Хронология на основните събития във Френската революция

1788 8 август: Кралската хазна е празна, Парижкият парламент отказва да реформира данъчната система и настоява за свикване на Генералните щати, които не са свиквани от 1614, кралят обещава да ги свика през май 1789 16 август: Хазната спира плащането по държавните дългове. 25 август: За министър на финансите е назначен Жак Некер, популярен сред третото съсловие. 27 декември: Въпреки съпротивата на благородниците, Некер успява да постигне удвояване на броя депутати от третото съсловие

1789

януари: абат Сийес издава прочутия си памфлет „Какво е третото съсловие?“ 24 януари: Кралски указ за избор на делегати на Генералните щатиJean Tulard, Jean-François Fayard, Alfred Fierro, Histoire et dictionnaire de la Révolution française, Robert Laffont, Paris, 1998. (In French) март-април: Продоволствени вълнения в Прованс, Камбрези и Пикардия. Вълнения на работниците в парижкото предградие Сент Антоан 5 май: Откриване на Генералните щати във Версай 17 юни: Депутатите на третото съсловие се провъзгласяват за Национално събрание 20 юни: Клетвата на тенис корта 27 юни: Кралят заповядва на депутатите от другите две съсловия да се присъединят към третото

юли – Превземането на Бастилията

6 юли: Националното събрание сформира комисия от 30 члена за написването на конституция. 8 юли: Депутатът граф Мирабо издига искане кралските войски да бъдат изведени от Париж и да се създаде нова гражданска гвардия. 9 юли: Националното събрание се провъзгласява за Учредително събрание 11 юли: Крал Луи XVI внезапно уволнява Некер. Парижани започват бунтове, като изгарят омразните митнически бариери и разграбват един манастир. Сблъсъци между кралската германска кавалерия и тълпата пред двореца Тюйлери, при които френските войници вземат страната на бунтовниците. 13 юли: Националното събрание започва перманентна сесия. В парижкото кметство градските лидери започват да формират управляващ комитет и въоръжена милиция. 14 юли: Щурмът на Бастилията: голяма тълпа обкръжава крепостта, в която има само седем затворника, но се съхраняват големи запаси оръжие и барут. След неколкочасова обсада комендантът де Люне решава да предаде крепостта и при излизането му е убит. Тълпата убива и Жак де Флесел, провост на парижките търговци.. 15 юли: Жан Силвен Байи, астроном и математик, е назначен за кмет на Париж, а маркиз дьо Лафайет е назначен за командир на новосъставената Национална гвардия. 16 юли: Кралят връща Некер на поста му и изтегля кралските войски от центъра на Париж. Новоизбраната Парижка комуна гласува да се разруши Бастилията. Подобни комитети за управление и местни милиции са сформирани в Лион, Рен и други големи градове. 17 юли: Кралят посещава парижкото кметство, където е посрещнат от Байи и Лафайет. Демонстративно приема трицветната кокарда, символ на революцията. Предугаждайки събитията, някои благородници започват да емигрират, сред тях са братята на краля. 28 юли: Начало на „Великия страх“ по селата – движение на колективна паника, което прераства в аграрен бунт. 28 юли: Жак-Пиер Брисо започва да издава вестник Le Patriote français, който става знаме на революционното течение, известно като жирондисти.

Август – Декларация за правата на човека и гражданина 4 август: Кралят назначава правителство от министри-реформатори в подкрепа на Некер. Учредителното събрание премахва привилегиите и част от феодалните права на благородниците. 7 август: Жан-Пол Марат отхвърля реформите от 4 август като недостатъчни и призовава за по-радикални действия. Той става водач на най-революционната група – санкюлотите. 23 – 24 август: Учредителното събрание провъзгласява свобода на вероизповеданията и свобода на словото. 26 август: приета е Декларация за правата на човека и гражданина, изготвена основно от Лафайет 28 – 31 август: Учредителното събрание дебатира дали кралят да има право на вето в законодателната дейност. Камий Демулен се обявява против и се опитва да вдигне въстание и да застави краля да се завърне в Париж, но не успява. Конституционната комисия предлага двукамарен парламент и кралско вето. 11 септември: Кралското вето е прието 15 септември: Демулен публикува радикалния памфлет Discours de la lanterne aux Parisiens, който оправдава политическото насилие и разбунва парижани. 16 септември: Първи брой на вестника на Марат L'Ami du peuple, в който се проповядва радиална социална и политическа революция. 19 септември: избрана е нова градска асамблея на Париж с 300 членове, избрани по райони. 1 октомври: на банкет на кралската гвардия във Версай (banquet des Gardes du Corps du Roi) посетен и от кралското семейство, военните носят бяла кокарда. В Париж се носи скандалният слух, че трицветната кокарда е стъпкана.

Октомври – Поход към Версай

5 – 6 октомври: Поход на недоволни от оскъдицата жени към Версай с искане за хляб. Последвани са от Националната гвардия начело с Лафайет, който полага усилия да защити краля. Народът настоява кралят да се премести в Париж със семейството си. Кралската карета се отправя към Париж, заобиколена от тълпата. Настанени са в двореца Тюйлери. 10 – 12 октомври: Националното събрание също решава да премести заседанията си в Париж. Кралската титла е променена от „Крал на Франция и Навара“ на „Крал на французите“. Жозеф-Игнаций Гилотин, лекар и член на събранието, предлага нов, хуманен начин за публична екзекуция – гилотината. 19 октомври: Първо заседание на Учредителното събрание в Париж. 21 октомври: Учредителното събрание въвежда военно положение, за да се предотвратят бъдещи бунтове. 2 ноември: Събранието гласува църковните имоти да се поставят на разположение на нацията и част от тях са дадени за продажба. 9 ноември: Събранието се мести в Манежа, бивше училище по езда в близост до двореца Тюйлери. 28 ноември: Започва да излиза седмичникът на Демулен Histoire des Révolutions de France et de Brabant, насочен срещу роялистите и аристократите. 9 декември: Събранието решава да раздели Франция на департаменти вместо старите провинции. 19 декември: въвеждат се асигнати, гарантирани с националните имоти. 24 декември: Събранието признава на протестантите правото да заемат публични длъжности; евреите все още нямат това право. края на 1789 – учреден е Якобинският клуб

1790 Учредяване на политическите клубове

22 януари: парижката общинска полиция се опитва да арестува Марат заради атаките му срещу правителството, но тълпа санкюлоти го предпазва и той бяга в Лондон. Завръща се след няколко месеца. февруари: Събранието забранява религиозните обреди и религиозните ордени 23 февруари: Енорийските свещеници (кюретата) се задължават да оповестяват декретите на Събранието. 28 февруари: Отменено е изискването офицерите в армията да са от благородно потекло март: общините получават право да продават църковни имоти. Папата в тайна була заклеймява Декларацията за правата на човека март-април: серия от про-католически и антиреволционни бунтове в провинцията в знак на протест срещу мерките против църквата април – учреден е Клуб на корделиерите 22 май: Събранието решава, че само то може да взема решение за война или мир, но обявяването на война може да стане само със санкция на краля. 19 юни: Събранието отменя титлите, ордените и други привилегии на наследствените благородници. 12 юли: приета е „Гражданска конституция на духовенството“ 14 юли: празник на Националната федерация в Париж на Марсово поле. Присъстват кралят и кралицата, Националното събрание, правителството и много хора. Лафайет и неговите войски полагат гражданска клетва да са верни на нацията, закона и краля. Този празник е последното събитие, обединило всички различни фракции. 31 юли: Събранието се обявява срещу Марат и Демулен, които призовават към революционно насилие. август: Събранието учредява мирови съдии вместо предишните съдилища, ръководени от благородниците. август: Асигнациите са обявени за книжни пари 4 септември: Некер е уволнен. Хазната преминава под управлението на Националното събрание. 21 октомври: Белият флаг и лилията, емблема на френската монархия, са заменени с трикольора синьо, бяло, червено. 27 ноември: Декрет, задължаващ всички духовници да положат клетва пред „Гражданската конституция“.

