Богдан Илиев

Богдан Йорданов Илиев е български летец-изтребител, офицер, подполковник, кавалер на Орден „За храброст“ и на Орден „Александър Невски“. Родът му е от Каменна Рикса и Горно Церовене (област Монтана). Почива малко преди да навърши 80-годишна възраст.

Биография Богдан Илиев е роден на 16 август 1916 година в село Каменна Рикса (област Монтана)Село Каменна Рикса е получило името си от латинското „Рекс“ (Цар), в семейството на протойерей Йордан и презвитера Ивана. Той е последното от деветте им деца. Негови братя и сестри са Надежда, Илия, Цвета, Михаил, Петър, Игната, Васил, Верка.

Баща му Протойерей Йордан е завършил Самоковската семинария. През 1916 година е назначен за архиерейски наместник в град Неготин. След войната семейството заживява в град Фердинанд (Монтана). Протойерей Йордан Попов заклеймява войната и братоубийственото въстание от 1923 г. през 1931 г. той написва и издава книжката „Спомени от септемврийските събития 23.ІХ – 28.ІХ.1923 г., станали в град Фердинанд и околията“, впечатляваща с изключителна достоверност и безпристрастност.

Оригинални екземпляри от книжката и до днес се пазят в Санкт Петербургската бибилиотека.

Майка на Богдан Илиев е презвитера Ивана, чийто дядо по майчина линия е бил управител на Видинска област и чиято майка е пазила с пушка сбирката на Васил Левски в село Горно Церовене. Един от четиримата ѝ братя Михаил осиновява и отглежда Иван Багрянов.

Най-буден и всестранно надарен от вуйчовците на Богдан е Гоцо ПетровГоцо Петров – български юрист и поручик, който се увлича от просветното дело и съдейства за откриването на народни читалища като средища на култура и революционни прояви. На 25 август 1896 г. той, с още двадесетина по-будни младежи, открива в селото си Горно Церовене читалище „Събуждане“. Мобилизиран на 27 август 1916 г., загива като ротен командир при Чеган.

Дядо на Богдан Илиев е свещеникът Илия Стоянов Божинов, когото Георги Раковски избира за свой пълномощник при обиколката си в Северозападна България, на път за Сърбия. Той е не само свещеник, но и радетел за освобождаването на България. Раковски оставя именно на него един от първите екземпляри на книжката си „Горски пътник“. Този акт на признание засилва всеотдайността на свещеника към народното дело. Негов паметник е издигнат в черковния двор на Каменна Рикса.

Съпруга на Богдан Илиев е Мария Христова Илиева, сестра на неговия най-близък приятел – Матей Петров от село Топрахисар, северна Добруджа, загинал на 3 май 1939 г. Матей Петров учи заедно с Богдан Илиев във в най-елитната германска изтребителна школа Вернойхен и загива в боровата гора Еберсвалде поради влошени метеорологични условия при изтребителни упражнения. Мария Христова Илиева е племенница на Добри Божилов ХаджиянакиевДобри Божилов Хаджиянакиев – български финансист и политик – български финансист и политик от периода на безпартийния режим, министър-председател на България на 59-о правителство (1943 – 1944) и финансов министър в няколко правителства.

Богдан Илиев и сестрата на Матей Петров се сближават след неговата смърт, а през 1941 година минават под венчилото.

През 1935 г. Богдан Илиев завършва III софийска мъжка гимназия, като се нарежда се сред 45-те освободени от матура в цялата страна. Мечтае да учи медицина, но поради недостиг на средства за издръжка и по настояване на баща си се насочва към военна кариера, записва се и завършва 57 випуск на Военното на Негово Величество училище, а веднага след завършването си решава да стане летец. Негов съвипускник и близък приятел е знаменитият български летец-изтребител Димитър СписаревскиДимитър Списаревски – български летец-изтребител.

