Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено - на Ефрат, подобни на тези на река Нил в Египет, възникват някои от най-древните цивилизации като Шумер, Акад и Асирия, а в началото на II хилядолетие пр.н.е. започва обединение на почти цялата област около град Вавилон. След превземането от персите на Нововавилонското царство историята на областта е свързана с тях, а по-късно и с елинстичните култури и с разпространението и утвърждаването на християнството и исляма.
География и етимология Месопотамия обхваща земите между реките Ефрат и Тигър, като и двете започват от планините на Арменското плато в съвременна Турция. И двете реки се захранват от множество притоци, и цялата речна система заема огромен планински район. Сухопътните пътища обикновено следват руслото на Ефрат, защото бреговете на Тигър често са стръмни и труднопроходими. Климатът в района е полупустинен, с обширни пустини на Север, които постепенно преминават в район на блата, лагуни, тръстикови крайбрежия и плитчини на Юг, заемащ около 15 000 km2. В крайния Юг Ефрат и Тигър се съединят и се вливат в Персийския залив. Северно областта граничи с планините на Армения, а южно достига Персийския залив. На Запад граничи със Сирийската степ, а на Изток – с планинските възвишения на Западен Иран.
Регионалният топоним Месопотамия идва от корените на древногръцките думи μέσος („мезо“ – средна) и ποταμός („потамос“ – река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата му известна употреба е в Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις (Анабазис Александри – „Походите на Александър“) на Ариан. Съчинението е писано през втората половина на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на Александър Велики (IV в. пр.н.е.). В Анабазис Александри така е обозначена земята източно от Ефрат в Северна Сирия. Арамейската дума biritum/ birit narim съответства на сходна географска представа.^ Finkelstein, J.J. (1962), „Mesopotamia“, Journal of Near Eastern Studies 21 (2): 73 – 92, doi:10.1086/371676, JSTOR 543884 По-късно терминът Месопотамия се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, включвайки не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция.Foster, Benjamin R.; Polinger Foster, Karen (2009), Civilizations of ancient Iraq, Princeton: Princeton University Press, ISBN 978-0-691-13722-3 Често в по-широко географско значение на топонима се включват съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток.Canard M. Encyclopaedia of Islam, Second Edition. 2011. Brill Online. al-ḎJazīra, Ḏjazīrat Aḳūr or Iḳlīm AḳūrWilkinson, Tony J. Regional approaches to Mesopotamian archaeology: the contribution of archaeological surveys. Journal of Archaeological Research. 2000 г. Том 8. стр. 219 – 267
Допълнително разграничение обикновено се прави между Горна (или Северна) Месопотамия, наричана Джазира и Долна (или Южна) Месопотамия.Miquel, A. Brice, W.C. Sourdel, D. Aubin, J. Holt, P.M. Kelidar, A. Blanc, H. MacKenzie, D.N. Pellat, Ch. Encyclopaedia of Islam, Second Edition. 2011. Brill Online. ʿIrāḳ. Под Джазира се разбира областта между Ефрат и Тигър – от изворите им до Багдад (намира се в Месопотамската низина и е разделен на две части от река Тигър),Canard, M., „al-ḎJazīra, Ḏjazīrat Aḳūr or Iḳlīm Aḳūr“, in Bearman, P.; Bianquis, Th.; Bosworth, C.E. et al., Encyclopaedia of Islam, Brill Online, докато Долна Месопотамия е територията от Багдад до Персийския залив.Miquel, A.; Brice, W.C.; Sourdel, D.; Aubin, J.; Holt, P.M.; Kelidar, A.; Blanc, H.; MacKenzie, D.N. et al. (2011), „ʿIrāḳ“, in Bearman, P.; Bianquis, Th.; Bosworth, C.E. et al., Encyclopaedia