1791 Неуспешното бягство на краля

1 януари: Граф Мирабо е избран за председател на Събранието 3 януари: На свещениците е даден срок от 24 часа да положат клетва. Болшинството духовници, членове на Учредителното събрание, отказват. 19 февруари: Лелите на краля, известни като Mesdames заминават в изгнание. 24 февруари: Църковната йерархия се подменя с „конституционни“ епископи (които са положили клетва пред Гражданската конституция). 2 март: Отменени са традиционните търговски гилдии. март: Събранието нарежда църковното сребро да бъде претопено и продадено, за да се съберат средства. Папа Пий VI заклеймява Гражданската конституция на духовенството и малко по-късно дипломатическите отношения между Франция и Ватикана са прекъснати 2 април: Умира граф Мирабо. 3 април: Новата църква „Св. Женевиев“, все още неосветена, е превърната в Пантеон, мавзолей на бележити французи. След месец там са положени останките на Мирабо, а малко по-късно и на Волтер. 18 април: За Великден Националната гвардия не допуска кралското семейство да посети замъка Сен Клу извън Париж, въпреки заповедите на Лафайет 16 май: Прието е предложението на Робеспиер членове на текущото Събрание да се кандидатират за следващото (Законодателно събрание). 14 юни: Събранието приема закона Льо Шапелие, който забранява корпорациите, профсъюзите и стачките. 20 – 21 юни: Кралското семейство прави опит за бягство от Париж към крепостта Монмеди, но е разпознато и арестувано във Варен. 25 юни: Крал Луи XVI се завръща в Париж след опита за бягство. 5 юли: Леополд II, брат на Мария Антоанета, призовава кралете в Европа да се притекат на помощ на Луи XVI. 9 юли: Събранието постановява емигрантите (émigrés) да се завърнат във Франция в срок от два месеца, в противен случай ще загубят имотите си. 15 юли: Националното събрание постановява, че кралят е неприкосновен и не може да бъде съден. Той обаче е освободен от задълженията си до приемането на нова конституция. 16 юли: По-умерените якобинци основават нов клуб, на фьойаните. 17 юли: Якобинци, корделиери и техни съмишленици, организират демонстрация на Марсово поле с петиция за премахването на кралската институция. Парижката община вдига червено знаме, знак за военно положение, и забранява демонстрацията. Националната гвардия, командвана от Лафайет, стреля срещу демонстрантите и около 50 души загиват. 18 юли: След събитията на Марсово поле Събранието забранява действията, подбуждащи към размирици или неподчинение на закона, включително публикациите в този дух. Марат се укрива, а Дантон заминава за Англия. 27 август: Съвместна декларация на Прусия и Австрия в подкрепа на възстановяването на реда във Франция и на монархията („Декларация от Пилниц“). 3 септември: Приета е първата френска конституция 14 септември: Крал Луи XVI полага клетва за вярност пред конституцията 27 септември: Събранието постановява, че всички хора, живеещи във Франция, независимо от цвета на кожата, са свободни, но робството в колониите се запазва. 29 септември: Постъпването в Националната гвардия се ограничава само за онези, които плащат определени данъци 30 септември: Учредителното събрание се саморазпуска, обявявайки амнистия за онези, наказани по политически причини от 1788 г. 1 октомври: Новото Законодателно събрание провежда първото си заседание. октомври: В Париж научават за Хаитянското въстание на робите на остров Сен Доменг (Хаити), предвождано от Лувертюр 9 ноември: Декрет на събранието против емигрантите (émigrés). 29 ноември: Декрет на събранието против незаклетите свещеници. Кралят налага вето на двата декрета. декември: Разделение на Якобинския клуб на брисотинци и робеспиеристи по въпроса за войната.