Дану̀та Хелѐна Шеджику̀вна, с псевдоним „Инка“ () е полска санитарка от Пета вилнюска бригада, в състава на Армия Крайова (АК). Участничка в антикомунистическото съпротивително движение в Полша. Ненавършила пълнолетие, е осъдена и екзекутирана от комунистическите власти.
Реабилитирана е след демократичните промени и през 2006 година посмъртно е удостоена с Орден на възродена Полша. Посмъртно е издигната във военен чин подпоручик от Полската армия. През 2016 година е препогребана с най-високи държавни, военни и църковни почести.
Биография Ранни години Данута Шеджикувна е родена на 3 септември 1928 г. в село Гушчевина, община Машево, Подляше, като втора дъщеря в семейството на Евгения (с моминско име Тиминска) и Вацлав Шеджик. Кръстена е на 13 септември същата година от отец Томаш Калински. Нейни кръстници стават Стефан Обухович и баба ѝ Хелена Тиминска. Информация на сайта „inka.org.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.) Има две сестри – Веслава (р. 1927) и Ирена (р. 1931).
Баща ѝ учи лесовъдство в Политехниката на Санкт Петербург. Заради участие в тайна полска младежка организация, през 1913 г. е арестуван от царската Охранка и заточен в Сибир. Връща се в Полша в началото 20-те години. Информация на сайта „inka.org.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.) Родът на майка и е част от шляхтата. Двамата са бракосъчетани на 2 юли 1926 г. от отец Маврици Мазурек в църквата на Францисканския орден в град Гродно. Малко след раждането на Данута семейството се установява в село Олхувка, североизточно от машевския общински център Наревка, където Вацлав работи като лесничей. Wczesna młodość – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Danuta Siedzikówna P.S. „Inka“ – статия на сайта „pomniksmolensk.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Информация на сайта „inka.org.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
Данута получава начално образование в четирикласното училище в Олхувка, след което в 1939 г. е приета за обучение в училището на сестрите салезианки в село Ружанисток. Началото на войната не ѝ дава възможност да започне обучението си в новото училище. Danuta Siedzikówna P.S. „Inka“ – статия на сайта „pomniksmolensk.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Информация на сайта „inka.org.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
В годините на Втората световна война В резултат на комбинираната немско-съветска агресия от септември 1939 г. територията на Полша е окупирана и разделена. Родният край на семейство Шеджик попада в съветската част. Вацлав Шеджик е арестуван на 10 февруари 1940 г., след което е изпратен на каторжен труд в златни мини край Новосибирск. През 1941 г. е освободен и се записва в сформиращата се на съветска територия полска армия, ръководена от ген. Владислав Андерс. Впоследствие „Армията на Андерс“ и много цивилни поляци са евакуирани в Персия. Бащата на Данута попада в Техеран, където се разболява и умира на 6 юни 1943 г. Погребан е на полското гробище в персийската столица. Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
През април 1940 г. Евгения Шеджик, трите ѝ дъщери и свекърва ѝ Анеля се местят да живеят в Наревка. На следващата година Третият райх провежда т.нар. Операция „Барбароса“ срещу СССР. В Наревка идват немците. Майката на Данута влиза в редиците на АК. Издадена е от сътрудници на Райха от беларуския комитет в Наревка. През ноември 1942 г. е арестувана и подложена на изтезания. Септември 1943 г. е разстреляна от Гестапо и тялото ѝ е закопано на неизвестно място в гора край Бялисток. Опекунството над Данута е поето от баба ѝ Анеля. Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Danuta Siedzikówna P.S. „Inka“ – статия на сайта „pomniksmolensk.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
През декември 1943 г. Данута и голямата ѝ сестра Веслава полагат клетва към АК. Минават курс за санитарки, след което работят в конспиративна клетка на АК, ръководена от Станислав Влончей-„Конус“. На следващата година Червената армия изтласква немците от региона. През октомври 1944 г. Данута започва работа в администрацията на горското стопанство в Наревка. Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
Със съветска подкрепа Полската работническа партия (ПРП) започва да изземва властта на всички нива. Неприемащите новото статукво са подложени на преследване. В тази ситуация няколко десетки хиляди войници от АК остават в нелегалност. Те стават известни с името „Прокълнати войници“ (). Под ръководството на майор Зигмунт Шенджеляж-„Лупашко“ е възстановена Пета вилнюска бригада от АК. Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
Участие в антикомунистическото съпротивително движение През юни 1945 г. всички служители от горското стопанство в Наревка са арестувани от НКВД и полските органи за държавна сигурност () по подозрение за съпричастност към АК. Данута и колегите ѝ са изпратени с конвой към Бялисток. В района на град Хайнувка конвоят е нападнат от отряд, ръководен от „Конус“. След освобождението си Данута се присъединява към Пета вилнюска бригада. В нелегалност приема псевдонима „Инка“. Работи като санитарка в отряда на „Конус“, за кратко неин командир е поручик Лех Бейнар-„Новина“ (бъдещият историк и публицист Павел Яшеница), впоследствие влиза във взвода на Зджислав Бадоха-„Желязни“, в състава на Четвърти ескадрон, командван от Мариан Плючински-„Мшчислав“. 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