През пролетта на 1938 г. портупей юнкерътПортупей-юнкер – Военно звание на старшите юнкери Богдан Илиев постъпва в пилотското училище в Германия, летище Кауфбойрен. Следва Шлайсхайм – в училището за въздушна акробатика и сляпо летене. Продължава в изтребителната школа на тридесетина километра източно от Берлин, до градчето Вернойхен. – най-престижна германска школа за висш пилотаж.

След нея Богдан Илиев се завръща в родината през 1939 г. И започва служба на Карловското летище, където пилотира чешкия изтребител „Авиа-534“ (Доган). През 1942 г. вече е Инструктор в Изтребителната школа – Долна Митрополия. В разгара на Втората световна война, Богдан остава в Изтребителната школа, за да подготвя нови въздушни стражи на България. Летецът гори от желание да полети в бой, но получава заповед да организира извънредна школа за изтребители на полевото летище „Асен“ край Казанлък. И така, поручик Богдан Илиев е командир на изтребителната школа на летище „Асен“ и боен пилот от 1 орляк на 6 изтребителен полк. Богдан Илиев учи своите ученици на професионализъм и героизъм, които лично потвърждава чрез подвига си в неравностоен въздушен бой над Плачковица.

Въздушен бой над Плачковица

На 30 март 1944 година София претърпява една от най-мощните унищожителни бомбардировки. За отбиване на втората вражеска вълна се вдигат и летците от извънредната изтребителна школа. Въпреки условието, че като инструктор не може да участва в бойни действия, без заповед и колебание Богдан Илиев излита с току-що усвоеният френски самолет „Девоатин“ и тръгва сам след противниковите армади и над Плачковица планина, в Македония, влиза в самоотвержен героичен бой сам срещу осем изтребителя „Лайтнинг“. В неравностойното въздушно сражение сам срещу осем вражи изтребителя, Летецът-герой не само успява да свали един от тях, но – при 20 пробойни в летателната си машина – запазва живота си и един от малкото останали по това време български самолети.

Вторият героичен въздушен бой на Богдан Илиев е на 24 юни 1944 г. Като крилен командир патрулира с четири изтребителя „Девоатин“ над Казанлъшкото поле и провежда бойна акция срещу два вражески самолета „Лейбърейтър“.

След затихването на бомбардировките над София, Богдан Илиев продължава да обучава нови летци на летище „Асен“ край Казанлък, а по-късно и в Карлово.

През месец Юли 1946 година той е един от уволнените „царски офицери летци с фашистко минало“. Неясни остават мотивите за това уволнение. Вероятни са няколко причини: защото е завършил немската Изтребителна школа „Вернойхен“ или защото по-късно лично цар Борис III го поздравява по телефона за улучената от него земна цел при Беледие хан, или заради „неблагонадеждните“ си братя и непокорния си баща. Истинската причина за тази несправедливост остава неизяснена.

Принуден да се прости с мечтаната професия, Богдан Илиев работи като шофьор в Монтана, миньор в Чипровци, строителен работник на язовир „Огоста“, автотехник в държавното автомобилно предприятие, където работи тридесет години. В един от промеждутъците на наземния си трудов стаж става и хоноруван учител по немски език в техникума в Монтана.

Когато навършва петдесет години, Богдан се явява на изпити за селскостопанската авиация. Взема ги и чака да го приемат, но това не се случва – под предлог, че ще избяга със самолета в чужбина.

Най-после на 30 март 1994 г. след 48-годишен принудителен престой на земята, в Аероклуба край Монтана Богдан Илиев извършва юбилеен полет с двуместен акробатичен самолет „Злин“. Този полет той посвещава на 50-годишнината от въздушното сражение над Плачковица.

През своята кариера като летец-изтребител Богдан Илиев е пилотирал следните самолети: „Avia B-534“ (Доган), Девоатин (Dewoitine D.520), „Хайнкел“, „Арада“, „Фокевулф“, „Авиа“, „Злин“.

Богдан Илиев, наричан още Богдан Летеца, почива на 24 март 1996 г.

