В сръбската аристокрация, съставена от т.нар. властели (титла, тъждествена на архонтОстрогорски, Георгије. „Душан и његова властела у борби са Византијом.“ Зборник у част шесте стогодишњице Законика цара Душана 1 (1951): 79 – 86. ) се категоризират велможите (; ), които са най-горния обществен слой. В обществено-правната си организация Сърбия заимства модел, създаден във Византийската империяBlagojević, Miloš (2001). Državna uprava u srpskim srednjovekovnim zemljama (2nd ed.). Belgrade: Službeni list SRJ..
Сръбският нобилитет () е познат във всички средновековни сръбски държави, а и в ранната Османска империя до XVI век. Аристокрацията притежава наследствени алодиални имоти, които са разработвани от зависими и закрепостени себри, подобни на византийските парики, подлежащи на трудова повинност. Аристокрацията е задължена да служи на монарха при войнаFine, John Van Antwerp, Jr. (1991) . The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08149-3. .
История на Сръбската монархия Всяко от средновековните сръбски княжества Босна, Захумлие, Рашка, Дукля (1043 – 1101) има собствено племство и институции. На 16 април 1346 (Великден), Стефан Душан свиква голям събор в Скопие, с участието на сръбския архиепископ Йоаникий II, Охридския архиепископ Николай I, българския Патриарх Симеон и различни религиозни лидери от Атон. Събраните духовници се съгласяват, а впоследствие тържествено обявяват автокефалността на сръбската архиепископия със статут на Патриаршия със седалище в Печкия манастир. Първият сръбски Патриарх Йоаникий от своя страна тържествено коронова Стефан Душан за император и самодържец на сърби и ромеи" (на гръцки Bασιλεὺς καὶ αὐτoκράτωρ Σερβίας καὶ Pωμανίας). Така в следващите години Душановият доведен брат Симеон Урош и девер му Иван Комнин стават деспоти по подобие на Йоан Оливер, даруван от Андроник III. Деян Драгаш и Бранко получават титла севастократор. Военните командири Прелюб и Войхна получават титлата кесар. Повишаването на сръбския Патриарх довежда до промени в същия дух – епископствата стават митрополии, като например Скопска епархия. Цар Урош V умира бездетен през 1371, а сръбската аристокрация е унищожена от османците при Черномен в началото на същата година. Марко Мърнявчевич, който по-рано е бил коронясан млад крал, не съумява да обедини племството и Сърбия бързо деградира в конгломерат от феодални територии, управлявани от крал Марко, Деяновичите братя, Георги I Балшич, Вук Бранкович, Никола Алтоманович, Лазар Хребелянович и други.
Йерархия на сръбското племство Великаши (velikaši) – най-висшата аристокрация в Сърбия. Властеличи (vlasteličići) съставляват по-ниския клас на средновековната сръбска аристокрация. Това е достатъчно многочисленото войнско благородство от края на XII и началото на XIII век. Нерядко притежават села, с пълни права над тях в социално-икономическо и правно отношение. Своите военни задължения в армията изпълняват индивидуално или с група от своите хора (войници), според богатството си и възможността да издържат войска.
Титли през Развито и Късно Средновековие
Исторически извори за сръбски благороднически титли се появяват и сочат времето на управление на Стефан Милутин. В Дечанския хрисовул от XIV век крал Стефан споменава тези титли за дворяните и официалните лица, присъстващи на събора в Дечани. Към тях се добавят заети от Византия титли като севаст. С коронясването на Стефан Душан за „Цар на гърци и сърби“ (1346), се задълбочава процеса по ромеизация на сръбското племство и дворцовия церемониал, като се появява възможността за въздаване и на титлите „деспот“ и „цезар“, т.е. „цар“. Richard B. Spence (1992). Scholar, patriot, mentor: historical essays in honor of Dimitrije Djordjević. East European Monographs. p. 148. ISBN 978-0-88033-217-0.
