Смилево

Смѝлево () е село в югозападния дял на Северна Македония, част от община Демир Хисар.

География Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, на Смилевската река в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 m. От пътя Демир Хисар – Битоля селото е отдалечено на 9 km. Землището му е 16,4 km2, от които 1400 ha гори, 113 ha пасища и 104 ha обработваема земя.Смилево

Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.Намичев, Петар. Руралната архитектура во Југозападна Македонија од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопје 2005, с. 23, бел. 23 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23

В Смилево има две църкви стари – „Свети Димитър“ и централната селска „Свети Георги“, както и гробищната „Свети Георги“ и параклисите „Света Неделя“ и „Света Петка“. Край Смилево в Бигла е разположен Смилевският манастир „Свети Петър и Павел“, който дълги години е културно средище на околните села – Метимир, Боище, Гопеш. В края на XIX век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“. Манастирът е възстановен в 80-те години на XX век.

История В Османската империя

Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар.Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10 – 11

Според сиджили на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители – Милко Дойчин, Степан Никле, Михаил Никле и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф.Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12 В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180 – 181 В сиджил от 1620 – 1621 година е отбелязано, че 3 ханета (домакинства) от Смилево дължат военния данък нузул за похода срещу Полша.Турски документи за историјата на македонскиот народ. Серија прва, Скопје 1963, с. 49.

Смята се, че около средата на XVIII век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко – известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват да откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди.Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12 – 13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци. Традиционно смилевци се прехранват и с гурбет като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини). Смилевските зидари печалбари си имат таен говор. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.

Селото е в Битолска каза. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва, че жителите му са дюлгери и хлебари.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25 В края на XIX век поради изсичането на горите в Смилево, както и на други места в Гяваткол, Преспа и Демир Хисар, запада един от традиционните занаяти – въглищарството.Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 66, бел. 95.

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година – и девическо училище.Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, 1878 – 1913, София 1982, с. 70 – 71. През учебната 1893 – 1894 година училището е едно – смесено първоначално. Броят на учениците в него е следниятСтатистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 18.:

Забавачка Първо отделение Второ отделение Трето отделение Четвърто отделение Общо момчета момичета момчета момичета момчета момичета момчета момичета момчета момичета момчета момичета общо ученици 61 25 37 12 20 15 14 5 7 0 139 57 196

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2200 души жители българи християни.

През XIX и началото на ХХ век смилевци мигрират в други селища. Само в селата в Битолско-прилепската котловина, според Йован Трифуноски, през 50-те години на ХХ век има 19 рода от Смилево със 113 домакинства.Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 51. От март 1905 до 1907 година от Смилево за Америка отпътуват на гурбет около 250 мъже.Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 67.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ново Смилево е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 430 къщи, а Старо Смилево е чисто българско село с 11 къщи.

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. То е част от нейната Охридска епархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:

По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени.Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191 – 192 Според служителя в Румънско консулство в Битоля Спиро Йонеску в „българското село“ Смилево остават само три-четири къщи.Романски дипломатски документи за Македонија, Вовед, избор и редакција Благој Зашов, Државен архив на Северна Македонија, Скопје, 2020, с. 385-386. Доклад на С. К. Йонеску от 22 август 1903 г.

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, от 1918 година Кралство Югославия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Смилево е част от Гопешка община в Ресенска околия на Битолски окръг и има 997 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 9.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Хаджикостов от Велес е български кмет на Смилево от 2 април 1942 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Петър Ат. Димитров от Муртинци (29 декември 1942 – 12 март 1943), Димитър Пандилов от Тресонче (21 април 1943 – 26 април 1944) и Велян П. Даскалов от Смилево (13 юли 1944 – 9 септември 1944). От октомври 1941 година в селото функционира Народно читалище „Велян Чипуров“, чийто председател е Георги Чуранов.

След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевци масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1158 жители, а в 1994 година броят им се намалява на 384 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители северномакедонци. На 3 април 1958 година в Смилево е открита поща.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историја на територијата од Република Македонија – 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопје, 2018, с. 88. В 1963 година в селото е изграден паметник на Даме Груев. В Смилево работи основно училище „Даме Груев“.

Националност Всичко северномакедонци 321 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0

От 2004 година в селото работи Мемориален музей, посветен на Смилевския конгрес, който има и етнографска експозиция.

Личности

Известни Смилевци.

Външни препратки Христо Силянов за началото на Илинденското въстание в Смилево Христо Силянов за превземането на Смилево на 14 август 1903 г. Нанев, Сотир. Македония 1941, глава за Смилево

Бележки

Категория:Села в община Демир Хисар Категория:Мияшки селища Категория:Паметници на културата в Северна Македония