Борис Николаевич Елцин (, []) е първият президент на Руската федерация. По времето на СССР е президент на РСФСР. Непосредствено след разпадането на СССР заема ръководния пост на Руската федерация. Избран е за президент за 2 последователни мандата. Умира на 76 години на 23 април 2007 г.
Първоначално Елцин е поддръжник на Михаил Горбачов, но след проведените реформи, познати като Перестройка, бъдещият президент на Русия става най-големият политически противник на лидера на СССР. На 20 май 1990 г. Елцин е избран за председател на Върховния съвет на СССР. На 12 юни 1991 г. е избран чрез свободни избори за новоучредения пост: президент на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), която по това време е една от 15-те републики в рамките на СССР. Елцин печели 57% от вота на избирателите, в надпревара с още петима кандидати. След оттеглянето на Горбачов и окончателния разпад на СССР на 25 декември 1991 г. Елцин запазва поста си на президент на Руската федерация, държавата наследник на СССР. През 1996 г. Борис Елцин е преизбран, като на балотажа побеждава с разлика от 13% лидера на обновената Комунистическа партия Генадий Зюганов.
Елцин реформира руската социалистическа планова икономика в капиталистическа пазарна икономика и въвежда икономическа шокова терапия, либерализация на цените и програми за приватизация. Именно заради масовата приватизация голяма част от руското национално богатство попада в ръцете на малка група от хора, наречени олигарси. По-голямата част от управлението на Елцин е маркирана от инфлация, широко разпространена корупция, икономически колапс и огромни икономически и социални проблеми, които засягат както Русия, така и всички останали бивши социалистически държави в Европа. Още в началото на управлението на Елцин много от неговите политически поддръжници се обръщат срещу него, като дори вицепрезидентът Александър Руцкой обявява реформите за „икономически геноцид“.The New York Times
На 31 декември 1999 г. Елцин прави изненадващо изявление, в което обявява, че се оттегля от поста си, като за свой наследник избира министър-председателя Владимир Путин.
Детство и юношество
Роден е в село Бутка в Свердловска област в семейството на разкулачени селяни на 1 февруари 1931 г.Leon Aron, Boris Yeltsin A Revolutionary Life. Harper Collins, 2000. p. 739. През 1932 г. семейството на Елцин се мести в Казан, където бащата Николай Елцин започва работа като работник по строежи. През 1934 г. Николай е обвинен в антикомунистическа агитация и осъден на 3 години общественополезен труд в ГУЛАГ. След освобождаването си Николай мести семейството си в град Березники през 1936 г., където отново работи по строителни обекти, докато неговата съпруга Клавдия работи като шивачка.
Борис Елцин започва да учи в гимназия „Пушкин“ в Березники, където се увлича по различни спортове (ски, гимнастика, волейбол и борба), въпреки че губи два пръста на лявата си ръка, когато заедно със свои приятели Борис краде няколко гранати от военен склад.
През 1955 г. се дипломира като строителен инженер от Уралския политехнически институт в Свердловск.
Професионална, партийна и политическа дейност
След завършване на образованието си усвоява строителни специалности, работи на обекти като майстор, началник на обект, главен инженер. През 1961 г. става член на КПСС. През 1963 година е назначен за главен инженер, а после – за началник на Свердловския домостроителен кабинет. През 1968 г. започва партийната си кариера в Свердловския комитет на КПСС като началник на отдела по строителството. През 1975 г. е избран за секретар на Свердловския комитет на КППС, отговарящ за промишленото развитие на областта. През 1976 г. по препоръка на Политбюро на ЦК на КПСС е избран за първи секретар на Свердловския комитет на КПСС. Заема тази длъжност до 1985 г. Осъществява проект за построяване на магистрала, съединяваща Свердловската област със северните области, има значителен принос в настаняването в нови жилищни сгради на гражданите в затруднено жилищно положение. В периода 1978 – 1989 е депутат на Върховния съвет на СССР. През 1985 г. тогавашният генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов го предлага и е избран за секретар на ЦК на КПСС по строителството. През декември 1985 г. чрез по на Политбюро при ЦК на КПСС е назначен за първи секретар на Московския градски комитет на КПСС. Елцин става популярен благодарение на популистките си разходки в обществения транспорт (по примера на Горбачов), проверките на магазини и складове, както и с допускането на относителна свобода на словото в града. Организира голям панаир в Москва.
Отцепник На 10 септември 1987 г. след доклад на Егор Лигачов в Политбюро по повод на две малки демонстрации, които са били проведени без разрешение, Елцин изпраща на Михаил Горбачов писмо, съдържащо неговата оставка като член на Политбюро, както и подробно описание на причините, довели това решение. Горбачов по това време е на почивка на Черноморието и остава много изненадан от решението на Елцин.Page 71 O'Clery, Conor. Moscow December 25, 1991: The Last Day of the Soviet Union. Transworld Ireland (2011). Никога дотогава член на Политбюро не е подавал оставка доброволно. Горбачов не приема оставката, като не обръща особено внимание на писмото. На 27 октомври на редовно заседание на ЦК на КПСС Елцин остава разочарован от факта, че Горбачов не е обърнал внимание на нито един от проблемите, които са посочени като причина за оставката. За това Елцин държи реч пред целия комитет, в която изразява своето недоволство от сервилността на генералния секретар и го критикува за бавния темп, с който се провеждат социалните реформи. Това е сензационен прецедент. Никога дотогава никой не е напускал доброволно Политбюро. Нещо повече, абсолютно никой не си е позволявал дързостта открито да критикува лидера на партията, и то пред Централния комитет. За последно подобен случай е имало през 1920 г.Page 74 O'Clery, Conor. Moscow 25 December 1991: The Last Day of the Soviet Union. Transworld Ireland (2011). В отговор Горбачов обвинява Елцин в „политическа незрялост“ и „абсолютна безотговорност“. Никой в Централния комитет не си позволява да подкрепи Елцин.