През септември 1945 г. „Лупашко“ нарежда бригадата да се разформирова за зимата. Данута се връща към легалния живот, но решава да не разкрива принадлежността си към АК пред властите, въпреки провъзгласената амнистия от управляващото в този момент „Временно правителство на националното единство“. Започва да учи в гимназията на село Нерошно, община Домброва Бялостоцка. Страхът, че може да бъде разкрита от UB, я кара да се свърже със своя кръстник Стефан Обухович, който през януари 1946 г. я урежда на работа в горското стопанство в град Миломлин, близо до Острода. Пред властите представя фалшив документ за самоличност на името на Данута Обухович. В края на февруари се свързва с бойни другари, които в този момент прегрупират силите си в Олщинското войводство. В началото на март се присъединява към ескадрона на „Желязни“, действащ в новосформираното Гданско войводство. 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
Стратегическото положение на гданското крайбрежие е оценено от дейците на АК. През октомври 1945 г. в региона е пренесен щаба на Вилнюския окръг на АК. Тук пристига и „Лупашко“, който поема ръководството на сформиращите се военни ескадрони. Всеки от тези отряди има около двадесет войника. Техни ръководители са „Желязни“, Хенрик Величко-„Люфа“, Олгерд Христа-„Лешек“, Леон Смоленски-„Зевс“. Разузнаването и пропагандата са поверени на Феликс Селманович-„Загончик“. Атаките им са насочени срещу НКВД, UB, членове на ПРП и отделни доносници. 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
„Инка“ е натоварена с медицинската служба в ескадрона, също така е ползвана за свръзка и за разузнаване. Участва в акцията на гарата в село Тлен, Швечки окръг от 4 май 1946 г. На 19 май ескадронът успява да разоръжи седем поста на милицията и един на UB. На 23 май край село Подязи, Картузийски окръг ескадронът влиза в сражение с отряд на милицията. Един милиционер и един служител на UB са убити, други трима милиционери са ранени. Един от ранените по-късно ще твърди, че е прострелян от „Инка“. В престрелка от 10 юни край село Тулице, Щумски окръг „Желязни“ е ранен. Разстреляни са двама служители на UB. На 24 юни отрядът на Данута прави засада на гарата в село Бонк, Кошчежински окръг. От влака са свалени и разстреляни няколко представители на съветската окупационна власт. При тази акция „Инка“ охранява стаята с телеграфа. 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
На 13 юли заместникът на „Желязни“, „Лешек“ изпраща „Инка“ да вземе медицински консумативи и да получи информация за съдбата на „Желязни“. Тя тръгва за Малборк.
След като пристига в гданския квартал Вжешч, „Инка“ отсяда в конспиративна квартира на улица Врублевска №7, собственост на сестрите Миколаевски. Ostatnia misja – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
Арест, присъди и екзекуция Квартирата във Вжешч е наблюдавана от служители на UB. В ранната сутрин на 20 юли те нахълтват в нея и арестуват „Инка“. Закарана е в следствения арест на улица Куркова. Следствието е поверено на прокурора капитан Адолф Бруницки. Първоначално „Инка“ е записана с фалшивото име Ина Залевска, но от 31 юли в следствените документи вече фигурира със собственото си име. Ostatnia misja – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
С цел да получат информация за отрядите на „Лупашко“, следователите от UB подлагат на унижения и мъчения седемнадесетгодишната „Инка“. Действията им остават безрезултатни. На 31 юли следователят Анджей Ставицки изготвя обвинителния акт, в който се иска смъртно наказание. „Инка“ е обвинена в нападение с огнестрелно оръжие срещу милиционера Льонгин Ратайчак в сражението при Подязи, насърчаване за убийство на служители на UB след сражението при Тулице и притежание на незаконно оръжие. Ostatnia misja – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
Режисираният съдебен процес срещу „Инка“ се води във Военния районен съд в Гданск и е контролиран от UB в лицето на капитан Кажимеж Владислав Нижьо-Нарски. На 3 август е единственото му заседание, което продължава три часа. Съдебният състав е председателстван от майор Адам Гаевски. Обвинител е Вацлав Кшижановски, а служебен защитник Ян Хмелевски. „Инка“ отхвърля първите две обвинения, но признава, че членува в отрядите на „Лупашко“ и в продължение на няколко седмици е носила незаконно оръжие. Адвокатът организира защитата, твърдейки че клиентката му влиза в отрядите под влияние на годеника си Хенрик Войчински-„Мерцедес“ и не е участвала в сражения. „Инка“ признава, че реално е участвала единствено в акцията при Бонк. Почти всички свидетели подкрепят с показанията си тезата на обвинението. В 18:30 часа съдът постановява две смъртни присъди и една присъда от петнадесет години затвор за притежание на незаконно оръжие. Ostatnia misja i Wyrok – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); Badacze IPN odkryli grób „Inki“, legendarnej sanitariuszki AK – статия на сайта „onet.pl“ от 18 септември 2014 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
Адвокатът на „Инка“ пише писмо с молба за помилване до президента Болеслав Берут. То не е подписано от осъдената. Молбата е отхвърлена на 19 август. В тайно съобщение до сестра си Ирина и вуйчо си Брунон Тимински, живеещи в Гданск, „Инка“ пише: