Крайцери проект 68-К, според класификация на НАТО – клас „Чапаев“, са тип леки крайцери на ВМФ на СССР. Предназначени са за действия в състава на ескадрата, извеждане на леките сили в атака, поддръжка на корабния дозор и разузнаване, а също и охрана на ескадрите от леките сили на противника.

История Проектиране Тактико-техническото задание (ТТЗ) за проектиране на нов лек крайцер се разработва с оглед на изменената военноморска доктрина на СССР, определяща за основните бойни задачи на КРЛ в условията на океанския военен театър. Значително влияние на условията в ТТЗ оказват специално създадените за КРЛ, най-нови към това време, артилерийски установки на главния и спомагателния калибри. При стандартна водоизместимост – 8000÷8300 тона, е определен състава на въоръженията: три триоръдейн куполни установки тип МК-5, за 152 mm оръдия на главния калибър, тип Б-38; четири двуоръдейни куполни установки, тип Б-54, за 100 mm универсални оръдия на спомагателния калибър; шест сдвоени 37 mm зенитни установки тип 66-К. Дебелината на бордовата броня е 100 mm, на палубата – 50 mm, определени с оглед осигуряване на защитата на кораба от попадения на 152 mm снаряди на дистанции 50÷120 кбт., за целите на разширяване на района за свободно маневриране, в пределите дистанции, в които бронебойните снаряди на противника все още не пробиват бронята на корпуса. Скоростта е 35 възела. По сравнение с предшестващия проект „26-бис“ е: усилена броневата защита, увеличени са далечината на плаване и автономността за условията на Северния и Тихоокеанския театри. Съставът и компоновката на енергетичната установка са определен за аналогични на тази при крайцерите от предшестващия проект „26-бис“.

Разработката на проекта започва в ленинградското ЦКБ-17 през 1938 г., а техническият проект е утвърден с постановление на КО при СНК на СССР от 13 юли 1939 г.

Разработката на ескизния проект (с основа ТТЗ), е официално започната през 1938 г., в ЦКБ-17 (в Ленинград). Фактически, към предварителната разработка на проект за нов тип КРЛ („океански тип“), колектива конструктори начело с А. И. Маслов, пристъпва още в периода на построяването на КРЛ от типа „Макси Горки“ (пр. 26-бис). Осъществяването на ескизния проект за КРЛ океански тип става възможно благодарение на използването на артилерийски установки за главния калибър от 152 mm, които в сравнение с установките калибър 180 mm използвани в предшестващите проекти, имат по-малки масово-габаритни характеристики, което в съчетание с незначителното увеличение на главните габарити на корпуса, позволява: да се усили броневата защита; да се увеличи максималния запас гориво и да се подобрят условията на обитаемост. За целите на повишаване на икономичността на унифицираните паротурбинни двигатели тяхната максимална мощност е незначително снижена – в ущърб на максималната скорост. В разработката на техническия проект, под шифър „68“, участват известните корабостроители Н. Н. Исанин, А. С. Савичев, Н. А. Кисельов, Г. А. Хасанов и други…Чернышёв А. статья: „Сложная судьба корабля“. Журнал: „Техника-молодёжи“. Историческая серия. 1988 г. В хода на проектирането, разчетната водоизместимост нараства от 8300 до 9500 тона. В тази връзка, ръководството на ВМС оценява въоръжението във варианта му на ТТЗ, за крайцер с такива размери за недостатъчно и иска то да се усили с поставянето на четвърта кърмова кула на главния калибър. В съответствие с техническия проект за КРЛ, под шифър „68“, утвърден с Постановлението на КО при СНК на СССР от 13 юли 1939 г., корабът, при стандартна водоизместимост от 10620 тона, нормална – 13330 тона, трябва да има: най-голяма дължина – 199 метра, ширина – 18,7 метра, газене при нормална водоизместимост – 5,9 метра, метацентрична височина – 0,89 m.

Конструкция Въоръжение Утвърденият състав на въоръженията е: четири артилерийски установки на главния калибър, тип МК-5, четири установки на спомагателния калибър, тип Б-54, шест сдвоени зенитни установки тип 66-К, и четири сдвоени 12,7 mm картечни установки. Торпедното въоръжение е: два тритръбни 533 mm ТА; авиационното въоръжение е: един катапулт и два хидросамолета КОР-2 (разузнавач-коректировчик).

В боезапаса на 152 mm оръдия влизат снаряди: бронебойни; полубронебой­ни; осколочно-фугасни (всички с тегло 55 kg) и със съдържание на ВВ (A-IX-2, тротил) от 2% (бронебойните) до 11,4% (осколочно-фугасните), с максимална далечина на стрелбата от 30 215 m; осветително парашутни (48,5 kg) и дистанционни гранати (54,23 kg).

Съгласно десетгодишния план на строителството на кораби за РКВМФ (в съответствие с програмата за развитие на морския и океанските флотове), до края на 1947 г. е планирано да се заложат двадесет и шест КРЛ пр.68, в т.ч. 17 единици по петилетния план за военното корабостроене за периода 1938 – 1942 г. Фактически са заложени само седем крайцера на стапелите на заводи в Ленинград и Николаев. Освен това пет крайцера е планирано да се заложат в периода август-декември 1941 г. (на четири от тях вече са присвоени названия) и толкова през 1942 г., но с началото на Великата отечествена война е решено да не се залагат нови кораби.