Дворцови титли: жупан () – Средновековните сръбски земи са организирани в административно-териториални единици, наречени жупи (), които най-често включват няколко селски общини и са тъждествени на западноевропейските графства (). Жупите са управлявани от магистрат, чиято власт е наследствена и подчинена в мир или война само на сръбския княз или крал. велик жупан () – титлата възниква през XI век, за да означи първенец сред жупаните. войвода (; ) – най-висш дворцов и военен сан, равняващ се на генерал и херцог. След Стефан Милутин (1282 – 1321) е въведен и рангът на велик войвода. княз () – тъждествен на принц в западноевропейското перство. кефалия () – въведена при управлението на Стефан Душан титла от гръко-византийски произход, тъждествена и заместваща жупанската. казнац () („палач“) – дворцова титла, натоварена с отговорност за хазната в земите под негова юрисдикция () и тъждествена на камериерската (, (). тепчия () – титла с неясни обязаности, появила се за първи път през XIII век. Счита се, че тепчията отговаря за владетелските имоти извън столицата Шаркић, Срђан. „Правни положај властеле у средњовековној Србији.“ Зборник радова Правног факултета у Новом Саду 1 (2010): 7 – 27.. господар или господин (, (). челник () – Титла, отъждествявана на граф-палатин (; ). При Стефан Милутин челникът е отговорен за сигурността на църковното имущество, арбитража и защитата му от посегателства от страна на аристокрацията. При Стефан Дечански (1321 – 31) вече има едновременно двама или трима челници. Значението на този сан явно расте, защото при Стефан Душан се появява новата титла на велики челник (1331 – 55). ставилац ( – церемониална титла, подобна на византийските доместик и пинкернес (чашник, ). Ставилацът е отговорен за снабдяването на княжеската трапеза и по тази причина според Раде Михаличич титлата е запазена за най-висшия и доверен велможа. Въпреки че се нарежда на последно място по важност сред сръбските дворцови титли, ставилацът има правото и престижа да бъде най-близо до владетеля. протовестиар () – наричан и Велики казнац, тази титла е с византийски произход и се възлага на финансовия съветник на владетеля. кесар () – заимствана от римо-византийската дворцова титла kaísar ((, (). доместик () и Велик доместик. логотет () и също по-късно Велик логотет. Финансови и данъчни обязаности. чауш () – къснопоявила се титла с неясни задължения, свързани със сигурността в монархията и повлияна от контакта с тюрките. Произходът ѝ е уйгурски и е въздаван на посланици, особено за висши сановници и емисари във византийския или персийския двор. слуга () – пост, подобен на ставилаца и тъждествен на византийския Велик доместик. коморник () – в източниците и преводите липсва конкретна информация за отговорностите и привилегиите, с които е натоварена тази титла. Въз основа на източници от други европейски дворове се допуска тъждественост между коморник и коронен съдебен пристав. дияк () Почетни титли: витез (; ) – титла, носена от щирския благородник и кондотиер Палман, който е и личен телохранител на Стефан Душан. севаст (, (), достопочтен. протосеваст (), Първи севаст. севастократор ().
Списък на средновековни сръбски благородници Сръбски княжества 780 – 1100 Белоя, господар на Требине (до 847) Краина, Хвалимир и Чучимир Белоевичи, последователно князе на Травуния (след 847) Драшко и Людислав, последователно князе на Неретляни (836 – 840) Петър Дуклянин, архонт Диоклейски (Х век) Йоан, протоспатарий и катепан на Византийска Рашка (Х век) Лютовид, протоспатарий и хипатий, стратег на Сърбия и Захумлието (1039 – 1042) Петрило (fl. 1072), войвода. Стефан Босненски, княз на Босна (fl. 1081 – 1101)
Велико сръбско княжество (1100 – 1217)
Гърдеша (fl. 1154 – 56), жупан на Требине Вучина (fl. 1150 – 51), жупан Радомир (fl. 1170), жупан в Требине Славогаст (fl. 1154 – 56), бан на Хум Храмко, господар на Хум (1177 – 1200) Димитри Прогон, княз на Арбанон (fl. 1208 – 16)
Сръбско кралство (1217 – 1345)
Обрад (1230), велик тепчия на Стефан Владислав. Прибилша Гърдешич, жупан на Стефан Владислав. Богдан Радоевич (fl. 1278), казнац. Владо, казнац, (1274 – 1279). Първослав Радоевич (fl. 1280), казнац на Елена Анжуйска. Мърнян (fl. 1288), казнац на Елена Анжуйска в Требине. Градислав Войшич (fl. 1284 – 1327), първият челник в двора на Сърбия. Мирослав, казнац на Стефан Милутин. Кузма, тепчия на Стефан Милутин. Бранко, челник на Стефан Милутин. Владислав Йонима (fl. 1303 – 06), жупан на Стефан Милутин в Северна Албания. Дражен Богопенец (fl. 1306), жупан на Стефан Милутин в Източен Хум. Новак Гребострек (fl. 1312), Велик войвода в Битка при Галиполи Йован Драгослав (fl. 1315), казнац, основател на Света Богородица Одигитрия (Мушутище) Брайко (Брадко) (fl. 1319) Mисльен, Велик тепчия на Стефан Дечански. Радослав, тепчия на Стефан Дечански. Илия кефалия (1326) Влъгдраг, челник (+1327), замонашил се под името Никола. Балдовин Багаш, княз на Вранье при Стефан Дечански. Младен, войвода (fl. 1321 – 1326), жупан на Требине and Драчевица, основател на фамилията Бранкович. Никола, жупан (fl. 1321 – 1329), управлявал Северна Албания. Брат на войводата Младен. Петар Браян, жупан, (fl. 1340 – 42) Джураш Вранчич, ставилац. Милош Войнович (fl. 1333), ставилац. Хрельо, войвода, господар на Рила (fl.1320 – 1342) Войн, войвода, господар на Гацко (fl. 1322 – 1347) Градислав Борилович (fl. 1325 – 1352), войвода при Димотика, казнац и тепчия. Владое (fl. 1326), тепчия. Mърнява, провинциален господар (fl. 1329). Богоя, провинциален господар в Зета (fl. 1340) Иван Драгуш, провинциален господар (fl. 1325 – 40), братовчед на Душан по майчина линия.
