Аполина̀рий Миха̀йлович Васнецо̀в () е руски исторически живопис, пейзажист, акварелист, график, член на организацията на Передвижниците, прославил се с картините си за стара Москва. Арт планета/Васнецов Аполлинарий Михайлович, картины и биография Забележителен майстор на историческия и епичен пейзаж, той написва и няколко научни работи по теория на изкуството, история и археология. Брат е на художника Виктор Васнецов. Rodon Васнецов Аполлинарий Михайлович
Детство Аполинарий Васнецов е роден на 25 юли/6 август 1856 г. в село Рябово, близо до град Вятка (днес Киров), в многодетното семейство на свещеник. Бащата е интелигентен и начетен човек, който се интересува от естествени науки и астрономия и рисува добре. Влиянието му върху формирането на характерите и интересите на децата е голямо. Успява до им предаде своята любов към природата, развива наблюдателността им и поощрява интересите им. Детските години на момчето обаче са помрачени от голяма мъка – през 1866 г. умира майка му, а 4 години по-късно и баща му. На 13 години бъдещият художник остава кръгъл сирак. Аполинарий получава първото си образование във Вятското духовно училище. Русская живопись/Васнецов Аполлинарий Михайлович (1856 – 1933)
Виктор е 8 години по-голям от брат си и вече учи в Императорската художествена академия. Когато се връща за погребението на баща им, вижда рисунките на Аполинарий и разбира, че в семейството расте още един художник. Затова изпраща брат си във Вятка, да учи при полския художник Елвиро Андриоли, който е изпратен в града заради участието си във въстанието от 1863 г. Учителят е с подчертано прогресивни възгледи, което оказва влияние върху демократичните схващания на Васнецов. Русский художник/Биография художника Аполлинария Васнецова
Младост През 1872 г., след завършване на духовното училище и по настояване на Виктор, заминава при него в Санкт Петербург. През първите три години, под ръководството на брат си, се готви активно за постъпване в Императорската художествена академия. Рисува много, запознава се с Иля Репин, Марк Антоколски, Василий Максимов и други художници. Натрупва знания, проявява сериозен интерес към литературата, историята и естествознанието. Най-голямо влияние върху формирането му като художник оказват пейзажистите Иван Шишкин, Архип Куинджи и Василий Поленов. В началото на кариерата си понякога даже е упрекван, че подражава на офортите на Шишкин.
Между другото, дотолкова се увлича по геологията, че решава да постъпи в Геологическия институт. Брат му обаче се противопоставя решително и го разубеждава, но интересът към тази наука се запазва в него през целия му живот.
През 1875 г. Аполинарий се връща във Вятка за да държи изпит за курс в реалното училище, с който впоследствие има право да се запише в Академията. Там обаче се увлича по народническите идеи, ангажира се със съхранение на нелегална литература и се отказва да замине за Петербург. Вместо това държи изпит, след който му е присъдено званието народен учител и започва работа в село Бистрица, Орловска губерния. Скоро обаче се разочарова от идеалите на народниците, като се убеждава от собствен опит в несъстоятелността на позициите им. От този период е запазена една любопитна негова рисунка – „Идеалното село на бъдещето“. В този период прави гравюри на дърво за известния петербургски издател Флорентий Павленков.
През 1878 г., заедно с младата си жена Александра Рязанцева, заминава за Москва при брат си. Оттогава Аполинарий окончателно се посвещава на живописта и графиката. Известно време работи в Киев и след това отново се връща в Москва.
В столицата редовно посещава вечерите на семейство Мамонтови, където се сближава с групата млади и талантливи представители на интелигенцията, оставили следа в руската култура. През лятото се събират в Абрамцево, а през зимата – в московския дом на семейството. Голямо влияние върху върху живописта му оказват приятелите на брат му Виктор, които присъстват на тези събирания – Николай Неврев, Василий Поленов, Иля Репин, Валентин Серов, Константин Коровин, Николай Кузнецов, Михаил Нестеров, Василий Суриков и други. Репин даже изобразява начинаещия художник между певците в картината си „Религиозно шествие в Курска губерния“, а Нестеров го включва в етюд към платното си „Младостта на преподобния Сергий“.
Абрамцево играе сериозна роля в развитието на руската култура. С него е свързано и началото на театралната дейност на Константин Станиславски и Фьодор Шаляпин. Там Аполинарий рисува няколко етюда – „Имението“, „Горски бряг“, „Горска пътечка“ и други. От 1883 г. започва редовно да показва работите си на изложбите на Передвижниците, а 5 години по-късно е приет в организацията.
Зрелост През 1885 – 1886 Аполинарий предприема пътуване в Северна и Южна Русия, обикаля Урал, Кавказ, Украйна, Казахстан. Семейство Васнецови пази карта на Русия, върху която, с червен молив, художникът е отбелязал над 100 пункта, в които е рисувал етюди и картини – Урал, Сибир, Крим, Кавказ, крайбрежието на Финския залив и много други.
През 1898 г. Васнецов заминава зад граница. Посещава Франция, Италия, Германия, запознава се с изкуството на тези страни и рисува много етюди, особено в Рим и околностите му. В Париж изучава новите маниери в техниката на живописта.
Аполинарий Васнецов е сред основателите на Съюза на руските художници през 1903 г. Често публикува в печата статии по въпроса за запазване на историческите паметници и теория на художественото творчество. Участва в различни научни организации и комисии и заема видно място в културния живот на столицата. От детските си години се интересува от звездното небе, по-късно става член-учредител на Московското общество на любителите астрономи и активно участва в дейността му.