of Islam, Brill Online, В съвременната академична употреба терминът Месопотамия често има хронологична конотация. Той обикновено се използва за обозначаване на региона преди арабските завоевания, а ползваните от мюсюлманите имена, като Сирия, Джазира и Ирак - за описване на региона след тях.Foster, Benjamin R.; Polinger Foster, Karen (2009), Civilizations of ancient Iraq, Princeton: Princeton University Press,Bahrani, Z., „Conjuring Mesopotamia: imaginative geography a world past“, in Meskell, L., Archaeology under fire: Nationalism, politics and heritage in the Eastern Mediterranean and Middle East, London: Routledge, (1998). стр. 159 – 174,
История
Периодизация
Праистория Докерамичен неолитен период А (10 000 – 8700 г. пр.н.е.) Докерамичен неолитен период B (8700 – 6800 пр.н.е.) Култури Хасуна (~ 6000 пр.н.е. – ?), Самара (~ 5700 г. пр.н.е. -4900 г. пр.н.е.) и Халаф (~ 6000 пр.н.е. – 5300 г. пр.н.е.) Обейдска култура (5900 – 4400 г. пр.н.е.) Период Урук – урукска култура (4400 – 3100 г. пр.н.е.) Период Джемдет-Насър (3100 – 2900 г. пр.н.е.)Ancient Mesopotamia. The Eden that never was. Pollock, Susan. 1999. Cambridge University Press. Cambridge. isbn=9780521575683. Case Studies in Early Societies. стр. 2 Раннобронзова епоха Раннодинастичен период (2900 – 2350 г. пр.н.е.) Акадско царство (2350 – 2100 г. пр.н.е.) Трета династия на Ур (2112 – 2004 г. пр.н.е.) Ранноасирийско царство (XXIV до XVIII в. пр.н.е.) Среднобронзова епоха Ранно Вавилонско царство (XIX до XVIII в. пр.н.е.) Първа вавилонска династия (от XVIII до XVII в. пр.н.е.) колапс: Минойски потоп (ок. 1620 г. пр.н.е.) Къснобронзова епоха Средноасирийски период (XVI до XI в. пр.н.е.) Асирийско царство (ок. 1365 г. пр.н.е. – 1076 г. пр.н.е.) Каситска династия във Вавилон (ок. 1595 г. пр.н.е. – 1155 г. пр.н.е.) Бронзов колапс: край на бронзовата епоха (XII до XI в. пр.н.е.) Желязна епоха Къснохетски (или Сирохетски) царства в региона (XI до VII в. пр.н.е.) Новоасирийско царство (X до VII век пр.н.е.) Нововавилонско царство (VII до VI век пр.н.е.) Античност Персийска Вавилония, Ахеменидска Асирия (VI до IV век пр.н.е.) Селевкиди (IV до III век пр.н.е.) Партска Вавилония (III век пр.н.е. до III век) Осроене (II в. пр.н.е. до III век) Адиабена (I – II век) Хатра (I – II век) Римска Месопотамия, Римска Асирия (II век) Късна античност Персийска Месопотамия, Персийски Азуристан (Асирия) (III до VII век) Завладяване на Месопотамия от арабите (средата на VII век)
Условия за развитието на цивилизация Регулираното от хората напояване, на което се базират местните култури, се основава на високите подпочвени води и топенето на снеговете по високите върхове на планината Загрос и Арменското плато. Ползата от напояването в региона зависи от способността да се мобилизира достатъчно работна ръка за изграждане и поддържане на напоителни канали, и това от най-ранните периоди в човешката история подпомага развитието на селища и централизирана система на политическа власт. В района като цяло липсват строителни камъни, благородни метали и дървен материал и за да се осигурят тези стоки, исторически се е разчитало на търговия със селскостопански продукти на далечни разстояния. В блатата в южната част на района, още от праисторически времена съществува развита риболовна култура.
Шумерски период Историята на Древна Месопотамия започва с появата на селища по време на Убаидската култура (около 5300 г. пр.н.е.). Селищата тогава още не са оформени като градове, но има храмове, напоителни съоръжения, калдъръмени улици. В края на периода се забелязва опустяване, което може да е свързано с нашествието на шумерите.
