Крайцери проект 68-бис, според класификация на НАТО – клас „Свердлов“, са тип леки крайцери на ВМФ на СССР. Един от първите следвоенни проекти и последната серия чисто артилерийски крайцери на СССР. Могат да носят дежурство и да водят бойни действия както близо до крайбрежието, така и в открито море.

Серийното построяване на крайцерите от този тип е в съответствие с първата следвоенна програма за военното корабостроене на СССР, приета през 1950 г. Към средата на 1950-те г. за построяване от пр. 68-бис, са планирани 25 единици. Заложени са 21 единици, фактически са достроени в различни модификации 14 единици, за Черноморския, Балтийския, Северния и Тихоокеанския флотове на СССРЖурнал: „Морской Сборник“, 5 – 6. 1992 г. Тюрин Б. Артиллерийские крейсера проекта 68-бис. стр.94÷97. Крайцерите от проекта 68-бис са една от най-многобройните крайцерски серии в света. От 1956 г., след списването на линкорите от типа „Севастопол“, КР тип „Свердлов“, до средата на 1960-те г., са основните кораби в ядрото на надводните сили на ВМФ на СССР.

История на проектирането В първите следвоенни години (до средата на 1950-те години) СССР няма реалните технически възможности за създаването на мощен океански ракетно-ядрен флот и е принуден да строи кораби с обичайното артилерийско и торпедно-минно въоръжение. В този период флота на СССР съхранява статуса си на флот за крайбрежно действие и е предназначен, основно, за решаване на отбранителни задачи. В съответствие с тази военноморска доктрина се води и разработката на проекта за крайцерите от типа „Свердлов“. Тези кораби по своите размери са най-големите крайцери в историята на ВМС на СССР и най-многобройните в своя подклас.

През януари 1947 г. е дадено тактико-техническо задание (ТТЗ) на разработката на проекта. Разработката на техническия проект под код „68-бис“ се води от ЦКБ-17 под ръководството на главния конструктор А. С. Савичев (за икономия на време, се отказват от разработката на ескизен проект), който е утвърден след пет месеца. През 1949 г., по искане на ръководството на ВМФ, работният проект е преработен с оглед поставянето на новите радиолокационни станции и средства за свръзка на системата „Победа“.

Разработката на проекта за КРЛ под код „68-бис“ е резултат от почти 15-годишен период на работа на ЦКБ-17 по създаването на съветски КРЛ под ръководството на А. С. Савичев, (главен наблюдаващ от страна на ВМФ е капитан 1-ви ранг Д. И. Кущев) и върви едновременно с дострояването на крайцерите заложени преди войната. В качеството на кораб-прототип е избран лекият крайцер „68-k тип „Чапаев““. Но, за разлика от КРЛ тип „Чапаев“, достроени по преработен следвоенен проект, новият проект за КРЛ е разработен с оглед реализация на следвоенните технологични достижения в съветското корабостроене. В този период в СССР са продължени научните и практическите работи по създаване на бойни кораби от ново поколение, в които вече на етапа на проектирането може максимално да се отчетат както опита на войната, така и всички най-нови следвоенни научно-производствени разработки. За първи път в практиката на съветското крайцеростроене, в този проект е осъществен цялозаварен корпус от нисколегирана стомана (вместо нитован), което осигурява повишаване на технологичността на построяването и намаляване на финансовите разходи.

В проекта 68-бис, за първи път в съветското корабостроене, в условията на Балтийския корабостроителен завод, е усвоено заваряването на дебели и голямогабаритни бронелистове (автор на проекта е А.П. Горячев) и е реализирана новата технология за секционно сглобяване на цялозаварения корпус от обемни секции с маса 100÷150 тона по метода на заваряването. При това, броневите плочи са напълно включени в силовата схема на корпуса и в системата на несещите корабни конструкции. Това става възможно благодарение на създаването на нова, нисколегирана заваряема стомана, марка СХЛ-4 (предел на текучест 40 кгс/мм²) Електрозаваряването на корабния корпус, включая дебелите, молемогабаритни бронеплочи е сложен технологичен процес, осъществен, в значителна степен, благодарение на изучаването в пеиода 1945 – 1948 г., на опита и технологите използвани в германските корабостроителници, в съчетание със съветския опит за използване на заваряването в танкостроенето. Новият технологичен процес за секционно сглобяване на цялозаварен корпус, по сравнение с нитоването, позволява да се съкратят сроковете за постройка на всеки кораб в средно почти наполовина (до две и половина години).

Корабът от проекта „68-бис“, по сравнение с проекта „68-к“, се отличава увеличени масо-габаритни характеристики, цялостно заварен корпус, удължен полубак, подобрени условия за обитаемост, известно увеличена мощност на паротурбинните двигатели на пълен ход, количествено по-мощна артилерия на спомагателния и зенитните алибри, наличието на специални артилерийски радиолокационни станции в допълнение към оптичните средства за насочване на оръдията по целта, по-съвременно навигационно и радиотехнично въоръжение и средства за свръзка, увеличена автономност (до 30 денонощия) и далечина на плаване (до 9000 мили). Проектът 68-бис се явява „базов проект“ за последващи модификации: пр. 70-е, корабите за управление: пр. 68-у-1 и 68-у-2.

Техническо описание Тактико-технически характеристики (ТТХ) Размери: Дължина максимална – 209,98 (210) метра Главни размери по КВЛ, при нормална водоизместимост, m: 205×21,2×6,9 (средно газене) Ширина максимална – 22 (22,8) метра Газене габ. – 7,3 метра Средно потапяне – 7,5 метра Водоизместимост: стандартна – 13230 (13600)тона нормална – 15120 (15450) тона пълна – 16340 (16640; 19200) тона Главна енергетична установка: два турбозъбчати агрегата (ТЗА), със сумарна мощност 118 100 к.с., два гребни винта Скорост и запас на хода: Пълна – 33 (34) възела (над 59 km/h) Оперативно-икономична – 18 възела (над 33 km/h) Запас на хода – 9000 мили (при оптимален икономичен ход); Далечина на плаване, мили (при скорост, възела) – 9000 (16), 8700 (18), 5000 (20). Автономност – 30 денонощия (разчетна) Въоръжение: 12×152 mm ГК; 12×100 mm УО; 32×37 mm ЗО; 2×5тр. ТА; 250 мини.

Екипаж: 1270 души (в т.ч. 71 офицерa)

Конструкция За първи път в практиката на съветското крайцеростроене е реализиран цялостно заварен корпус от нисколегирана стомана (вместо нитован).

Конструктивната подводна минно-торпедна защита включва: двойно дъно на корпуса (протежение до 154 m), система на бордовите отсеци (за съхранение на течни товари) и надлъжни прегради, а също и 23 главни водонепроницаеми автономни отсека на корпуса, формирани от напречни херметични прегради. В общата и местната здравина на кораба значителна роля играе смесената система на набора на корпуса – преимуществено надлъжна – в средната част, и напречна – в неговата носова и кърмова оконечности, а също и включването на „броневата цитадела“ в силовата схема на корпуса. Разположение на служебните и жилищните помещения практически е идентично с това на крайцера от типа „Чапаев“ (пр.68-к)..

Въоръжение по проект Артилерийско: 12 (4×3) × 152 mm (оръдия Б-38 в куполни установки МК-5бис) 12 (6×2) × 100 mm (СМ 5 – 1-бис) 32 (16×2) × 37 mm (МЗА В-11М) Торпедно 2 × 5 – 533 mm (ПТА-53-68). Мини (може да носи мини при претоварване на горната палуба) 132 (обр. 1908 г.) / 76 (обр.1926 г.) / 68 (КБ „Краб“)

