Кристоф Мартин Виланд () е немски писател, поет, драматург и преводач. Виланд е сред най-значимите писатели на немското Просвещение и е най-възрастният член на класическото съзвездие от ваймарски творци наред с Йохан Готфрид Хердер, Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Шилер. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия образователен роман „Историята на Агатон“, както и с епическата поема „Оберон“, залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от Карл Мария фон Вебер.
Живот и творчество Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах – най-северния град на немската провинция Баден-Вюртемберг.
Бащата на Виланд е пастор и полага много грижи да даде на сина си добро образование. След градското училище в Биберах Виланд на 12-годишна възраст постъпва в гимназията на бенедиктинския манастир Бреге край Магдебург. Когато завършва през 1749 г., той свободно чете латинските класици и водещите съвременни френски автори. Любимите му немски поети са Брокес и Клопщок.
През лятото на 1750 г. Виланд се влюбва в братовчедка си Софи Гутерман и това го вдъхновява да напише първата си амбициозна творба – дидактическата поема в шест книги „Природата на нещата“, която публикува анонимно през 1752 г.
През 1750 г. Виланд става студент по право в Тюбингенския университет, но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – „Херман“ (1751) (незавършена), „Дванадесет моралистични писма в стихове“ (1752) и „Анти-Овидий или Изкуството да обичаме“ (1752) – са издържани в духа на пиетизма и издават влиянието на Клопщок.
Виланд праща поемата си „Херман“ на швейцарския писател и литературен реформатор Йохан Якоб Бодмер и тя привличат вниманието му. Бодмер кани Виланд да го посети в Цюрих през лятото на 1752 г. В Швейцария Виланд остава до 1760 г., като последната година прекарва в Берн, където си намира работа като частен учител.
В този ранен творчески период (1752 – 1763) Виланд изгражда своя литературен стил. Тук спадат „Писма на мъртвите до оцелелите приятели“ и „Изпитанието на Авраам“ (1753), както и трагедията „Клементина от Порета“ (1760), повлияна от Самюел Ричардсън.
От средата на 1760 г. започва зрелият период в творчеството на Виланд (1764 – 1813), в който той се развива като писател в стила рококо. Пиетистката светонагласа тук е заменена от рационализъм и хедонистично настроение. Това проличава в романа „Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва“ (1764), като и в творбата му „Идрис и Зениде“ (1768).
В центъра на този период са трите най-важни произведения на Виланд: философският роман „Историята на Агатон“ (1766 – 1767), който наред с „Вилхелм Майстер“ на Гьоте е смятан за най-значимия немски образователен роман на XVIII век. Виланд го е писал дълги години и в него развива възгледите си за съвършения човек като хармонично развита личност в духа на Шафтсбъри, представляваща синтез между разум и страст, между добродетелите и потребностите на плътта.
Ако в „Агатон“ Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му „Историята на абдерците“ (1774 – 1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град Абдера Виланд се разкрива като майстор на иронията, което го уподобява с Волтер, но най-вече със Суифт. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори скептицизъм в областта на социалната сатира, Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци.
Съвършената творба на Виланд е фантастичният епос в стихове „Оберон“ (1780). За него Гьоте казва: „Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, „Оберон“ ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство“. В тази творба най-добре се изявява същността на Виланд като поет в стила рококо с така характерните му любов към орнамента, игра с ярки цветове и развихрена фантазия.
В „Оберон“ се редуват картини на селска простота и ориенталски разкош, градска суматоха и отшелнически живот, диви пустини и мирни ливади, рицарски битки и магически танци, весели празненства и страшни корабокрушения. Виланд може да бъде наречен най-големият орнаменталист в немското рококо. Той е забавен, елегантен, за него казват, че е придал на немския език френска лекота и гъвкавост. Още съвременниците му го смятат за изключителен майстор на стила.
Значителна е дейността на Виланд и като преводач: претворените от него драми на Шекспир са изиграли важна роля в историята на немската култура. Виланд превежда също произведения на Лукиан, Хораций и Цицерон, както и римокатолическия химн от XIII век „Стабат матер“.
Библиография
Lobgesang auf die Liebe, 1751 Hermann, Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882) Zwölf moralische Briefe in Versen, 1752 Der Frühling, 1752 Anti-Ovid oder die Kunst zu lieben, 1752 Die Natur der Dinge, Lehrgedicht, 1752 Erzählungen, 1752 Briefe von Verstorbenen an hinterlassene Freunde, 1753 Der geprüfte Abraham, 1753 Erinnerungen an eine Freundin, 1754 Hymnen, 1754 Ode auf die Geburt des Erlösers, 1754 Ankündigung einer Dunciade für die Deutschen, 1755 Gespräch des Socrates mit Timoclea, von der scheinbaren und wahren Schönheit, 1756 Sympathien, 1756 Empfindungen eines Christen, 1757 Lady Johanna Gray. Ein Trauerspiel, 1758 Theages oder Unterredungen von Schönheit und Liebe, 1758 Cyrus, 1759 Araspes und Panthea. Eine moralische Geschichte in einer Reihe von Unterredungen, 1760 Clementina von Porretta. Ein Trauerspiel, 1760 Der Sieg der Natur über die Schwärmerei oder die Abenteuer des Don Sylvio von Rosalva, Roman, 1764 Comische Erzählungen, 1765 Geschichte des Agathon, Roman, 1766 – 1767, Urfassung. Musarion, oder die Philosophie der Grazien, Versdichtung, 1768 Idris und Zenide, 1768 Nadine, 1769 Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s), 1769 Combabus, 1770 Die Grazien, 1770 Sokrates mainomenos oder die Dialoge des Diogenes von Sinope, 1770 Beiträge zur geheimen Geschichte des menschlichen Verstandes und Herzens, 1770 Der neue Amadis, 1771 Der goldne Spiegel oder die Könige von Scheschian, eine wahre Geschichte, Roman, 1772 Alceste, Deutsches Singspiel, 1773 Die Wahl des Herkules. Eine dramatische Cantate, 1773 Der verklagte Amor. Ein Gedicht, 1774 Stilpon oder die Wahl eines Oberzunftmeisters von Megara, 1774 Die Geschichte der Abderiten, Roman, 1774 – 1780 Das Urteil des Midas. Ein komisches Singspiel, 1775 Geschichte des Philosophen Danischmende, 1775 Der Mönch und die Nonne auf dem Mittelstein. Ein Gedicht in drei Gesängen, 1775 Titanomachia oder das neue Heldenbuch. Ein burleskes Gedicht, 1775 Das Wintermärchen, Verserzählung, 1776 Liebe um Liebe, 1776 Ein Fragment über den Charakter des Erasmus von Rotterdam, 1776 Geron, der Adlige. Eine Erzählung aus König Artus Zeit, 1777 Das Sommer-Märchen oder des Maultiers Zaum, 1777 Gedanken über die Ideale der Alten, 1777 An Olympia, 1777 Hann und Gulpenheh, Verserzählung, 1778 Der Vogelsang oder die drei Lehren, 1778 Fragmente von Beiträgen zum Gebrauch derer, die sie brauchen können oder wollen, 1778 Schach Lolo, Verserzählung, 1778 Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen, 1778 – 1796 Rosamund. Ein Singspiel, 1778 Briefe an einen jungen Dichter, 1782/84 Clelia und Sinibald. Eine Legende aus dem zwölften Jahrhundert, 1783/84 Oberon, Verserzählung, 1780 Dschinnistan, 3 Bände, 1786 – 1789. Das Geheimnis des Kosmopolitenordens, 1788 Geheime Geschichte des Philosophen Peregrinus Proteus, Roman, 1788/89 Göttergespräche, 1790 – 1793 Die Wasserkufe oder der Einsiedler und die Seneschallin von Aquilegia, 1795 Agathodämon, Roman, 1796 – 1797 Aristipp und einige seiner Zeitgenossen, Briefroman, vier Bände, 1800 – 1802 Das Hexameron von Rosenhain, 1803 – 1805 Menander und Glycerion, Ein Liebesroman in Briefen, 1804 Krates und Hipparchia, 1805
Признание
През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от Наполеон с титлата Рицар на Ордена на почетния легион. През 1808 г. Цар Александър I удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден Света Анна. Няколко институции в Германия са посветени на живота и творчеството на Кристоф Мартин Виланд. В град Биберах е създаден Архив Виланд и Музей Виланд. В Биберах и Ваймар са издигнати паметници на Виланд. През 1979 г. е учредена литературната награда „Кристоф Мартин Виланд“, давана два пъти годишно за изтъкнати художествени преводи. Държавно основно училище във Ваймар носи името „Кристоф Мартин Виланд“.
Външни препратки
Произведения на Кристоф Мартин Виланд в Projekt Gutenberg-DE Произведения на Кристоф Мартин Виланд в Zeno.org Кристоф Мартин Виланд в Die Deutsche Gedichtebibliothek Die LYRIKwelt Lebensdaten von Christoph Martin Wieland im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Literatur von und über Christoph Martin Wieland im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Werke von und über Christoph Martin Wieland in der Deutschen Digitalen Bibliothek Christoph Martin Wieland Personensuche
*Поезия Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Германски преводачи Категория:Преводачи от латински език Категория:Просвещение Категория:Възпитаници на Тюбингенския университет Категория:Родени в Баден-Вюртемберг Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките