Ракът на белия дроб е злокачествено образувание, причинено от деградиране или изграждане на бронхиалните клетки, изразяващо се в бързо разрастваща се формация и увеличаване на белодробната тъкан.
Ракът на белия дроб е причина за милиони смъртни случаи годишно. Основният причинител е тютюнопушенето, но и стресът може да се счита като един от основните фактори, причиняващи това заболяване, което се обяснява с понижаването на имунитета. Предимно засяга мъжете и е основна причина за смърт на тези между 40 и 65 години. С нарастването на броя на жените пушачки и при тях вече има и най-висок процент на смъртни случаи сред всички типови ракови заболявания.
Скорошните изследвания показват, че най-значителна роля за повишаване на риска от белодробен рак е продължителното подлагане на вдишване на канцерогени (азбест или хром, обикновено при промишлени производства). Замърсяването на въздуха също играе роля в наши дни, но в по-голяма степен като вторичен ефект – например съдържанието на инертния газ радон във въздуха в сравнение с цигарения дим е незначително.
Ракът на белия дроб е едно от най-коварните заболявания на човечеството в наши дни. Той взема повече жертви, отколкото ракът на гърдата, ракът на простатата и ракът на дебелото черво, взети заедно. С развитието на първите симптоми (напр. пресипналост, прегракналост или кръвохрачене) в повечето случаи е прекалено късно за провеждане на успешно лечение. Ако обаче заболяването се открие в ранна фаза (което обикновено става случайно), тогава според Американската организация за борба с раковите заболявания шансовете за живот на болния се увеличават до 47%. Най-често се прави рентгенография на бял дроб, но при ранна фаза (фаза 1) е много трудно да се регистрира наличие на ракови клетки. Туморът лесно се разпознава, едва когато вече е достигнал 5 – 10 mm. Днес CAD-системите значително улесняват поставянето на диагноза в ранен етап при съмнение за раково заболяване.
Лечението и прогнозата зависят от вида на рака, фазата (нивото на разпространение, т. нар. стадий) и от състоянието на пациента. Популярните лечения включват оперативна намеса, химиотерапия и лъчетерапия.
Признаци и симптоми Сред симптомите, които предполагат белодробен рак са: симптоми на дихателната система: кашлица, кървави храчки, хриптене или задух системни симптоми: загуба на телесно тегло, висока температура, заобляне на ноктите или умора симптоми, дължащи се на локален натиск: болка в гърдите, болки в костите, обструкция на горна вена кава, затруднено преглъщане
Ако ракът нарасне в дихателните пътища, той може да наруши потока от въздух и така да причини затруднено дишане. Обструкцията може да доведе до натрупване на секрети зад блокираната част, които да предразположат към пневмония.
В зависимост от вида на тумора, така наречената паранеопластична проява може първоначално да привлече вниманието към заболяването. При рак на белия дроб тези прояви може да включват миастенен синдром на Ламберт-Итън (слабост в мускулите поради автоантитела), хиперкалцемия или синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH). Туморите в областта на белодробния връх, известни като тумори на Панкост могат да засегнат локалната част на симпатичната нервна система и да доведат до синдром на Хорнер (увисване на клепача и стеснена зеница от засегнатата страна), както и увреждане на брахиалния плексус.
Много от симптомите на рак на белия дроб (понижен апетит, загуба на телесно тегло, повишена температура, умора) не са специфични. При много хора ракът вече се е разпространил извън първоначалното огнище преди да се появят симптомите и да потърсят медицинска помощ. Най-честите места на разпространение включват мозъка, костите, надбъбречните жлези, другия бял дроб, черния дроб, перикарда и бъбреците. Около 10% от пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми по време на диагнозата. Такива случаи на рак са открити случайно при рутинна радиография на гръдния кош.
Причини Ракът се развива вследствие на генетично увреждане на ДНК. Това генетично увреждане засяга нормалните функции на клетката, включително клетъчна пролиферация, програмирана клетъчна смърт (апоптоза) и възстановяване на ДНК. С натрупване на уврежданията рискът от рак се увеличава.