Радиотехническо въоръжение БИУС – „Звено“ РЛС за общо наблюдение: „Гюйс-2“ или МР-500 „Кливер“ (Big Net) или „Кил“ РЛС за откриване на НЦ – „Риф“ ХАС – „Тамир-5Н“ РЛС за управление на огъня: 2 × „Залп“ за АУ на ГК (главен калибър) 2 радиодалекомера „Щаг-Б“ 2 × „Якор-М“ (в състава на СПН-500) за универсалните АУ „Заря“ за ТА командно-далекомерни постове: 2 × КДП2-8-III для артилерията на ГК 2 × СПН-500 за универсалните АУ термопеленгаторна станция – „Солнце-1“ РЛС за разпознаване – „Факел-МО / МЗ“

Система на брониране За защита на важните части на кораба от артилерията на противника, се използва основно хомогенна броня. Системата на брониране конструктивно е образувана от палубното (бронева е долната палуба), бордовото и траверсното брониране. Използва се традиционното общо и локално брониране: противоснарядно – цитаделата, кулите на главния калибър, бойната рубка; противоосколъчно и противокуршумно – бойните постове на горната палуба и надстройките.

Противоснарядната защита на жизненоважните части на кораба се осигурява от общото и локалното брониране, с използването на основно хомогенна броня. Системата на общото брониране включва: цитаделата, кулите на главния калибър, бойната рубка. Броневата цитадел конструктивно е формирана от палубното (броневата долна палуба, с дебелина 50 mm), бортовите пояси – 100 mm, носовия траверс – 120 mm и кърмовия траверс – 100 mm, и съставлява основната маса в системата на бронирането. Локална противоосколъчна и противокуршумна бронезащита имат бойните постове на горната палуба и надстройките.

Бордовия брониран пояс е включен (интегриран) в силовата схема на корпуса, простирайки се по него, от образуващия барбет на носовата кула на главния калибър до образуващия барбет на кърмовата кула на главния калибър, извисявайки се над водолинията на 0,5 m, с дебелина: от 32-рия до 170-ия шпангоут – 100 mm, в краищата – 20 mm.

Интегрирането (включването) в силовата структура на корпуса на крайцера на пояса, заедно със 16 херметични отсека осигурява доста високата му противоторпедна живучест. Ефективността на система на бронирането е потвърдена с изпитателен артилерийско-торпеден обстрел на натурен отсек, включващ бойната рубка.

Конструктивната подводна защита (без броня), включва: двойното дъно, надлъжните прегради и наречните прегради разделящи корпуса, по дължина, на 23 основни водонепроницаеми отсека. Непотопимостта на кораба се осигурява при наводняване на три кои и да е съседни отсека.

Теглото на корпуса (с бронезащитата), относително стандартната водоизместимост съставя – 65% (около 8600 тона), а теглото на бронезащитата на корпуса – 22% (около 2910 t).

Дебелина на бронелистовете в системата на общото брониране (цитаделата): Бордови пояс – 100 mm (в района на шп.32÷170); 20 mm (в краищата) Носов траверс – 120 mm Кърмов траверс – 100 mm Барбети на артилерийските кули на главния калибър – 130 mm Бордове на отсеците на рулевото и румпелното отделения – 100 mm, (отгоре – 50 mm). Настилка на долната палуба – 50 mm; в краищата – 20 mm Бойна рубка: стени – 130 mm, палуба – 30 mm, покрив – 100 mm. Цилиндричен бронекожух за защита на кабелните комуникации – 50 mm Огнярските и решетките на шахтите на машинно-котелните вентилатори – 125 mm.

Дебелина на бронелистовете в системата на локалното (противокуршумно-осколъчно) брониране: резервен команден пункт (ходова рубка) – 10 mm Бойни постове вътре в кулообразната фокмачта (под бойната рубка) – 10 mm командно-далекомерните постове (КДП) – 13 mm кожусите на далекомерите – 10 mm стабилизираният пост за наводка (СПН-500) (включая неговите барбети) – 10 mm. Бронеканалите – 10 mm.

Главна енергетична установка