаратура, където д-р Райф продължил методичните си проучвания, като се насочил към метода, който обмислял от много години.
Призматичен хетеродинен микроскоп
Прогресът на медицината зависи много от съвършенството на уредите, с които тя борави. При липсата на нови оптически инструменти с по-голяма прецизност напредъкът започнал да забавя хода си. Вирусите остават абсолютно невидими, когато културите се гледат през стандартния тогава тъмно полеви микроскоп на Цайс. Другите учени вече се били насочили към разработката на различни видове електронни микроскопи, въпреки техния главен недостатък – електронните лъчи убиват живата материя и на получените от тях изображения може да се наблюдава единствено мъртва материя. Д-р Райф разбирал, че проекционният микроскоп е най-доброто и най-простото средство за увеличаване на безкрайно малки обекти. Решил да запълни цялата тръба на микроскопа с цилиндрични кварцови призми. Така нямало да има различия в индекса на отражение по цялата дължина на оптичния път. Кварцовите призми щели да „отварят“ всяка конвергенция на лъчите и да ги поддържат напълно успоредни. Така пристигналият в окуляра образ щял да бъде ярък и с изключително висока резолюция. Тази конфигурация от кварцови призми накарала лъчите да се движат на зигзаг в 22 светлинни ивици. Вътрешният оптичен път се състоял изцяло от 22 кварцови цилиндъра, между които били поставени лещи. Сякаш цялото устройство представлявало един-единствен кристал с различни повърхности. Този метод гарантирал идеалното качество на крайното изображение. Към конструкцията било добавено и второ оптическо нововъведение. Д-р Райф решил да използва феномена, при който силната светлина стимулира вътрешна флуоресценция на образеца. Насищането на образеца с ултравиолетова светлина измествало точката на дивергенция в самия образец вместо зад него, което го принуждавало да започне самият той да излъчва ултравиолетови лъчи. Призматичните микроскопи на д-р Райф били незабавно поръчани от Медицинския институт на Северозападния университет, фондация „Майо“, Британската лаборатория за тропическа медицина и други престижни научни институции. Моделите постигали увеличение и резолюция до 18 000 диаметъра. Д-р Райф разработил система, с която избрани части от ултравиолетовия спектър можели да се разделят и да се насочат към образеца с помощта на поляризатор. Включването на този компонент към системата щяло да позволи на образеца да излъчва светлина в собствения си спектър на абсорбиране, като и най-малките частици щели да излъчват с максималните си възможности.
Дейност през периода от 1930 до 1940 г.
През 1931 г. с помощта на новите модели на призматичния микроскоп д-р Райф и д-р А. И. Кендал от Медицинския институт на Северозападния университет можели да наблюдават, демонстрират и фотографират „поддаващите се на филтриране“ патогени (вируси). Нещо повече – може би за първи път те можели да различат преминаването им от латентно в активно състояние за определен период от време. Прясно приготвените култури били разглеждани на определени етапи, с което се разкривали периодите на латентност и активност. Започнала колосалната задача да се каталогизират патогенните вируси. Д-р Райф се постарал да документира всяко свое откритие. По онова време било новост всеки образ да се записва на камера, а също и с фотографии. Изследователят методично минавал през всеки възможен патогенен образец и фотографирал смъртоносните организми, като предлагал нови методи и устройства за лечениесписанието на института „Франклин“ (том 237, № 2 от февруари 1944 г.). За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи – принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез честотен генератор настроен с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им. Честотния генератор от началото на 1930-те години който Райф използва, е модифициран „MOPA“ генератор, което е съкратено от „Master Oscillator Power Amplifier“. Тези генератори са използвани във флотаwww.rife.de. Около 1936 г. Райф решил, че е необходимо да се образува независима фирма за производство на компактни, евтини и по-лесно управляеми машини от огромния „MOPA“ генератор в лабораторията си. За тази цел е нает Филип Хойланд, електроинженер от Пасадена, Калифорния. Новият апарат имал на изхода лампа с форма на пресечен конус и цокъл с едисонова резба, захранена с 50W. Можел да работи с две честоти едновременно, всяка с възможност за настройка. Хойланд прилага уникално решение - подадените на излъчвателя две синусоидални аудио честоти формират над сто високочестотни хармонични странични ленти едновременно, тоест хармонична машина, чиито сложен изходен сигнал е трудно да бъде възпроизведен дори със съвременната електроника. Това осигурява отлична защита на апарата срещу копиране - в продължение на десетилетия хората погрешно са смятали, че машината на Хойланд / Райф работи с фиксирана аудио честота. Нито един от инструментите на д-р Райф не е притежавал възможностите, която този апарат е имал. Въпреки че е неефикасен в лабораторията за намиране отделни честоти на микроорганизмите, е идеален за клинична употреба. През 1937 г. Райф, Хойланд, Бен Колон и д-р Кауч основават корпорация Beam Ray с идеята за производство и разпространение на машините за клиницисти и лекари. Произведени са най-малко 14 машини. Последвалите опити с тях между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. След като се запознава с постиженията му, шефът на АМА (Американската медицинска асоциация) по това време Морис Фишбейн му предлага да откупи патента над изобретението за период от 8 години. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози). Райф отказва, но е принуден да прекрати дейността си, защото Американската медицинска асоциация (АМА) възбужда съдебен процес срещу него и методите му на лечениеwww.naturalnews.com.
Дейност през периода от 1940 до 1950 г. Когато през 1940 г. умира сестрата на Тимкин Емилия Сии Бриджис, Райф губи своя основен спонсор – жената, която често нарича „моята втора майка“. Още през май 1939 г. Хойланд завежда дело срещу корпорация Beam Ray, твърдейки че фирмата се опитва да премести производството и продажбата на генератора Hoyland Rife Ray в Англия, и по този начин да намали или премахне авторските възнаграждения които му се полагат. Делото е приключило на 6 декември същата година, и Хойланд е осъден да заплати разходите по него. Счита се че той никога повече не е работил в областта на електрониката, но корпорацията Beam Ray след това дело е ликвидирана. Малък кръг от лекари в Калифорния продължават да лекуват пациенти с наличните генератори Hoyland Rife Ray въпреки натиска от страна на АМА, благодарение на защитата от страна на д-р Милбанк Джонсън - много авторитетно медицинско лице. Д-р Джонсън почива през 1944 г., и всички пречки пред AMA отпадат. Лишен от средства и защита, Райф е в предфалитно състояние и през 1946 г. е принуден да разпродаде каквото е останало от лабораторията си в Сан Диего парче по парче. По това време му е било препоръчано да прекарва не повече от 2 часа на ден в работа с микроскоп, тъй като дългите години на работа с оптика са засегнали неговото зрение. Към това се прибавят и проблеми с алкохола.
Дейност през периода от 1950 до 1960 г.