Максимилиан Карл Емил Вебер () e германски юрист, икономист и социолог. Брат на Алфред Вебер и съпруг на Мариане Вебер. Признат класик в областта на социологията и един от основателите ѝ като научна дисциплина. Трудовете на Вебер продължават да оказват своето въздействие върху развитието на социологията и в наши дни.
Биография на Макс Вебер
Макс Вебер е роден на 21 април 1864 година в град Ерфурт, Тюрингия, (Германия). Той е първото от седемте деца в заможното протестантско семейство на Макс Вебер (старши) – юрист, политик и депутат в Райхстага от Националната либерална партия и социоложката Хелене Вебер (родена Фаленщайн). Израства в Берлин. През 1868 се ражда брат му Алфред които впоследствие също е икономист и университетски професор социолог.
Работи като професор в университетите в Берлин, Фрайбург, Хайделберг, Мюнхен. Областта на интересите и научната му работа е необичайно широка: история на древния свят и изследване положението на селяните от областта на западна Елба в Германия в края на 19 век, социология на религията и методология на обществените науки, икономика и юриспруденция, философия и етика. Почива на 14 юни 1920 в Мюнхен – Бавария (Германия).
В творчеството на Макс Вебер е характерна еволюцията от историко-икономическите проблеми към въпросите на общата социология. Условно творчеството на Вебер може да се раздели на три периода.
Творчески периоди Първи период до 1898 г. До творческия прелом, свързан с влошаването на здравето му. Вебер много бързо прави професионална кариера, започвайки работа като историк по стопанство и право. Вебер се придържа към съществуващата, исторически наложила се школа, както по право така и по икономика. Но той подхожда критически към тенденцията за обединение на науката, изкуството и етиката, считайки че науката няма ценностен характер. За първия период от творчеството на Вебер е характерен интересът към науката: съвременния и античния капитализъм, откриването на търговското общество в средновековието, правното разделяне между личното имущество и собствеността върху средствата за производство. Последното М. Вебер счита важно за възникването на съвременния капитализъм. Разболява се през 1898 година и четири години не може да се завърне към творческата си работа. Именно през тези години Вебер преосмисля изворите и мотивите на човешката дейност.
Втори период 1903 – 1910 След болестта, през 1902 година той започва да се интересува от методологически въпроси. Безусловно личната му криза повлиява на създаването на теорията му за капитализма. М. Вебер се придържа към гледната точка, че етиката, която той реализира в своя живот, не може да се изтълкува само материалистически. Хората в своя живот следват не само своите егоистични интереси. От гледната точка на егоиста е безсмислено да се трупа капитал заради самия капитал, да се прави кариера заради самата кариера, съществуват сили необясними материалистически. От друга страна, възникнала необходимост да защити логиката на историческия подход, който той от дълго време застъпвал. В началото на 20 век бурно се развили такива философски течения като позитивизъм и материализъм. По това време за Вебер са характерни опитите да сформира идеи по тази страна на материализма и идеализма. Да разбере човека, действащ не само подтикван от егоизма си, но и човек готов на действие заради самото действие. Съпругата на философа Марияне свидетелства, че в тези години Макс Вебер прави необикновено откритие: оказва се, че специфичен вид рационализъм обхваща икономиката и политиката, определя отношението на човека към природата, отношенията между хората и господството на този рационализъм се засилва с развитието на науката и техниката. През 1910 година М. Вебер обосновал рационализма в науката и изкуството, опирайки се на развитието на ценностите на западното общество.
Трети период 1910 – 1920 М.Вебер се занимава с разработка на рационалните основи на религията, опитвайки се да анализира всички форми на религията и действията на хората, които те пораждат. Кои са особеностите на професионалната етика? Как е възникнала тя? Как може да бъде обяснена? Тези и подобни на тях въпроси вълнуват Макс Вебер в този период от живота му.
Трудове
По мнението на редица изследователи на трудовете на Вебер, една от основните негови работи е „Протестантската етика и духът на капитализма“, в продължението на която Вебер е направил сравнителен анализ на най-значителните религии и е анализирал взаимодействието на икономическите условия, социалните фактори и религиозните убеждения. Най-напред въпросното произведение е публикувано в 1905 година в Германия и оттогава се смята за едно от най-добрите при анализиране причините за възникване на съвременния капитализъм.
Други считат за основна работа на Вебер „Стопанство и общество“ („Икономика и общество“, Wirtschaft und Gesellschaft). Този труд представлява един проект, осъществен в два варианта. Първият вариант е написан в годините 1910 – 1914, а вторият в 1919 – 1920. Двете части са останали незавършени от автора и представляват бележки (чернова) за бъдеща книга. Първата е посветена на особеностите на западното развитие на капитализма, а втората на исторически въпроси. При това социализма, приеман като рационален, се счита за съставна част на западното развитие. Рационалния капитализъм и рационалния социализъм са двете алтернативи в които се развива обществото.
За основно философско наследство на М. Вебер могат да се считат тезите му, свързани със стопанската етика и социология на религията. По мнението на самия философ, социологията се занимава с разбирането на конкретните исторически събития, с действителността, тя е длъжна да установява общите правила, но не като цел, а като средство, защото идеалът в естествените науки се отхвърля като неприемлив.
