Красний Крим (лек крайцер, 1915)

Красний Крим () е лек крайцер на ВМФ на СССР. При залагането на крайцера му е присвоено наименованието „Светлана“, в чест на едноименния крайцер, загинал на 28 май 1905 г. в Цушимското сражение. Той е главен кораб в серията леки крайцери за Руския императорски флот. Взема участие в боевете в състава на Черноморския флот през годините на Великата отечествена война, удостоен е със званието гвардейски кораб.

История на създаването и построяването История на създаването Решението за построяването на нова серия леки крайцери за Руския флот е прието на основание програмата за усилено корабостроене за 1912 – 1916 г., приета на заседание на Комисията по отбрана през юни 1912 г. Дейно участие в придвижването на програмата и нейното асигниране има морския министър И. К. Григорович и големият руски и съветски корабостроител А. Н. Крилов, заемащ тогава длъжността на главен инспектор по корабостроене и председател на Морския технически комитет.

Поръчките за построяване на серията от четири леки крайцера за Балтийския флот са дадени на производствените мощности на „Руско-Балтийското корабостроително и механично акционерно дружество“ (леките крайцери „Светлана“ и „Адмирал Грейг“) и на Путиловската верф (леките крайцери „Адмирал Спиридов“ и „Адмирал Бутаков“). Едно от основните изисквания на Главното управление за корабостроене е пълната унификация на всички кораби от проекта, предназначени за Балтийския флот. В резултат на нанасяне на многобройни изменения и поправки в проектите на Путиловската и Ревелската корабостроителници успяват, най-накрая, да постигнат почти пълна идентичност между тези проектиЦГАВМФ. Ф. 401. Оп. 1. Д. 69. Л. 228, 233, 254 – 255, 267..

На 25 ноември 1912 г. от Ревелския завод на „Руско-Балтийското корабостроително и механично акционерно дружество“ в Морското министерство е представен проекта за лек крайцер с водоизместимост 6650 тона и скорост 29,5 възела. Проектът е разгледан и на 18 декември 1912 г. е утвърден от морския министър. До края на 1912 г. заводът представя в Морското министерство схемите на брониране и разположението на артилерията, диаграмата за ъглите на обстрел, чертежите на артилерийските погреби, разчетите за стойността и сроковете за доставка на бронята от Ижорския завод, а също и други документи, необходими за сключването на договораЦГАВМФ. Ф. 401. Оп. 1. Д. 69. Л. 278, 303, 305..

На 14 февруари 1913 г. е подписан договорът между Морското министерство и Ревелския завод. Контрактът предвижда строителството на два леки крайцера за нуждите на Балтийския флот. От страна на поръчителя своя подпис поставя началник отдела на общите дела генерал-майор Н. М. Сергеев, а за изпълнителя – членът на управлението на Руското дружество за производство на снаряди и бойни припаси, инженер-технологът, К. М. СоколовскийЦГАВМФ. Ф. 401. Оп. 1. Д. 219. Л. 41 – 42, 48 – 55..

Ревелски период на строителството на кораба На 24 ноември 1913 г. в присъствието на морския министър се състои залагането на лекия крайцер „Светлана“, но поради неподготвеността на строителя и забавяне на доставките на материали фактическият монтаж на кораба на стапела започва едва на 1 април 1914 гИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.130 – 131..

Още повече построяването на крайцера „Светлана“ е усложнено от влизането на Русия в Първата световна война. Силен удар по сроковете за построяване на кораба става прекратяването на доставките от германската фирма „Вулкан“, според договора с която „Светлана“ трябва да получи водотръбни котли и парни турбини. Ръководството на корабостроителя е принудено да поръча оборудването другаде, част от поръчките за механизмите успяват да дадат в Англия, част – и на и без това претоварените руски заводи.

Независимо от сложностите, свързани с военното време, към началото на 1915 г., работите по постройката на крайцера „Светлана“ стават интензивни. По състояние към октомври 1915 г. готовността на крайцера „Светлана“ по корпус съставлява 64%, а по механизми – 73%ЦГАВМФ. Ф. 401. Оп. 1. Д. 531. Л. 55..

Към ноември 1916 г. на „Светлана“ са качени котлите и турбините, започва техния монтаж. Също са завършени изпитанията на почти всички водо- и нефтопроницаеми отсеци. Общата готовност на крайцера „Светлана“ към този момент съставлява: по корпуса – 81%, по механизмите – 75%. Общо казано липсват тръбопроводите и част от спомагателните механизми, които с началото на войната са поръчани на други производители.

Към есента на 1917 г. обстановката на Прибалтийския театър на военните действия е за Руската армия крайно лоша. Превземането на Рига и островите от Моонзундския архипелаг от германските войски създава реални предпоставки за превземането на Ревел. Във връзка с това Морското министерство решава да евакуира непостроените кораби и заводското оборудване от Ревел.

Към 13 ноември 1917 г. на крайцера „Светлана“ са натоварени всички готови и полуготови изделия и материали, налични към момента в завода и необходими за дострояването на кораба. Освен това е решено да се натоварят на крайцера оборудването на работилниците (корабостроителна, леярна, турбинна, моделна и други). Всичко според ведомостта за товара „Светлана“ взема на борда си около 640 тона различно оборудване и материалиЦГАВМФ. Ф. 401. Оп. 1. Д. 1007. Л. 69 – 71.. През втората половина на ноември 1917 г. крайцерът „Светлана“ е отбуксиран в Петроград за дострояване в Адмиралтейския заводИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.134..

Дострояване на лекия крайцер „Светлана“ („Профинтерн“) На първо време след Октомврийската революция, на закотвения при Адмиралтейския завод, крайцер се провеждат работи. С усилията на ръководството на Руско-Балтийското дружество се купува недостигащото оборудване и се осъществява монтажът му. Но в края на март 1918 г., в съответствие с постановлението на Съвета на народните комисари на РСФСР за демобилизация на военната промишленост, Морското министерство взема решение за прекратяване на достройката на крайцера „Светлана“. В течение на седем години крайцерът се намира при стената на Адмиралтейския завод в законсервирано състояние. През 1924 г. корабът е предаден на Балтийския завод за дострояванеАдмиралтейские верфи. Корабли и годы.1704 – 1925 – С-Пб, Гангут, 1994.— 200 с. ил. ISBN 5-85875-023-0 Указ. соч. – С.192..

През ноември 1924 г. на Балтийския завод, влизащ към този момент в структурата на Ленгоссудотрест, започват комплекс от работи за достройката на лекия крайцер „Светлана“. За времето на принудителното дълговременно съхраняване на законсервираните корпус, надстройки, оборудване и механизми на крайцера са се покрили с мръсотия и ръжда, част от материалите, оборудването и въоръженията, натоварени на борда при евакуацията от Ревел, поради много причини се оказват безвъзвратно изгубени. Едновременно с почистването на крайцера от мръсотията и ръждата започва работата над чертежи за частична модернизация на кораба по задание, издадено от Управлението на ВМС на РККА.

Отчитайки дефицита на паричните средства, отделяни от ВСНХ за дострояването на крайцера, СТО взема решение да дострои кораба по първоначалния проект с незначителна модернизация. Модернизация в основно касае замяната на четирите 63-mm противоаеропланни оръдия с девет 75-mm оръдия система Мелер с ъгъл на възвишение 70°, а също и поставянето на допълнително към двата подводни торпедни апарати на още три тритръбни надводни торпедни апарата калибър 450 mm.

В резултат на това че в процеса на частичната модернизация е поставени допълнително въоръжение, е увеличена числеността на екипажа на крайцера, а също и масата на някои от запасите (минни, артилерийски и шкиперскиШкиперски запас – част от корабните запаси, включващ в себе си постоянните и разходвани предмети: котви, въжета, вериги, брезенти, флагове, спасителни средства, предмети за окомплектоване на спасителните и работните лодки, инструменти и др., питейна вода и провизии), пълната водоизместимост на кораба се увеличава до 8170 тона. С изменението на водоизместимостта се променят и другите основни проектни корабостроителни характеристики на крайцера (дължина по водолинията, газене и някои други).

На 5 февруари 1925 г. в съответствие със заповедта за Морските сили на РККА крайцерът сменя името си на „Профинтерн“.

През октомври 1926 г. фактически готовият крайцер „Профинтерн“ преминава в Кронщат за провеждането на докуване и приключване на довършителните работи. На 26 април 1927 г. „Профинтерн“ е предявен за предаване. Независимо от значителното претоварване, на приемните изпитания корабът развива скорост над 29 възела при мощност на турбините от 59 200 конски силиИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.160..

В съответствие със заповед от 1 юли 1928 г. лекият крайцер „Профинтерн“ е зачислен в състава на Морските сили на Балтийско море и издига военноморския флаг на СССРИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.161..

Описание на конструкцията Корпус Крайцерът има следните главни размери: дължина: (най-голяма) 158,4 метра (по водолинията – 154,8 m), ширина с бронята и обшивката 15,35 m (без обшивка и броня – 15,1 m), газене на ревен кил 5,58 m. Височина на надводния борд на кораба: в носа – 7,6 m, при мидъла – 3,4 m и в кърмата – 3,7 mИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.125..

Корпусът на крайцера е разделен на отсеци с помощта на водо- и нефтонепроницаеми надлъжни и напречни прегради. Също за подсигуряване на непотопимостта на кораба, е предвидено изграждането на двойно дъно на протежение на целия корпус и на трето дъно на отделни участъци от него (основно в района на котелните и машинните отделения), а също поместването на енергетичната установка в седем котелни и четири турбинни водонепроницаеми отсека.

Брониране Броневата защита на крайцерите образува два контура, основавайки се на принципа на неуязвимостта от поразяващите фактори (снаряди и осколки) от артилерията на главните противници – ескадрените миноносци и леките крайцери. Първият контур на броневата защита се ограничава с пространството между бордовете на кораба и неговата палуба (горна и долна), а вторият – между бордовете и долната палуба. Платформата, затваряща последния контур отдолу, не е бронирана, тъй като се разполага под водолинията. Бордовата броня на втория контур е с повишена дебелина и защитава жизненоважните центрове на кораба – котелните и машинните отделения. Броневият 25 mm пояс на първия контур, вклечен в разчета на надлъжната здравина на корпуса на кораба и изпълнен от листове нецементирана круповска стомана, има височина 2,25 метра и е по цялата дължина на кораба, обхващайки борда от горната до долната палуби. Главният броневи пояс с дебелина 75 mm е разположен отдолу и се простира почти по цялата дължина на кораба. Този пояс се състои от цементирани плочи круповска стомана с височина 2,1 метра. В района на 125-ия шпангоут поясът завършва с бронева траверса с дебелина 50 mm. Долната част на главния броневи пояс се спуска под водолинията на 1,2 метра и се опира на бордовите краища на платформата, а горната част затваря контура на настилката на долната палуба. Настилката на долната и горната палуби има дебелина 20 mm. Кърмовият подзор, започващ от броневата траверса, се защитава от 25 mm броняИ. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.92 – 93..