Светлана са тип леки крайцери, които са първите, в своя подклас, паротурбинни кораби на руския флот. Строителството на корабите е започнато за Балтийския и Черноморския флотове на Руската империя, обаче след проточилото се дострояване те влизат в състава на ВМФ на СССР.

Въведение Ескизният проект е разработен от Путиловския завод в периода 1907 – 1913 г., с оглед опита от използването на бронепалубните крайцери в руско-японската война и световните тенденции в развитието на корабите от класа крайцер. Работните проекти за корабите за северните и южните корабостроителни заводи в Русия, се разработват на основата на единен ескизен проект, но с оглед местния опит на проектиране, особеностите за производство и условията за снабдяване с комплектуващи изделия.

В периода 1913 – 1914 година в балтийските и черноморските корабостроителни заводи на Русия са заложени 4 леки крайцера от типа „Светлана“ и 4 ,по много подобни, крайцера от типа „Адмирал Нахимов“. Корабите тип „Адмирал Нахимов“ се отличават с малко по-големи размери и водоизместимост, с обводите на корпуса, броя котли и тяхната компоновка, типа на паротурбинните двигатели, но, при обсъждането на работния проект за лек крайцер за Черно море, Морския технически комитет (МТК), единодушно го признава за идентичен на работния проект за крайцерите от типа „Светлана“. Завършването на крайцерите е планирано за 1915 – 1916 г., но поради началото на Първата световна война корабите в не са построени в тези срокове, макар и степента на готовност на някои от единиците да е доста висока… Предизвиканият ор войната дефицит на материали, заедно със срива в доставките на механизмите, предизвикан от германските заводи, провалят сроковете за завършване на строежа на корабите. Нито един от тях тогава не е завършен и не участва в Първата световна война. Но степента на готовност на няколко от крайцерите е висока, и след революцията е решено да се достроят от правителството на СССР. Четири: „Красный Кавказ“, „Профинтерн“ (впоследствие „Красный Крым“), „Червона Украйна“ и „Ворошилов“; и два, преустроени на танкери: „Азнефть“ (бивш „Адмирал Грейг“) и „Грознефть“ (бивш „Адмирал Спиридов“) – техните бронирани корпуси се оказват много на място за плаване в условия на лед. При това в хода на достройката котлите и турбините и на двата съда са заменени с двигатели с вътрешно горене на Коломенския завод.

„Профинтерн“ и „Червона Украйна“ са достроени почти според първоначалния проект.

„Красный Кавказ“ (бивш „Адмирал Лазарев“) – е единственият крайцер, достроен по модифициран проект. Това позволява приближаването на неговите характеристики към леките крайцери, строени през 30-те години в чужбина и в Съветския Съюз. Той е използван за отработването на решенията, които след това са въплътени в крайцерите от типа „Киров“.

Крайцерът „Ворошилов“, независимо от решението за неговото дострояване като учебен, не е достроен.

Във Великата Отечествена война 3-те крайцера от типа „Светлана“, в състава на бригадата крайцери на ескадрата на черноморския флот, участват в бойните действия в Черно море.

Крайцерът „Червона Украйна“ загива през 1941 г. при отразяването на ноемврийския щурм на Севастопол.

В хода на войната крайцерите „Красний Крым“ и „Красний Кавказ“ стават гвардейски. След войната и двата са превърнати в учебни и стават база за корабната практика на курсантите от военноморските училища.

През втората половина на 1950-те години и двата са изключени от корабния състав на ВМФ на СССР.

История на създаването и начало на строежа История на създаването В резултат на Руско-японската война 11 крайцера на руския флот („Баян“, „Палада“, „Рюрик“, „Адмирал Нахимов“, „Владимир Мономах“, „Дмитрий Донской“, „Светлана“, „Варяг“, „Новик“, „Боярин“, и „Изумруд“) са потопени и 5 („Асколд“, „Диана“, „Олег“, „Аврора“ и „Жемчуг“) са интернирани в уждестранни пристанища. Към края на войната в състава на руския флот на Тихия океан влизат само четири крайцера – („Россия“, „Громобой“, „Богатир“ и „Алмаз“). В Балтика и в Черноморския флот се запазват крайцерите, които не участват във войната, но част от тях практически е стара и не може да бъде използвана в бойни действия.

Всички оставащи в балтийския флот стари крайцери – („Адмирал Корнилов“, „Памят Азова“ и „Ринда“) в периода 1906 – 1907 г. са направени учебни. Изключение съставят само крайцерите от черноморския флот със сравнително млада възраст – „Кагул“ (1905 г.) и „Очаков“ (1907 г.).

Определящи при разработката на корабостроителните програми за 1908 – 1916 г. стават – господстващата по това време военноморска доктрина на Махеан и Коломб, външната политика на Русия, плановете при възможна война по море, новите тенденции във военноморската техника и корабостроение, проявяващи се най-вече след руско-японската война, финансовите възможности на Русия и мощностите на корабостроителната база.

През юни 1912 г. е утвърдена „Програма за усилено корабостроене във флота за 1912 – 1916 г.“, предвиждаща построяването на 4 линейни крайцера от типа „Измаил“, 4 леки крайцера от типа „Светлана“, 36 есминци от типа „Новик“ и 12 подводници тип „Барс“ за Балтийския флот и 2 леки крайцера от типа „Светлана“ за Черноморския.

Дейно участие в придвижването на програмата и нейното финансиране вземат морският министър И. К. Григорович и известният руски и съветски корабостроител А. Н. Крилов, заемащ тогава длъжността председател на Морския технически комитет и главен инспектор по корабостроене.

