Молотов (от 3 август 1957 г. – „Слава“) е съветски лек крайцер от проекта 26-бис, участник във Великата отечествена война. Наречен в чест на Вячеслав Молотов.

Създаване на проекта На 15 април 1932 г. е утвърдено официалното оперативно-тактическо задание за разработката на проект за лек крайцер, предназначен за подсигуряване на бойните действия на подводниците при своите бази и в морето, разузнаване и поддръж­ка на разузнаването и атаките на есминците, атаки (отра­зяване) на десанта на противника и подсигуряване на собствените тактически десанти, участия в ком­биниран удар на силите на флота по против­ника в морето, бой с крайцерите на противни­ка.

НИВК на ВМС разработва ескизния проект на крайцера, утвърден на 20 април 1933 г. На 8 май с ЦКБС-1 е сключен договор за разработката на общ (технически) проект. Процедурата по проектирането се ръководи от началника на корпусния отдел на бюрото А. Й. Маслов, назначен за главен конструктор през 1935 г. Главен наблюдаващ от ВМС е В. П. Благовещенски. В основата на проекта 26 (така е наречен той) е чертежът на крайцера „Eудженио ди Савоя“, за същия крайцер е предназначена и главната енергетична установка, която италианците решават да продадат на СССР. За приемане на механизмите на фирмата „Ансалдо“ през юли 1934 г. е изпратен главният инженер на ЦКБС-1 В. А. Никитин. Получавайки документацията, съветските инженери са принудени да я преработят при съставянето на чертежите.

Строителство на кораба За разлика от напречната система на набора, типична за италианските кораби, съветските инженери изготвят крайцера по смесената система, класическа за съветското предвоенно корабостроене: в средната част се използва надлъжната система с шпация на раменните шпангоути от 750 mm, а в краищата – напречна с шпация 500 mm (при италианците тя е 760 mm). Обърнато е внимание на конструкцията на мястото на стиковане на двете системи, за да се избегне рязкото изменение на площта на сечението и появата на концентрации на напрежение. Палубната и бордовата броня са разглеждани като част от основните връзки, подсигуряващи общата надлъжна здравина. Благодарение на това корпусът на всеки крайцер от проект 26 се оказва по-силен от корпуса на италианския кораб.

Строителството на крайцера, кръстен „Молотов“, започва в Николаевския завод № 198 на 14 януари 1937 г. Секциите на корпуса се сглобяват на малкия стапел № 4. След освобождаване на стапел № 1 средната част на корпуса е приспусната до ръба във водата, а след това със 150-тонен кран нейните секции започват да се подават на стапел № 1. Спускът на вода е осъществен на 4 декември 1939 г. От 11 ноември 1940 до 18 март 1941 г. са заводските изпитания, а от 19 март до 31 май и държавните изпитания. На ходовите изпитания корабът показва най-добрите за крайцерите от своя проект скоростни показатели: 36,3 възела при мощност на турбините от 133 хил. к.с. Влиза в състава на Черноморския флот на 14 юни 1941 г. В навечерието на войната влиза в отряда на леките сили на ескадрата на ЧФ и в същото време е единственият кораб във ВМС на СССР, на който има поставена съветската радиолокационна станция „Редут-К“. На 15 юни 1941 г., на следващия ден след влизането му в строй, крайцерът участва в големи флотски учения, в хода на които неговата РЛС успешно е използвана за откриване на самолети.

Великата отечествена война

Отразяване на въздушни атаки в Севастопол От 22 юни до 1 ноември 1941 г. крайцерът се базира в Севастопол, отработвайки организацията на службата и участвайки в противовъздушната отбрана на Черноморския флот. На 24 юни е установена телефонна връзка между крайцера, щаба на флота и КП на ПВО, благодарение на която данните от станцията „Редут-К“ се съобщават в щаба на флота по кабел. Станцията работи понякога по 20 часа на денонощие, но нито веднъж не излиза от строй. В корабния дневник на крайцера е записано: Всички опити на противника да произведат внезапно нападение над базата за стоянка на крайцера нямат успех благодарение на бдителността на личния състав на РЛС, заблаговременно предупреждаващ ПВО на базата за откриване на самолети на противника с време, достатъчно за привеждане в готовност на средствата за ПВО – изтребителната авиация и зенитната артилерия.