Тютюнопушене
Пушенето е най-важният фактор, допринасящ за рак на белия дроб. Цигареният дим съдържа над 60 известни канцерогена, включително радиоизотопи от последователността на разпадане на радон, нитрозамин и бензопирен. Освен това никотинът потиска имунната реакция към растежа на раковите клетки в изложената тъкан. В развитите държави 90% от смъртните случаи на рак на белите дробове при мъжете през 2000 година се дължат на тютюнопушене (70% при жените). Тютюнопушенето е причина за 80 – 90% от случаите на рак на белия дроб.
Пасивното пушене – вдишването на дима, издишван от пушачите, е причина за рак на белите дробове при непушачи. Пасивен пушач е човек, който живее или работи с пушач. Изследвания от САЩ,* Европа, Великобритания и Австралия постоянно показват значително увеличен риск при хората, изложени на пасивно пушене. При хора, живеещи с пушач, съществува 20–30% по-висок риск, докато при тези, които работят в среда с издишан дим от пушачи, рискът се увеличава с 16–19%. Изследванията върху вдишания дим от пушачи сочат, че той е дори по-опасен от прекия дим, вдишван от пушачите. Пасивното пушене причинява около 3 400 случая на смърт от рак на белия дроб в САЩ всяка година.
Радон Радонът е безцветен газ, без мирис, генериран от разпада на радиоактивен радий, който от своя страна е продукт от разпадането на урана, който се намира в земната кора. Продуктите от радиационен разпад йонизират генетичния материал, като по този начин причиняват мутации, които понякога се превръщат в ракови. Радонът е втората по честота причина за рак на белия дроб в САЩ след тютюнопушенето. Рискът се увеличава с 8 – 16% на всеки 100 Bq/m³, създавани от присъствието на радон. Нивата на радон варират според местоположението и състава на основните почви и скали. Например в райони като Корнуол във Великобритания (където има гранитна геоложка основа), радонът е основен проблем и сградите трябва да бъдат силно вентилирани, за да се намалят концентрациите на радон. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ изчислява, че в един на всеки 15 домове в страната нивата на радон са над препоръчителната концентрация от 4 pCi/l (148 Bq/m³).
Азбест Азбестът може да причини различни белодробни заболявания, включително рак на белия дроб. Тютюнопушенето и азбестът имат синергичен ефект върху образуването на рак на белия дроб. Азбестът може също да причини рак на плеврата, наричан мезотелиом (който е различен от рака на белия дроб).
Замърсяване на въздуха Външното замърсяване на въздуха има незначителен ефект върху увеличаването на риска от рак на белия дроб. Фините прахови частици (ФПЧ2,5) и сулфатните аерозоли, които се отделят с отработените газове от автомобилното движение, се свързват с леко увеличен риск. При азотния диоксид увеличение със стъпка от 10 части на милиард увеличава риска от рак на белия дроб с 14%. Изчислено е, че външното замърсяване на въздуха допринася за 1 – 2% от случаите на рак на белия дроб.
Прогнозните доказателства подкрепят тезата за увеличен риск от рак на белия дроб от замърсяване на въздуха в закрити помещения, свързан с горенето на дърва, въглища, тор или остатъци от реколта за готвене и отопление. Жените, изложени на дим от въглища в закрити помещения, са с около два пъти по-висок риск, а страничните продукти от изгарянето на биомаса са известни или предполагаеми канцерогени. Този риск засяга около 2,4 милиарда души в целия свят и се счита, че допринася за 1,5% от смъртните случаи от рак на белия дроб.
Генетика Изчислено е, че 8 до 14% от случаите на рак на белия дроб се дължат на наследствени фактори. При роднините на хора, страдащи от рак на белия дроб, рискът се увеличава 2,4 пъти. Това вероятно се дължи на комбинация от гени.