Що се отнася до 100 mm зенитни оръдия, то техните ТТХ съответстват или превъзхождат американските и английските предвоенни артсистеми. 37 mm зенитка е аналогична на „бофорса“ по ТТХ.

Брониране Системата на основното брониране, в сравнение с предшестващия проект „26-бис“ (ЛКР тип „Максим Горки“), в усилена за целите да се разшири района на свободно маневриране, в пределите на дистанците, когато бронебойните снаряди на противника още не пробиват бронята на корпуса: бордовия броневи пояс е с дебелина 100 mm (вместо 70 mm); траверсите: носовият– 120 mm и кърмовият– 100 mm (вместо 70 mm); барбетите на главната артилерия – 130 mm (вместо 70 mm). Освен това ходовата рубка е защитена с противокуршумна броня, с дебелина 10 mm. Теглото на бронята е 22 % от стан­дартната водоизместимост – около 2910 t, което е 1,85 пъти повече, отколкото на американския „Кливланд“.

Конструктивна под­водна защита не се предвижда (с изключение на двойно дъно), напречните прегради делят корпуса на 23 главни водонепро­ницаеми отсека.

Енергетична установка Корабната котлотурбинна енергетична установка, заема осем отсека в средната част на корпуса, разположена в два автономни ешелона, включва: 6 главни водотръбни котела тип КВ-68; двата главни турбозъбчати агрегата (ГТЗА) тип ТВ-7 са с обща мощност 110 000 к.с.; има спомогателни механизми, устройства, тръбопроводи и системи.

Етапи на строителството на корабите от проекта 68 № п\п Наименование на кораба Заводски № Стапелен № Заложен Спуснат на вода Техническа готовност към 22 юни 1941 г. Планово предаване/година Дата на подписване на приемния акт. 1 „Чапаев“ № 189, Ленинград С-305 8.10.1939 28.04.1941 38,4 % 1942 16 май 1950 2 „Чкалов“ № 189, Ленинград С-306 31.08.1939 25.10.1947 23 % 1942 5 ноември 1950 3 „Железняков“ № 194, Ленинград С-545 31.10. 1939 25.06.1941 30,8 % 1942 19 април 1950 4 „Фрунзе“ № 198, Николаев С-356 29.08.193930.12.1940 38 % 1942 19 декември 1950 5 „Куйбишев“ № 200, Николаев С-1088 31.08.1939 31 януари 1940 29 % 1942 20 април 1950 6 „Орджоникидзе“№ 198, Николаев С-364 31.12.1940 — 8 % 1943— 7 „Свердлов“ № 200, Николаев С-1090 31.12.1940 — 7,5 % 1943 — 8 „Аврора“№ 194, Ленинград С-555 септември 1941 (план) — – 1944 — 9 „Ленин“ № 189, Ленинград С-309 август 1941 (план) – — 1944 — 10 „Дзержинский“ № 189, Ленинград С-310 ноември 1941 (план) – – 1944 — 11 „Лазо“ № 199, Комсомолск на Амур Н/д септември 1941 (план) — — 1943— 12 „Щорс“ № 199, Комсомолск на Амур Н/д 1941 (план) — — —— 13 „Котовский“ № 200, Николаев Н/д 1942 (план) — – – — 14 „Пархоменко“ № 198, Николаев Н/д 1942 (план) — – – — 15 „Камо“ Н/д Н/д 1942 (план) — – – — 16 „?“ Н/д Н/д 1942 (план) — – – — 17 „?“ Н/д Н/д 1942 (план) — – – —

Основни тактико-технически елементи Размери Дължина максимална – 199 метра. Ширина максимална – 18,7 метра. Газене – 6,9 метра. Водоизместимост: стандартна – 11130 тона; пълна – 14100 тона. Запас на хода – 6300 мили.

Скорост на хода Пълна – 33,5 възела (над 66 km/h). Оперативно-икономична – 17,3 възела (над 31 km/h)

Екипаж офицери / мичмани/ старшини / матроси 60/75/154/768 — 1057…1184 души.

Въоръжение Артилерийско: 12 (4×3) × 152-mm (оръдия Б-38 в куполни установки МК-5); 8 (4×2) × 100 mm (Б-54). Зенитно артилерийско: 28 × 37 mm (66-К). Торпедно – 2 × 5 – 533 mm (ПТА-53-68). Мини – 68 (може да носи мини на горната палуба).

Енергетична установка Котлотурбинна енергетична установка, в състава на която влизат: шест главни парни котела „КВ-68“; два главни турбозъбчати агрегата (ГТЗА) тип „ТВ-7“; четири турбогенератора по 300 кW, два дизел-генератора по 250 кW.

Обща мощност, к.с. (кW) – 124 600 (91 580).

Радиотехническо въоръжение РЛС за общо следене – „Гюйс“ РЛС за откриване на надводни цели – 2 × „Риф“ ХАС – „Тамир-5Н“ РЛС за управление на огъня: 2 × „Залп“ за АУ ГК 2 × „Якор“ (в състав СПН-500) за универсалните АУ командно-далекомерни постове: 2 × КДП2-8-III за артилерията на ГК 2 × СПН-500 за универсалните АУ РЛС за опознаване „свой-чужд“ – „Факел-МО / МЗ“

Източници

Литература

Външни препратки CHAPAEV light cruisers (project 68 / 68K) (1950) Крейсера проекта 68-k „Чапаев“ на сайте „АТРИНА“ • Боевые корабли СССР и России • 1945 – 2005 гг. Крейсера проекта 68-k „Чапаев“ на сайте „Энциклопедия кораблей“.