Литература на развалините () е литературно движение, което се развива в Германия малко след края на Втората световна война и продължава до около 1950 г.
Движението е свързано преди всичко със съдбата на бившите войници и военнопленници, които се завръщат в родината си и я намират в развалини. Рухнали са и техните младежки идеали и надежди. Културният пейзаж в Германия е опустошен, а след епохата на националсоциализма литературата изглежда завинаги опорочена, лишена от нравствена сила и смисъл. По думите на Гюнтер Грас немските писатели, които не са паднали по фронтовете, се озовават пред литературна „табула раса“, пред „сечище“. Думите „сечище“ и „литература на развалините“ за години ще характеризират състоянието на един духовен живот, устремен към нравствено обновление и вътрешно самоопределение.
Като модел за авторите на движението служи главно съвременният американски разказ. В стилистично отношение се използва прост, директен език, който описва лаконично в ограничено пространство, разказно време и без символика един разрушен свят.
Това опростено писане създава термина литература на сечището (Kahlschlagliteratur). Целта на неговите автори е да се използват къси изречения и стегнат изказ в отговор на злоупотребата с немския език от нацистите. Писателите се стремят да покажат реалността точно каквато е, без никаква ненужна информация, от гледната точка на обикновените хора. Тази литература е предназначена да помогне при преосмислането на миналото и на представите за бъдещето. Тя поставя въпроса за истината, отговорността и причините за войната и Холокоста, а също разглежда критично политическото и социалното възстановяване на Германия.
По-значими представители на движението Гюнтер Айх Алфред Андерш Йоханес Р. Бехер Волфганг Борхерт Хайнрих Бьол Волфганг Вайраух Ерих Кестнер Валтер Колбенхоф Волфганг Кьопен Ханс Вернер Рихтер Паул Целан Арно Шмит Волфдитрих Шнуре
Източници Тази статия съдържа материал , използван с разрешение.
Външни препратки Nachkriegsliteratur auf Literaturwelt