Задълбочената му работа над историята на Москва го сближава с историци и археолози и той става член на Комисията по охрана на древните паметници към Московското археологическо общество. През 1906 г., заради активната си и плодотворна работа, художникът е приет за действителен член на Московското археологическо общество. Освен това е един от най-активните членове на организацията „Стара Москва“ и лично участва в археологически разкопки. Дори в последните си години не пропуска възможността да изучава градската история, като се спуска в шахти и котловани на строящото се метро.
Разцветът на творчеството на художника се случва в края на 19 и началото на 20 век. На 30 октомври 1900 г. Императорската художествена академия присвоява на Васнецов званието академик „за известност на художественото поприще“, а 3 години по-късно е избран и за неин действителен член.
През 1908 г. завършва книгата си „Художество (опит за анализ на понятията, определящи изкуството на живописта)“. Тя се състои от две части – „Тезиси на живописта“ и „Тезиси на живописта в съвременните ѝ проявления“. В първата авторът разглежда във философско-естетически аспект основните компоненти на живописта и тяхното взаимно и свързано влияние. Втората част е посветена на състоянието на съвременното изкуство и пътя за неговото развитие.
Васнецов се занимава активно и с разнообразна обществена дейност. През 1910 г., заедно с братята си Виктор и Аркадий, подпомага създаването на Художествено-исторически музей във Вятка. Планирано е основният му фонд да се създаде от картини, дарени от различни художници. Аполинарий се обръща с молба към приятели и познати колеги да отделят от своите произведения за музея. Благодарение на неговата активност, много от тях подаряват по няколко от своите творби. Откриването на музея става през същата година с 37 живописни платна и една скулптура.
Последни години Последните си години Васнецов прекарва във времето на революционни преобразувания в руското общество. Произхождащият от селска среда интелигент, разбиращ необходимостта от социални промени, вярващ, че Русия преживява „велик исторически момент“, се оказва пред лицето на такъв катаклизъм, който унищожава миналото и всичко, което е било преди 1917 г. В това минало остава цялата сила на руската природа и руския народ, вековните традиции, които цени, вярата и религията и художникът не разбира отричането на всичко, постигнато дотогава. Студът и гладът в Москва, „червеният терор“, атеистичната кампания против църквата, разрушените исторически паметници и ограбените религиозни светини унищожават вярата на художника в доброто бъдеще. Русский художник/Последний период жизни Аполлинария Васнецова
През 1918 г. Васнецов е изгонен от Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, където преподава дотогава. Живописецът не унизява себе си с приспособленство и угодничество към новата власт и продължава да живее със своите морални ценности. Негови съвременници твърдят, че той е единственият художник, възпротивил се публично на разрушаването на катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва.
Убежище и спасение за твореца става все същата Москва и любовта му към нея. Той продължава да рисува, занимава се с археологически разкопки, създава цял цикъл от графики, посветени на историята на града, спомня си за детството в серията акварели „Моята родина“, пише автобиографията си и дори се опитва да създаде голям монументален пейзаж, но не успява да го завърши. Аполинарий Васнецов умира в Москва, на 23 януари 1933 г. на 76-годишна възраст. Погребан е във Веденското гробище до брат си Виктор.
Творчество
Аполинарий не е така известен като Виктор, не получава систематично художествено образование, но притежава самобитно дарование. Учи се от общуването и съвместната работа с големи руски художници – брат му Виктор, Иля Репин, Василий Поленов и други. Под въздействие на Поленов творбите му стават по-ярки и цветни, а Репин отделя голямо внимание на развитието и усъвършенстването на живописта му. Творческият метод, който младият художник запазва през целия си живот, е близък до този на Куинджи. За да създаде една картина, рисува много етюди, на основата на които след това изгражда обобщен образ. Русский художник/Тема Урала и Сибири в творчестве Аполлинария Васнецова. Уралские горы
В ранните творби на Васнецов от 1880-те, ясно се забелязва тяхното влияние. Художникът се стреми към обобщаване на образите и изразява дълбоката си привързаност към природата на Русия. Най-добрата му творба от този период е пейзажът „Родина“ (1886). Много години по-късно, през 1905, под влияние на тази творба, пейзажистът-передвижник Николай Дубовской прави свой вариант на картината. Аполинарий се превръща в зрял и оригинален майстор, когато в творбите си се обръща към познатия му от детството Руски север. Влиза в историята като майстор на монументално-епическия пейзаж, възпял природата на Урал и Сибир, и като един от създателите на историко-битовия жанр, посветен на останалата в миналото древна Москва.
По определение на художествения критик Владимир Стасов, около 1900 г. Аполинарий се превръща в известен художник. Картините му се ползват с голям успех сред публиката, а около 10 негови произведения са купени от Павел Третяков за неговата галерия.
Пейзажи След като се премества в Москва, Аполинарий започва усилено да рисува. Едни от първите му произведения там са посветени на природата около Вятка – „Вятски пейзаж“ (1879), „Пчелин“, „Старият път“. Те малко се отличават от ранната му живопис, цветовете още са глухи, а маниерът на рисуване еднообразен.
При гостуването си в Абрамцево започва да рисува малки етюди с изображения на облаци. Многократно запечатва на платно тяхната постоянно меняща се форма, осветяването им, характера, формата и цветовата гама. Той винаги приема небето като един от най-важните елементи на пейзажа. В мемориалната къща-музей на художника са представени над 30 внимателно изработени етюди на небето и облаците.
Художникът бързо съумява да създаде свой почерк, а развитието му ясно си личи в етюдите, работени през 1880-те – „Ахтирка близо до Абрамцево“ (1880), „Брегът на залива. Териоки“ (1881), „Млада ръж“, „Летен ден“, „Облаци. Етюд“ и други.