Цитати и отзиви

Богдан Илиев

Богдан Илиев

Богдан Илиев

Богдан Илиев – из „Кривата на Летеца“(6)

Богдан Илиев из „Кривата на Летеца“(6)

Богдан Илиев – из „Кривата на Летеца“(6)

Богдан Илиев – из „Кривата на Летеца“(6)

Богдан Илиев

Тодор Розев, автор на книгата „Спомени на летеца“

Мишо Григоров, летец-изтребител, автор на книгата „Орли на България“

Петър Манолев, летец-ветеран

Паметта за Богдан Илиев

В знак на почит и преклонение пред героичната личност и подвига на летеца изтребител Богдан Илиев, Общинския съвет на град Монтана решава една от улиците в жилищния комплекс „Плиска“ да носи неговото име, означена и с мемориална плоча.

Клубът на авиацията в гр. Монтана също носи името на въздушния герой Богдан Илиев.

На 16 август 2016 г. По повод 100-годишнината от рождението на летеца-изтребител, в Монтана е поставен паметник на Богдан Илиев-Летеца. Бюстът, който е дело на скулптора Александър Хайтов, е изработен и поставен по инициатива на Клуба на Летците в Монтана и Българската авиационна асоциация.

Източници и бележки

Външни препратки Книга „Орелът от Каменна Рикса“, автор Любев Овчаров, издателство „Пропелер“, второ издание, 2016 г. Книга „Закалени криле“, автор Симеон Симеонов. Държавно военно издателство, 1974 Книга „Орли на България“ – том 1, 2, автор Мишо Григоров, издателство Пропелер, 1998 г. Статия „Кривата на летеца“, автор Богдан Илиев. Публикувана в сп. „Въздушен преглед. Препечатана в брой 16 от септември 1997 г. авиационният „Вестник ВВС“ публикува отново „Кривата на летеца“ дословно. Статия „Земният и небесен чудак и магьосник“, посветена на Богдан Илиев, автор Любен Овчаров, публикувана в брой 5, май 1998 г. на списание „Клуб Криле“. Статия „Звездният миг на един живот“, автор Пламен Антов, публикувана в бр.40 от 1994 г. на в. „Монт прес“. Статия „Един дух вечно ще лети“, автор Тодор Найденов, в бр. 12 – 13 от август 1996 г. на в. „ВВС“. Статия „Най-великото нещо е да носиш ордена на живота“, публикувана на 15 август 1996 г., във в. „Огоста плюс“. Статия „Смъкнат от небето, летецът сви криле в мината, но омраза не таеше“, автор Константин Еленков, публикувана в бр. 13 на 3 април 1996 г. на в. „Отговор“. Статия „Богдан Илиев – Летеца“, автор Тодор Найденов, публикувана в бр. 22 на 21 март 1997 г. на в. „Слово“. „Въздушните асове на България“, статия публикувана във Facebook, страница Клуб „Военна История“ на 15 август 2015. Статия „Един наш самолет срещу осем вражи“, автор Йордан Георгиев, гр. Кочани, издадена във в. „Зора“ от 6 април 1944 г. Препечатана във в. „Наше слово“ от 5 май 1944 г. Препечатана в сп. „Един завет“ брой 4 от 1995 г. Статия „Откриха паметник на летеца-герой Богдан Илиев в Монтана“, автор Първолета Цветкова, публикувано във вестик Стандарт Статия „Пилот с криле от бронз кацна в Монтана“, автор Деян Йорданов, публикувана във вестник Труд на 27 август 2016 г. Статия „Богдан Илиев-Орела свалил американски бомбардировачи над София“, автор Камелия Александрова, публикувана във вестник Труд на 3 януари 2021 г.

Категория:Петдесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Личности, свързани с бомбардировките на България Категория:Български подполковници Категория:Български военни летци Категория:Носители на военен орден „За храброст“ Категория:Родени в област Монтана Категория:Починали в Монтана