Няколко дни по-късно информацията за конфликта между Елцин и Горбачов изтича и става достояние на обществеността. Из обществото започват да циркулират различни версии за скандала и това е и началото на възхода на Елцин като отцепник от комунистическата власт и самостоятелен лидер. На 11 ноември 1987 г. Горбачов свиква среща на Московския партиен комитет, чийто главен секретар е Елцин. Два дни по-рано Елцин е направил опит за самоубийство и е в тежко състояние. Въпреки това Горбачов нарежда да присъства лично на пленума, където главният секретар на московския партиен комитет е отстранен от поста. Елцин никога не прощава на Горбачов „неморалното и нечовешко отношение“.Page 81 O'Clery, Conor. Moscow 25 December 1991: The Last Day of the Soviet Union. Transworld Ireland (2011). На 18 ноември 1987 г. Борис Елцин е избран за първи заместник-председател на Държавния комитет по стоителство на СССР – министър член на Правителството на СССР.
До февруари 1988 г. Борис Елцин е отстранен от всички партийни постове, които заема, но остава член на ЦК на КПСС. След възстановяването си от опита за самоубийство, той започва активно да критикува Горбачов, като за основен аргумент посочва бавните и неефективни икономически и социални реформи. В отговор Политбюро започва активна кампания за уронване престижа на Елцин пред обществеността, използвайки примери за негово неадекватно поведение. Появяват се различни медийни материали, показващи го във видимо нетрезво състояние. Въпреки това, всеобщото народно неодобрение срещу правителството е толкова голямо, че тези материали само допълнително повишават популярността на Елцин сред хората.
На 26 март 1989 г. Борис Елцин е избран в новосформирания Конгрес на народните депутати от Съветския съюз, като представител на Московския избирателен район. Той печели цели 92% от гласовете на избирателите.Leon Aron, Boris Yeltsin A Revolutionary Life. Harper Collins, 2000, p. 739. Няколко седмици по-късно е избран от депутатите за член на Върховния съвет на Съветския съюз. На 19 юли 1989 г. Елцин обявява създаването на радикалната про-реформистка фракция в рамките на Конгреса, а именно Интер-регионалната група. 10 дни по-късно е избран за един от петимата съпредседатели на фракцията.
Президент на РСФСР На 4 март 1990 г. Елцин отново е избран за народен представител в Конгреса на народните депутати, този път като кандидат от Свердловска област.Leon Aron, Boris Yeltsin A Revolutionary Life. Harper Collins, 2000, page 739 – 740. На 29 май е избран от конгреса за председател на Върховния съвет на РСФСР, въпреки че Горбачов лично призовава депутатите да не избират Елцин. Той получава подкрепа от демократичните и от консервативните членове на Върховния съвет, които по това време са в битка за политическа власт. Част от тази битка е противопоставянето между политиците от РСФСР и СССР. На 12 юни, в опит да надделеят в борбата, депутатите представители на РСФСР в Конгреса приемат декларация, обявяваща независимост на руската република. Точно един месец по-късно, в реч изнесена на XXVIII конгрес на КПСС, Елцин обявява своето оттегляне от комунистическата партия.
На 12 юни 1991 г. Елцин е избран за президент на РСФСР, като печели 57% от вота на избирателите. Негов основен опонент е подкрепеният от Горбачов кандидат, Николай Рижков, който печели само 16%. По време на кампанията си Елцин критикува „диктатурата на центъра“ и привилегиите, които има комунистическата номенклатура. На 10 юли Елцин встъпва в длъжност и посочва Иван Силаев за председател на Съвета на министрите – правителството на РСФСР. С един от първите си укази като президент, Елцин ликвидира партийните организации в предприятията.
На 18 август 1991 г. недоволни членове на правителството на СССР и военни стартират така наречения Августовски пуч. Това е опит за държавен преврат, воден от вицепрезидента на СССР Генадий Янаев, министъра на вътрешните работи на СССР Борис Пуго, министъра на отбраната на СССР Дмитрий Язов и началника на КГБ Владимир Крючков, както и от други влиятелни комунистически лидери. Четиримата изключително влиятелни политици и стари членове на комунистическата партия решават да използват позициите си и да свалят от власт Горбачов, който по това време е президент на СССР. Горбачов е задържан от силите на КГБ в резиденцията си на п-в Крим. В Москва и Ленинград са овладени най-важните пунктове за масово осведомяване и са задържани, считани за „опасни“ реформистки политици. По неизвестни причини Елцин не е арестуван, което се оказва сериозна грешка. На 19 август, заедно с Иван Силаев и председателя на Върховния съвет на СССР Руслан Хасбулатов, Елцин изнася драматична реч от купола на танк, пред хиляди граждани на Москва, в която отхвърля антиконституционния преврат. Това се случва точно пред сградата на правителството в Москва, която е обградена от военни, изпратени от лидерите на преврата. Те обаче нареждат изтегляне на войските, опасявайки се от възможността за масови кръвопролития. До 21 ситуацията е овладяна и Горбачов се връща в Москва. Най-големи дивиденти от Агустовския пуч извлича Борис Елцин, който е приветстван в цял свят заради изграждането на съпротива срещу опита за връщане на стария режим на управление. Въпреки че Горбачов е върнат на своята позиция, той на практика е политически унищожен. Една по една всичките политически структури в РСФСР спират да му се подчиняват, като от това се възползва Елцин, който постепенно овладява министерство по министерство цялата власт в Москва.