Лариската и Тирнавска епархия () е епархия на Църквата на Гърция със седалище в Лариса. По всяка вероятност това е най-старият църковен диоцез на територията на Гърция.
Епископът на Лариса е отбелязан в списъците на Първия вселенски събор в Никея през 325 година, а първите сведения са че титулът съществува от 4 ноември 324 година.
На Третия вселенски събор в Ефес през 431 година епископът на Лариса е вече споменат като митрополит на Тесалия с местни наместници и епископи във Фарсала, Ламия, тесалийска Тива, Ехинос, Ипати, Кесария и Деметриада. В периода между 730 и 751 година църквата в Тесалия е част от Илирик и е под юрисдикцията на папата в Рим, след което е върната в диоцеза на Константинополската патриаршия.
В периода от средата на VIII век до началото на X век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриада, Фарсала, Домокос, Зейтуни, Езерос (Ксиниада), Лидорики (западно от Амфиса), Трики, Ехинос, Колидрос и Стаги.Heinrich Gelzer, "Ungedruckte... Texte der Notitiae episcopatuum", Munich, 1900, 557. От началото на X век долината на Сперхей с Фтиотида са отделени в самостоятелна митрополия, като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна архиепископия. От 1020 година Стаги е епархия на Охридската архиепископия.
През 1175 година при управлението на император Мануил I Комнин тесалийските епархии броят 28.Parthey, Hieroclis Synecdemus, Berlin, 1866, 120. По време на Солунското кралство Тесалия има вече римокатолически митрополит.
От 1391 година до 1739 година Лариса не е митрополитски център за сметка на седалището на Османска Тесалия – Трикала. В 1739 година Трикийската епископия е възстановена, а катедрата на митрополията върната в Лариса. От 1734 година епархията носи името Лариска и Тирнавска.
През 1881 година, Тесалия е отстъпена на Гърция. През 1900 година епархиите на Фарсала и Платамон се обединени с тази на Лариса под името Лариска и Платамонска митрополия. От 1970 година епархията носи сегашното си име.
Лариса с дицеза си е покровителствана от първия си епископ Ахил Лариски, чийто мощи са били пренесени от цар Самуил на остров Свети Ахил.
Предстоятели + Име Име Управление Бележка Години Дионисий Διονύσιος ο Φιλόσοφος 1592 – 1600 Григорий Γρηγόριος ~1639Κτιτορικόν ή προσκυνητήριον της ιεράς και βασιλικής μονής του Μεγάλου Σπηλαίου, σελ. 93 Поликарп Πολύκαρπος Мелетий Μελέτιος 1768 - 25 юли 1792 от по-рано драчки м., подал оставка ? - 1795 Дионисий Μελέτιος юли 1792 - септември 1803 в ефески м. около 1750 - 1821 Рафаил Ραφαήλ септември 1803 - 8 април 1808 от иконийски м., подал оставка Гавриил Γαβριήλ Γιάγκας септември 1806 – октомври 1810 от гревенски м., в янински м. Дамаскин Δαμασκηνός ноември 1810 – януари 1822 † от фанарофарсалски м. Мелетий Μελέτιος март 1822 – септември 1835 по-късно софийски м. Антим Άνθιμος Ταμβάκης септември 1835 – август 1837 от иконийски м., в никомидийски м. Ананий Ανανίας 25 август 1837 – 14 ноември 1853 от рашко-призренски м. Стефан Στέφανος избран на 16 ноември 1853, ръкоположен на 18 ноември 1853 – април 1870 † от велик архидякон Доротей Δωρόθεος 2 април 1870 – 25 ноември 1870 от димитриадски м., подал оставка Йоаким Ιωακείμ Κρουσουλούδης 26 ноември 1870 – 8 август 1875 в деркоски м. Неофит Νεόφυτος Πετρίδης 8 август 1875 – 19 септември 1896 † от серски м. Амвросий Αμβρόσιος Κασσαράς януари 1900 – 1910 от платамонски е. Арсений Αρσένιος Αφεντούλης 1914 – 26 декември 1934 † от струмишки м. Доротей Δωρόθεος Κοτταράς 15 януари 1935 – 1 април 1956 от китирски м., в атински и гръцки а. Димитрий Δημήτριος Θεοδόσης 18 април 1956 – 25 март 1959 † от гитийски и итилски м. Яков Ιάκωβος Σχίζας 1960 – 1968 Теолог Θεολόγος Πασχαλίδης 1968 – 1974 Серафим Σεραφείμ Ορφανός 1974 – 13 септември 1989 † Димитрий Ιωάννης Μπεκιάρης 1989 – 1991 Игнатий Ιγνάτιος Λάππας 1994 – 26 юни 2018 † Йероним Ιερώνυμος Νικολόπουλος 7 октомври 2018
Бележки