Други причини Многобройни други вещества, професии и влиянието на околната среда се свързват с рака на белите дробове. Международната агенция за изследване на рака (МАИР) констатира, че има достатъчно доказателства за канцерогенността в белия дроб на следните: Някои метали (производството на алуминий, кадмий и кадмиеви съединения, хром(VI) съединения, берилий и съединения на берилия, железни и стоманени сплави, никелови съединения, арсен и неорганични съединения на арсена, подземния добив на хематит) Някои продукти на горенето (непълно изгаряне, въглища (емисии на закрито от изгарянето на битови въглища), газификация на въглища, смола от каменовъглен катран, производство на кокс, сажди, отработени газове на дизелов двигател) Йонизиращо лъчение (рентгеново лъчение, радон-222 и продуктите на разпада му, гама-лъчение, плутоний) Някои от токсичните газове (метилов етер (техническо качество), бис-(хлорометил) етер, серен иприт, МОПП (смес от винкристин-преднизон-азот мустард-прокарбазин), изпарения от бои) Производство на каучук и кристален кварцов прах
Патогенеза Подобно на много други видове рак, ракът на белия дроб започва с активиране на онкогените или с деактивирането на туморсупресорни гени. Смята се, че онкогените правят хората по-податливи на рак. Протоонкогените се превръщат в онкогени, когато са изложени на влиянието на определени карциногени. Мутациите на K-ras протоонкогените са причина за 10 – 30% от белодробните аденокарциноми. Рецепторът на епидермалния растежен фактор (РЕРФ) регулира клетъчната пролиферация, апоптозата, ангиогенезата и туморната инвазия. Мутациите и засилването на РЕРФ са чести при недребноклетъчния рак на белия дроб и предоставят основа за лечение с РЕРФ инхибитори. Her2/neu е по-рядко засегнат. Хромозомно увреждане може да доведе до загуба на хетерозиготността. Това може да предизвика деактивация на туморсупресорните гени. Увреждания на хромозомите 3P, 5q, 13q и 17p са особено чести при дребноклетъчен белодробен карцином. Туморсупресорния ген p53, разположен в хромозом 17p, е засегнат в 60 – 75% от случаите. Други гени, които често мутират или се увеличават са c-MET, NKX2-1, LKB1, PIK3CA и BRAF.
Диагноза Като първа стъпка за диагностициране на пациенти със симптоми на рак на бял дроб се прави рентгенова снимка на гърдите. На снимката могат да се видят натрупване на маса, разширяване на медиастинума (предполагащо разсейки към лимфните възли), свиване, консолидация и плеврална ефузия. Ако на рентгеновата снимка няма достатъчно информация, но има основателни причини да се смята, че пациентът има рак на белия дроб (например заклет пушач със съдържание на кръв в храчките), се правят бронхоскопия и/или КАТ (компютърна аксиална томография, наричана популярно „скенер“). Често се налага да се направи биопсия (базирана на скенера), за да се определи видът на тумора.
Ако изследванията потвърдят наличието на рак на белия дроб, резултатите от сканирането, и често positron emission tomography (PET), се използват, за да се определи дали заболяването е локално и дали може да се отстрани чрез оперативна намеса, или се е разпростряло до степен да не може да се оперира. PET не е толкова полезна, колкото КАТ сканирането, тъй като не всички метастази се виждат при PET сканиране (такива като bronchoalveolar carcinoma и белодробни инфекции могат да изглеждат като рак).
Необходими са и кръвни тестове и функционални тестове на дробовете, за да се оцени дали пациентът е в състояние да бъде опериран. Ако функционалните тестове покажат недостатъчен респираторен (дихателен) обем, какъвто може да има при хроничните пушачи, оперативната намеса може да бъде противопоказна.
Поставянето на диагноза белодробен рак, когато заболяването е в ранен стадий, е затруднено поради няколко причини:
симптомите се появяват късно и често се припокриват с оплаквания, които са типични за повечето пушачи (кашлица, задух); най-често ранното откриване е случайно, при направена по друг повод рентгенова снимка.
За поставяне на диагнозата се провеждат: