Волфдитрих Шнуре () е германски поет, белетрист, драматург и детски писател, роден във Франкфурт на Майн.
Широка известност му донася неговият принос за създаването на „Група 47“, литературно сдружение в Германия на писатели и критици, творили след Втората световна война.
Живот Волфдитрих Шнуре прекарва първите години от живота си във Франкфурт на Майн. През 1928 г. заедно с баща си – библиотекар и известен орнитолог – се преселва в Берлин. Там постъпва в социалистическо основно училище, а през 1935 г. в хуманитарна гимназия. От 1939 до 1945 г. участва като войник във Втората световна война. След края на войната се завръща от Вестфалия, където е избягал през април 1945 г. Отначало живее в Източен Берлин като наемен редактор в издателство. Когато съветските окупационни органи по културата му забраняват да публикува в западни списания, Шнуре се преселва в Западен Берлин. През следващите години работи като театрален и кинокритик в различни берлински вестници.
След 1950 г. е писател на свободна практика. Участва в литературното движение „литература на развалините“. През 1947 г. Волфдитрих Шнуре е съосновател на „Група 47“ и член на ПЕН клуба на ФРГ, а през 1964 г. го напуска в знак на протест срещу мълчанието при издигането на Берлинската стена. През 1964 г. Шнуре се разболява тежко от полиневрит.
През 1965 г. съпругата на писателя се самоубива. През 1966 г. Волфдитрих Шнуре се жени наново и осиновява едно малко момче. През последните години от живота си Шнуре живее в комуна край Кил. След 2010 г. гробът му в берлинския квартал Целендорф е обявен за почетен гроб.
Творчество Волфдитрих Шнуре е значителен белетрист и лирик в западногерманската следвоенна литература. Наред с многобройни разкази той пише романи, приказки, дневници, стихотворения, радиопиеси, а след средата на 60-те години и книги за деца, които отчасти сам илюстрира. Много известен става циганският му разказ „Йеньо беше мой приятел“ от 1958 г. С него Шнуре нарушава общественото табу, което съществува в Западна Германия чак до 60-те години във връзка с циганския геноцид по времето на националсоциализма. Този разказ писателят също илюстрира сам.
От 1959 г. Волфдитрих Шнуре е член на „Немската академия за език и литература“ в Дармщат.
Краткият му разказ „Погребението“ (1946) е първият текст, четен при срещата на „Група 47“ през септември 1947 г. край Банвалдзе, Бавария.
Библиография Das Begräbnis, 1946 An die Harfner, 1948 Reusenheben, 1949 Rettung des deutschen Films, 1950 Die Rohrdommel ruft jeden Tag, 1950 Das Manöver, 1952 Sternstaub und Sänfte, 1953 Die Blumen des Herrn Albin, 1955 Kassiber, 1956 Abendländler, 1967 Ein folgenschwerer Unglücksfall, 1957 Protest im Parterre, 1957 Als Vaters Bart noch rot war, 1958 Когато татковите мустаци бяха все още рижи, Прев. от нем. Вили Брюкнер, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1990 Barfussgeschöpfe, 1958 Eine Rechnung, die nicht aufgeht, 1958 Anaximanders Ende, 1958 Der Verrat, 1958 Steppenkopp, 1958 Die Zwerge, 1958 Die Flucht nach Ägypten, 1958 Das Los unserer Stadt, 1959 Man sollte dagegen sein, 1960 Die Aufzeichnungen des Pudels Ali, 1962 Berlin – eine Stadt wird geteilt, 1962 Die Mauer des 13. August, 1962 Funke im Reisig, 1963 Die Gläsernen, 1963 Ohne Einsatz kein Spiel, 1964 Schreibtisch unter freiem Himmel, 1964 Die Tat, 1964 Kalünz ist keine Insel, 1965 Die Erzählungen, 1966 Das Schwein, das zurückkam, 1967 Spreezimmer möbliert, 1967 Was ich für mein Leben gern tue, 1967 Die Zwengel, 1967 Rapport des Verschonten, 1968 Ein Schneemann für den großen Bruder, 1969 (mit Marina Schnurre) Gocko, 1970 (mit Marina Schnurre) Richard kehrt zurück, 1970 Die Sache mit den Meerschweinchen, 1970 (mit Marina Schnurre) Schnurre heiter, 1970 Die Wandlung des Hippipotamos, 1970 Immer mehr Meerschweinchen, 1971 (mit Marina Schnurre) Der Spatz in der Hand, 1971 Wie der Koala-Bär wieder lachen lernte, 1971 (mit Marina Schnurre) Der Meerschweinchendieb, 1972 Ich frag ja bloß, 1973 Schnurren und Murren, 1974 Der wahre Noah, 1974 Eine schwierige Reparatur, 1976 Ich brauch dich, 1976 Klopfzeichen, 1978 Der Schattenfotograf, 1978 Erfülltes Dasein, 1979 Kassiber und neue Gedichte, 1979 Ein Unglücksfall, 1981 Gelernt ist gelernt, 1984 Emil und die Direktiven, 1985 Mein Leben als Zeitgenosse, 1987 Zigeunerballade, 1988 Weihnachts-Schnurren, 1988
Посмъртни издания Verkehrszeichen, 1991 (mit Werner Kohn) Als Vater sich den Bart abnahm, 1995 Die Prinzessin kommt um vier, 2000 (mit Rotraut Susanne Berner) Kasimir hat einen Vogel, 2000 (mit Manfred Bofinger) Doddlmoddl, 2003 (mit Egbert Herfurth) Die Maus im Porzellanladen, 2003 Dreimal zur Welt gekommen. Ausgewählte Erzählungen, 2008 Die besten Geschenke der Welt. Eine Weihnachtsgeschichte, 2010
Награди и отличия 1958: Награда „Младо поколение“ на град Берлин 1958: „Награда Имерман“ 1962: „Награда Георг Макензен“ 1981: „Федерален орден за заслуги“ 1982: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн 1983: „Награда Георг Бюхнер“ 1989: Културната награда на град Кил
Външни препратки
Волфдитрих Шнуре в Die LYRIKwelt От и за Волфдитрих Шнуре в Немската национална библиотека От и за Волфдитрих Шнуре в Open Library Волфдитрих Шнуре в Personensuche
Категория:Германски автори на разкази Категория:Германски детски писатели Категория:Германски романисти Категория:Германски поети Категория:Група 47 Категория:Литература на развалините Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“ Категория:Родени във Франкфурт на Майн