Константин Димитров Коцев – Каменов, наричан още Камен Каменов, е български художник карикатурист от първата половина на XX век.
Биография Константин Коцев Каменов е роден през 1901 г. в София.
Появява се в хумористичния печат през 1925 г. (в „Българанска свирка“, „Единство“, „Маска“). През есента на 1929 г, се записва за студент по архитектура в Дрезден, но не довършва следването си. След завръщането си в София сътрудничи на вестниците „Време“ „Ново време“, като реагира остро срещу нарушаването на свободата на печата при управлението на Демократическата партия в рамките на Народния блок, също и във в. „Папагал“ и „Камбана“. През 1932 г. една карикатура на Константин Каменов, публикувана във в. „Време“ в броя от 24 юни, придобива популярност – тя показва проф. Александър Балабанов като „мост“ за кариерата на неговото протеже, поетесата Яна Язова.
През 1938 г. Каменов участва в обща карикатурна изложба в Белград с Александър Божинов, Илия Бешков, Александър Добринов, Никола Тузсузов, Райко Алексиев, Стоян Венев, Чудомир, Кирил Буюклийски и Янко Павлов.Чудомир, Спомени – декември 1937 г., публикувани във в. „Зора“, XIX, бр. 5563 от 12.I.1938 г.
Известен е най-вече с политическите си карикатури за вестник „Утро“, излизал в периода 1911 – 1944 г. в София с редактори Ст. Д. Танев, Т. Генович, Ал. Иванов и др.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. той, заедно с карикатуристите Александър Божинов и Александър Добринов и други интелектуалци, е сред подсъдимите пред т.нар. Народния съд (1945). На процеса против него се изказва Крум Кюлявков, твърдейки, че „карикатуристите не са невинни агънца, за каквито се представят, ако са с политически прояви, те са големи вредители. Камен Каменов в оная епоха е един пар ексаланс убиец и вредител за българския народ. Към такива немилостиви господа не трябва да има милост“. Каменов получава най-високата присъда – 5 години строг тъмничен затвор, 8 години лишаване от граждански права и 5000 лева глоба, но наказанието не е приложено в пълния му размер.
Въпреки това, по спомени на Христо Бръзицов, Каменов „дава карикатури и при новото време, но с псевдоним „Еленов“.
Константин Каменов умира през 1953 г. Христо Бръзицов си спомня: „...наглед здрав, той страдаше от някакви язви и постоянно очакваше края си. Той не закъсня – около 1953 година Константин Каменов се помина…. Сприхав и себелюбив, той бе талантлив, което и най-необичащите го не можеха да му откажат“.Бръцизов, Христо. Далечни спомени за близки хора. Варна, 1979.
Източници
Външни препратки Станчева, Елисавета П. Константин Каменов в спомените на неговите колеги от Казанлък, електронна публикация в academia.edu
Категория:Български карикатуристи Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Родени в София