Около 3300 – 3200 г. пр.н.е. в Южна Месопотамия (Междуречието), по долното течение на реките Тигър и Ефрат, се появяват шумерите – народ, чиито произход и първоначално местоживеене не са известни. След заселването им в Месопотамия основният им поминък става земеделието. Занимават се с отглеждане на едър добитък, овце, кози, свине. Строят жилищата си от тръстика, но познават и неизпечените тухли. Необходимостта от изграждането на иригационни съоръжения вече е в мащаб, надминаващ възможностите на семейството и дори на - родово-общинния град. След време от общините се отделят по-силните родове, които се стремят да завладеят по-плодородните земи. Именно те създават племенната аристокрация. В резултат на борбите между общините се появяват и робите. Градовете достигат население от по 10 000 души, в тях има дворци и храмове От този период е и първата засвидетелствана (и може би - първата съществуваща) писменост в човешката история.
Около 3000 г. пр.н.е. възникват първите градове-държави, които в мирно време са управлявани от главния жрец на зикурата – „енси“, а по време на война от лугала на града. Най-могъщи от тези градове държави са: Ур, Ериду, Ларса, Нипур, Лагаш, Урук, Сипар, Шурупак. Те дължат богатството си на развитието на занаятите и търговията. Техните владетели строят дворци, издигат храмове и гробници. Шумерите изнамират цветното стъкло; издигат на високо ниво златарското изкуство. От занаятчиите по това време се изработват мечове, чаши, цветно стъкло, предмети от злато. Свободните членове на общините (родово-племенните обществени формации) все още владеят голяма част от земята. Шумерите поставят началото на икономическото и културното развитие на Месопотамия. Те откриват грънчарството и каруцарското колело, бронза, създават клинописното писмо. Шумерите създават правни кодекси; в литературата особено значение имат епосите с митологично съдържание (Епоса за Гилгамеш). Посредством търговските им контакти, влиянието им достига до Мала Азия и Египет.
Акадски период В началото на III хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия нахлуват номадски източносемитски племена – акадите. Те постепенно преминават към заседнал, земеделски начин на живот. След дълги борби побеждават шумерите, асимилират се с тях и основават град и държава, под името Акад.
В средата на III хилядолетие пр.н.е. особено значение придобива шумерският град-държава Лагаш. Около 2470 г. пр.н.е. нейният владетел Еанатум разбива войските на Лугас-Загиси владетел на град Ума, превзема Южна Месопотамия и поставя под своя зависимост градовете: Ур, Урук, Ериду, Ларса. Побеждава източните си съседи – еламитите. Той строи храмове и дворци, грижи се за земеделието (разширява мрежата от канали), усъвършенства военната техника. Победата си над Ума увековечава с прекрасен паметник – каменна плоча, наречена „Стела на ястребите“. Наследникът му Ентемена – негов племенник, с успех отбива набезите на Елам. Жестоката експлоатация от страна на богатите предизвиква недоволство сред народа. В Лагаш избухва въстание, предвождано от Урукагина. Подкрепен от жречеството той завзема насилствено властта и става „патес“ (ок. 2370 г. пр.н.е.). В продължение на няколкогодишното си управление провежда много реформи с цел да намали влиянието на аристокрацията, да подобри положението на свободните общинници и да укрепи общините. Около 2400 г. пр.н.е. възползвайки се от вътрешните междуособици в Лагаш и подкрепен от недоволната от реформите аристокрация, шумерският владетел Ума Лугал-Загиси завладява Лагаш. Покорява и Урук, Ур и Ларса. Установява столицата на обединената държава в град Урук. Около 2350 г. пр.н.е. Лугал-Загиси е победен от Саргон I Велики, владетел на Акад. Около 2300 г. пр.н.е. той обединява под своя власт значителна част от Месопотамия, покорява Сирия, завладява земи в Мала Азия и на остров Кипър. Основава първата голяма семитска държава. Стреми се да въведе единна икономика и администрация върху цялата територия, с цел да заздрави държавата, чието население е съставено от различни племена. Установява единна система от мерки и теглилки, построява нови канали, пръв организира постоянна професионална армия. Разширява значително своя дворец, за да подслони многолюдния си двор (своите придворни), към който се числят и някои представители на аристокрацията от покорените градове-държави. Наследниците на Саргон I, които се титулуват „господари на четирите страни на света“ продължават неговата завоевателна политика.