След превземането от немците на кримските летища, командващият Черноморския флот заповядва да се изведат корабите в Поти. В нощта на 1 ноември 1941 г. „Молотов“, „Парижская коммуна“, „Ташкент“ и „Сообразителний“ се насочват към Поти, а на 3 ноември крайцерът преминава от Поти в Туапсе за усилване на ПВО на базата. По-късно той се използва за артилерийската поддръжка на войските на 51-ва армия.

Рейдове от Туапсе На 8 ноември в 22:40 крайцерът се насочва от Туапсе в района Феодосия – Чауда за обстрел на скупчванията на техника и жива сила на немците в Марфовка, Новоселовка, Кенегес и Атан Алчиш. Командирът на кораба, капитан 1-ви ранг, Ю. К. Зиновиев решава да произведе огневите налети на един боен курс и да обстрелва най-отдалечените обекти, за да изпълни бойната задача колкото е възможно по-скоро: след обстрела на една цел корабът пренася огъня на следващата, а на един курс при съхраняване на хода даже се повишава точността. В 4:06 на 9 ноември „Молотов“ ляга на курс 282° и при скорост от 14 възела открива огън с триоръдейни залпове от оръдията на главния калибър. Целите се намират на разстояние 105 – 140 кабелта. В 5:26 след 95 изстрела крайцерът се оттегля в морето със скорост 28 възела, стремейки се на разсъмване да се окаже като минимум на 50 мили от брега. В 16:50 той се връща в Туапсе, а в 21:15 излиза за поредната операция по обстрел от района Елчан Кая на силите на противника в Султановка, Марфовка и Пташкино. От 4:20 до 5:06 на 10 ноември корабът прави три огневи галса и изразходва 96 снаряда на главния калибър. В резултат на тези обстрели, по съобщение на щаба на 51-ва отделна армия, противникът понася значителни загуби. На обратния път „Молотов“ в 7:15 отразява атаката на четири торпедоносеца и в 9:50 се отклонява от бомбите, хвърлени по него от четири бомбардировача. В базата пристига в 19:30.

Транспортиране на пехотни части. Евакуация на ранени През декември 1941 г. в хода на подготовката за Керченско-Феодосийската десантна операция крайцерът влиза в състава на отряда за прикритие наравно с лидера „Ташкент“ и есминеца „Смишльоний“. Отрядът се командва от командира на крайцера Ю. К. Зиновиев. Два баркаса на „Молотов“ с екипаж от 10 матроса и старшини са предадени на крайцера „Красний Крим“, който според плана на операцията трябва да пусне котва на Феодосийския рейд и да провежда стоварването на десанта с помощта на плавателни средства. Но настъплението на немците към Севастопол изменя плановете и сроковете за провеждане на тази операция. Във връзка с началото на втория щурм над Севастопол „Молотов“ получава заповед да достави в главната база части на 386-та стрелкова дивизия.

На 24 декември в 17:00 той отплава от Туапсе и се насочва за Поти. Оказва се, че войската трябва да се приема на рейда Очамчири с помощта на спомагателни съдове. На 25 декември крайцерът пристига на рейда и пуска котва, но поради силното вълнение спомагателните съдове не могат да излязат в морето и „Молотов“ трябва да отиде в Поти. В течение на следващите два дни на кораба от причала са натоварени 15 вагона авиобомби и боеприпаси, оръдия и миномети, а на рейда от буксири и парахода „Потьомкин“ са качени 1200 бойци и командири. В 7:55 на 28 декември крайцерът вдига котва и взема курс към главната база (при прехода скоростта му достига 32 възела), На 29 декември в 7:10 той пристига в Севастопол. Едновременно тук пристигат линкорът „Парижская коммуна“ и два есминеца. Разтоварването им е на Уголний причал в Северния залив под обстрел на противника (загиват два матроса, много са ранени, самият кораб получава множество осколъчни пробойни в кърмовата част на корпуса).