Проблематика на конфликта в социологията на Макс Вебер. Социология по Вебер – това е наука, която се занимава със социалните действия, тълкува и разбира тези понятия чрез обяснения. Така социалните действия са предмет на изучаване. Тълкуванията, разбирането – метод, благодарение на който причинно се обясняват явленията. Така разбирането е средство за обяснение.
Сред социолозите, в чиито теоретически построения социалния конфликт заема доминиращо положение при обяснение на социалните процеси и изменения – Вебер е един от тях, са приети следните постулати:
1. Всяко общество се изменя във всяка своя точка, социалните изменения са вездесъщи.
2. Всяко общество във всяка своя точка е пронизано от разногласия и конфликти, социалният конфликт е вездесъщ.
3. Всеки елемент в обществото внася своя принос в неговата дезинтеграция и изменение.
4. Всяко общество е основано на това, че едни негови членове принуждават към подчинение други.
Проблематиката на конфликта пронизва всички три главни направления на творчеството на Вебер – социология на религията, социология на политиката и социология на икономическия живот, непосредствено свързани помежду си…
Проблематика на конфликта в социология на политиката
Най-очевидно образът на проблематиката на конфликта се проявява в социологията на политиката, особено във връзка с анализа на трите идеално-типични форми на господство – подчинение или форма за осъществяването на власт: традиционно, харизматично и рационално. При анализа на властовите отношения за Вебер основно значение имат не толкова акциите на насилие, колкото самите механизми на съгласие с държащите властта. По неговото мнение страха за живота и имуществото не е единственото основание за приемане на властта. В различните политически системи се проявяват различни съчетания от материални и идейни интереси, подтикващи хората към съгласие с властта или обратното, към протести срещу нея. В хода на историческото развитие на цивилизацията се изработват все по-сложни форми на взаимоотношения на индивидите и властта, на обществените структури и политическите институции.
Подробно всичко това е описано в учението на Вебер за типовете легитимно господство, т.е. това господство, което се признава от управляемите индивиди. „Господството означава възможност да срещнеш смирение пред определена заповед.“ – е написал Вебер. Освен това господството предполага взаимни очаквания от този, който заповядва и този, който се подчинява на тази заповед, очаквайки че заповедта ще има този характер, какъвто те възприемат. В съответствие със своята методология, Вебер дава анализ на легитимните типове господство, започвайки с разглеждане на възможните типични типове отстъпчивост. Вебер отделя три разновидности господство и им противопоставя съответно три типа подчинение.
Традиционен тип господство-подчинение Първият тип легитимно господство Вебер обозначава като традиционен. Този тип е обусловен с нравите, навиците на определен вид поведение. В това отношение традиционното господство е основано на вярата не само в законността, но даже в свещени, съществуващи от древността ред и власт.
Чист тип на такова господство според Вебер е патриархалната държава. Това общество, което е предшествало съвременното му буржоазно общество. Типа на традиционното господство по своята структура е сходен със структурата на семейството. Именно това обстоятелство прави този тип легитимност много устойчив.
Управлението се състои от лично зависими от господаря домашни чиновници, роднини, лични приятели или васали. В различие от другите типове господство, именно личната преданост служи като основание за назначаването на длъжност и придвижването по йерархическата стълбица.
Харизматичен тип господство-подчинение Вторият тип господство според Вебер е харизматичното господство. Терминът харизма играе важна роля във веберовата политическа социология. Харизма, в съответствие с етимологическото значение на тази дума, е необикновена способност, някакво качество на индивида, отделящо го от останалите. Това качество е не толкова придобито, колкото дарено на човека от природата, бога, съдбата. Към харизматичните качества Вебер отнася магическите способности, пророческия дар, водеща сила на духа и словото. Харизма, според Вебер, притежават герои, пълководци, магове, ясновидци и пророци, водещи политици, основателите на световните религии и др. (напр. Буда, Мохамед, Христос, Солон, Цезар, Сципион Африкански и т.н.)
Харизматичният тип легитимно господство представлява пряка противоположност на традиционното. Ако традиционният тип се крепи на привързаността към обичайното, веднъж и завинаги определено, то харизматичния, обратно, се опира на необичайното, нещо непризнавано или невиждано дотогава. Основна база на харизматичното господство е афективния тип социално действие. Вебер разглежда харизмата като велика революционна сила в традиционните общества, способна да внесе изменения в лишената от динамизъм структура на тези общества. Следва обаче да отбележим, че при всички разлики и даже противоположности между традиционния и харизматичния тип господство, те имат и нещо общо, а именно: и двата се градят на лични отношения между господаря и подчинените. В това отношение тези два типа противостоят на формално-рационалното господство, което е безлично.
Източник на личната преданост към харизматичния господар е не традицията или признанието на негово формално право, а преди всичко емоционално украсената вяра в неговата харизма и предаността към тази харизма. Затова, подчертава Вебер, харизматичния вожд е длъжен да се грижи за съхранението на своята харизма и постоянно да доказва нейното наличие. Управлението при този тип господство се формира на основа на личната преданост към вожда. Ясно е, че рационалното понятие компетентност, както и съсловно-традиционното понятие привилегия, тук отсъстват. Както от традиционния тип, така и от формално-рационалния, харизматичния се отличава с това, че тук няма установени – рационално или по традиция – правила и решения – по всички въпроси се взема решение ирационално, на основа на „откровение“, интуиция или личен пример.