Новите леки крайцери са предназначени за решаването на същите задачи, които имат и техните предшественици – „малките“ и „средни“ бронепалубните крайцери: разузнаване при ескадрата, огнева поддръжка на съединенията от есминци, но и са по-приспособени за ескадрен бой с участието на линейни кораби дреднаутен тип, отличавайки се от бронепалубните крайцери, с наличието на бордово брониране, увеличена до 30 възела скорост на хода, по-добра мореходност, по-съвременно артилерийско въоръжение с бронева защита. Обаче, реализираната казематна схема за поставяне на артилерията на главния калибър вече не съответства на съвременните изисквания, макар и да осигурява намаляване на стойността им, което способства отделянето на средства за строежа на линейните крайцери при ограничения бюджет. Руските ЛКР от 1-во поколение по време на тяхното залагане според проектните им елементи превъзходжиат чуждестранните аналози, а според критериите на британския ВМФ са фактически първите в света ЛКР от 1-ви ранг.

ПОръчките за построяването на 4-те леки крайцера за БФ са дадени на Руско-Балтийския корабостроителен завод (леките крайцери „Светлана“ и „Адмирал Грейг“) и Путиловската корабостроителница (леките крайцери „Адмирал Спиридов“ и „Адмирал Бутаков“). Едно от главните изисквания на Главното управление по корабостроене е унификацията на всички кораби от дадения тип. В резултат на многобройни поправки и изменения в проекта успешно е постигната почти пълната им идентичностЦГАВМФ. Ф. 401. Оп. 1. Д. 69. Л. 228, 233, 254 – 255, 267..

Начало на строежа

В периода 1913 – 1914 г. са заложени 8 подобни ЛКР от два подтипа: в северните корабостроителници – 4 от типа „Светлана“ – 2 в Ревелския корабостроителен завод и 2 в Путиловския завод – за Балтийския флот, и 4 в южни ых корабостроителници – 4 от подтипа „Адмирал Нахимов“ (строят се по единен проект в завода „Руссуд“, в кооперация със завода „Навал“) – за Черноморския флот.

Завършването на строежа на леките крайцери е планирано за 1915 – 1916 г., но поради започването на Първата световна война, при висока степен на готовност на отделни корпуси, тези срокове са провалени поради дефицит на материали и недоставяне на механизмите, поръчани в германски заводи.

По време на Октомврийската революция и последващата Гражданска война дострояването на крайцерите е спряно.

През 1920-те години Съветското правителство планира да дострои шест от осемте заложени крайцера, които, след съгласуване с военноморските специалисти, формално са отнесени към единния тип „Светлана“. Но само един от балтийските и два от черноморските са достроени като крайцери.

Два кораба са преправени на танкери „Азнефт“ (бивш „Адмирал Грейг“) и „Грознефт“ (бивш „Адмирал Спиридов“) – техните бронирани корпуси са пригодни са плаване в лед. При преустройството котлите и турбините на двата съда са демонтирани и са им поставен корабни дизели на Коломенския завод.

Крайцерът „Ворошилов“ (бивш „Адмирал Бутаков“) така и не е въведен в строй, макар решението за неговото дострояване като учебен да е приемано и отменяно на два пъти.

В края на 1920-те – началото на 1930-те години три крайцера, с нови имена: „Профинтерн“ (бивш „Светлана“), „Червона Украина“ (бивш „Адмирал Нахимов“) и „Красний Кавказ“ (бивш „Адмирал Лазарев“) са въведени във ВМС на СССР.

Конструкция Корпус Крайцерите имат следните главни размери: дължина (най-голяма) 158,4 метра (по водолинията – 154,8 метра), ширина с бронята и обшивката 15,35 метра (без тях – 15,1 метра), газене на равен кил 5,58 метра. височина на надводния борд: в носа – 7,6 метра, при мидъл шпангоута – 3,4 метра и при кърмата – 3,7 метраИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.125..

Корпусите са разделени на отсеци с помощта на водо- и нефтонепроницаеми надлъжни и напречни прегради. Също, за осигуряване на непотопимостта на кораба, е предвидено двойно дъно на протежение на целия корпус и трето дъно на отделни участъци (основно в района на котелните и машинните отделения), а също поставянето на енергетичната установка в седем котелни и четири турбинни водонепроницаеми отсека.

Брониране Броневата защита на крайцерите образува два контура, основавайки се на принципа на неуязвимостта от поразяващите фактори (снаряди и осколки) от артилерията на главните противници – ескадрените миноносци и леките крайцери. Първият контур на броневата защита се ограничава с пространството между бордовете на кораба и неговата палуба (горна и долна), а вторият – между бордовете и долната палуба. Платформата, затваряща последния контур отдолу, не е бронирана, тъй като се разполага под водолинията. Бордовата броня на втория контур е с повишена дебелина и защитава жизненоважните центрове на кораба – котелните и машинните отделения. Броневия 25 mm пояс на първия контур, включен в разчета на надлъжната здравина на корпуса на кораба и изпълнен от листове нецементирана круповска стомана, има височина 2,25 метра и е по цялата дължина на кораба, обхващайки борда от горната до долната палуби. Главният броневи пояс с дебелина 75 mm е разположен отдолу и се простира почти по цялата дължина на кораба. Този пояс се състои от цементирани плочи круповска стомана с височина 2,1 метра. В района на 125-ия шпангоут пояса завършва с бронева траверса с дебелина 50 mm. Долната част на главния броневи пояс се спуска под водолинията на 1,2 метра и се опира на бордовите краища на платформата, а горната част затваря контура на настилката на долната палуба. Настилката на долната и горната палуби има дебелина 20 mm. Кърмовият подзор, започващ от броневата траверса, се защитава от 25 mm броняИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.92 – 93..