В хода на разтоварването „Молотов“ води огън по станциите Бахчисарай, Белбек и други цели, участвайки в арт-поддръжката на сухопътните войски, и отбива атаката на осем немски бомбардировача. В резултат нито един от бомбардировачите не успява да повреди кораба, един от тях даже е свален. 100-mm оръдия на крайцера повече от час обстрелват силите на немците, които се опитват да атакуват 30-та брегова батарея. Главният калибър води огън по Морозовка, където е скупчването на бронетехниката на немците. Скоро немците започват да водят ответен огън и „Молотов“ в 19:20 се швартова на Телефонния пристан. За 29 декември той изразходва 205 снаряда калибър 180 mm и 107 – калибър 100 mm. От стрелбите на крайцера в Бахчисарай са разрушени 16 вагона с боеприпаси и няколко склада, а във Верхне Садовое са унищожени 9 автомобила. Взема на борда 600 ранени бойци от Приморската армия и евакуируеми жители на Севастопол, и в 1:05 на 30 декември в условията на силна буря и 8 бала северен вятър крайцерът отплава от главната база за Новоросийск.

В нощта на 1 януари, заедно с лидера „Ташкент“, той подсигурява прехода и разтоварването на транспортите „Абхазия“ и „Белосток“, доставящи от Новоросийск в Севастопол части на 386-та стрелкова дивизия. На „Молотов“ също има 700 червеноармейци, боеприпаси и батарея реактивни установки БМ-8. Сутринта той се швартова в Южния залив и пристъпва към разтоварване, а през деня, стоейки на котва в Северния залив, поддържа с огън войските на 3-ти и 4-ти сектор на отбраната на града. Главният калибър и 100 -mm оръдия обстрелват позициите на нацистките войски и летището. На 2 януари в 4:10 крайцерът, вземайки 500 евакуируеми (от тях 340 ранени), отплава от Севастопол и в 16:40 застава към пирс № 11 в Туапсе. Вечерта на 3 януари, натоварил боеприпаси, той се насочва за Новоросийск, където пристига в утрото на следващия ден. С 664 бойци попълнения на борда корабът в 18:15 взима курс за Севастопол. В морето към него се присъединява лидерът „Ташкент“. На 5 януари в 5:20 сутринта „Молотов“ се швартова на стената в Южния залив и започва стоварването на войските и боеприпасите. В течение на четири дни той обстрелва от 180-mm и 100-mm оръдия позициите на противника в района на Мекензиевите планини, а на 8 януари с 539 ранени на борда в 17:50 отплава за Туапсе, където пристига на 9 януари в 8:45.

Авария при нефтопирс № 4 и ремонт В нощта на 21 януари по 22 януари 1942 г. крайцерът стои при нефтопирс № 4, швартован по десния борд, спусната е лявата котва, а от кърмата е подадено въже към бочка. По кърмата на крайцера се намира есминеца „Смишльоний“, при съседния пирс се намира „Красний Кавказ“ и танкерът „Кремъл“. Към 4 часа сутринта от планините върху порта се стоварва норд-ост (бора). Силният вятър и вълни започват да люлеят крайцера и да го блъскат в стената, швартовите се късат един след друг. Поради опасността да се повреди цялата обшивка на десния борд, в 7:47 командирът заповядва да се отдалечат от пирса и пуснат две котви на малкия рейд, стабилизирайки се с машините. Но вятърът е прекалено силен, и лявата котвена верига скоро се къса, а втората котва не може сама да удържи кораба на място. Вълните го отнасят към бетонния мол. „Молотов“ дава на заден ход, но поредната вълна го избутва напред, и в 8:36 той се удря с носа в мола, повреждайки форщевена и деформирайки обшивката. Веднага крайцерът е понесен назад, кърмата по левия борд се ударя в пирса, в резултат на което се оказва повредена обмотката за размагнитване. В 8:53 под винтовете попада бочка и трябва да спрат машините. Към пирса са подани швартови, за да се опънат с шпила, но и те скоро се скъсват. Вятърът започва да обръща кораба с носа наляво, с форщевена си той минава по борда на крайцера „Красний Крим“ и протаранва танкера. В 9:06 бочка излиза изпод винтовете, но крайцерът е натиснат към кърмата на есминеца „Смишльоний“, причинявайки му сериозни повреди. В 9:23 по заповед на командира на крайцера наводняват носовите диферентни отсеци и съдът ляга с носа на грунтаЧернышев А. Сражение со стихией.//Морской сборник. – 2010. – № 4. —— С. 66 – 76..