Сръбско царство (1345 – 1371)
Йоан Оливер (fl. 1331 – 56), велик войвода, севастократор и деспот. Управлява Щип и Струмица. Деян (fl. 1346 – 66), войвода, севастократор и деспот. Управлява района между Куманово и Кюстендил. Бранко Младенович, севастократор. Управлява Охрид. Вълкашин (+1371), войвода, деспот, крал, управлява Прилеп. Прелюб (+1356), войвода, кесар. Управлява Тесалия (1348 – 1356). Симеон Урош Палеолог (d. 1370), деспот. на Епир (1359 – 1366) и Тесалия (1359 – 1370). Неманич. Иваниш (fl. 1348), деспот в Топлица. Войхна (до 1360), войвода, кесар. Управлява Драма. Гръгур (fl. 1361), войвода, кесар. Управлява Полог. Бранко Растислалич (d. 1352), войвода, доместик. Управлява Подунавието. Никола Радоня (+ 1399), кесар. Владее имоти в Сяр. Юг Богдан (fl. 1331 – 47), войвода. Управлява Прокупле. Неманич. Радослав Хлапен, войвода. Управлява Бер, Воден и Kостур. Джураш Илийич (+1356), челник. Управлява Горна Зета. Влатко Паскачич (fl. 1365), севастократор. Управлява Славище. Палман, витез. Войин (fl. 1322 – 1347), войвода. Управлява Гацко. Богут (fl. 1331), войвода. Управлява Угльевик. Вук Косача (+1359), войвода. Управлява Рогатица. Никола Багаш (fl. 1354 – 85), войвода. Управлява Воден и Трикала. Лазар Хребелянович (+ 1389), ставилац. Прибац (fl. 1346), логотет. Богдан (fl. 1363), казнац при Урош V. Томас Прелюбович, деспот. Управлява Янина. Алтоман (fl. 1335 – 59), Велик жупан. Кастриот (fl. 1368), кефалия на Канина. Прибил (fl. 1370), жупан. Новак (fl. 1369), войвода, кесар. Управлява Преспанско езеро. Толислав, казнац Георги I Балшич господар на Зета (+1378) Йован Драгаш, деспот. Управлява Куманово (+1378) Йеремия Хранислав, архонт на Диоцез Стаги (fl. 1355) Михаил, архонт на Просек (fl. 1342) Джордже Остоуша Пеклал (+ 1377), замонашил се като Йефрем. Йован Просеник (ок. 1350 – 60), севаст.
Залез на сръбското царство (1371 – 1395)
Милутин (+1389), Велик войвода. Управлява Рудник. Радич Черноевич (fl. 1392 – 96), господар в Горна Зета. Братослав (fl. 1370), логотет. Драгослав (fl. 1357 – 1360), логотет. Андрей Гропа (fl. 1371 – 78), жупан на Охрид. Углеша Влаткович (fl. 1427), кесар. Управлява Славище. Дабижив Спандуль (fl. 1375 – 76), кефалия на Струмица. Служи на Деяновичите братя. Лазар Хребелянович Витомир (fl. 1380), Велик войвода. Грубач (fl. 1377), протовестиар. Петър (fl. 1387), жупан. Гойислав (fl. 1387), кефалия на Лазар в Ново Брдо.