Въстанието от 3 септември 1843 г. (на гръцки : Επανάσταση της 3ης Σεπτεμβρίου) е въстание на гръцката армия в Атина срещу абсолютизма на управляващия крал Отон I Гръцки, подкрепено от широки слоеве от населението. Бунтовниците, водени от ветерани от Гръцката война за независимост, искат да бъде приета конституция и баварските служители, които доминират в правителството, да напуснат страната. Въстанието постига успех, поставяйки началото на конституционна монархия в Гърция.

Предистория По време на войната за независимост гръцките бунтовници приемат серия от либерални и прогресивни конституции и избират военни временни правителства. Обаче всички либерални институции са премахнати с установяването на монархията през 1832 г. и началото на управлението на баварския принц Ото. През следващите десет години Ото и неговите регенти съсредоточават в ръцете си цялата власт, което предизвиква вълна от недоволство сред хората, които току-що освободили се от османско иго. Гърците наричат съществуващия режим „баварократия“, подобно на предишни исторически периоди. Най-непопулярното решение на Ото е да наложи използване на немския език в публичната администрация.

Гръцките политици подбуждат хората да сложат край на тази ситуация и да се приеме конституция на Гърция. В същото време те не поставят под въпрос необходимостта от съществуването на монархията и не се стремят да налагат конституцията си на монарха, а искат той сам да я даде. Тези искания са единодушно подкрепени от всички гръцки политически партии: френска, английска и руска.

Икономическите причини за недоволство са не по-малко важни: тежките данъци, постоянни вълнения сред останалите без земя селяни; занаятчийските производители се разоряват масово от вноса на евтини чужди стоки. Настъпва финансова криза и през 1843 г. гръцкото правителство обявява държавен банкрут и иска кредит от Великите сили. Проведена е конференция в Лондон, на която е решено да се помогне на Гърция, но при много строги финансови условия.

Заговор Кралят многократно отказва да удовлетвори тези искания и радикалните кръгове организират заговор. Основните действащи лица са Янис Макриянис, Андреас Метаксас, Андре Лутос, Константин Зографос, Михаил Суцос и Ригас Паламидис. Те спечелват на своя страна някои служители, сред които полковник Димитриос Калергис, командир на атинската кавалерия, полковник Скарвелис, командир на атинския гарнизон, и полковник Спиромилис, началник на военната академия. Така заговорниците получават значителна подкрепа от армията. Идеята им е да действат много бързо, за да могат да изправят монарха пред свършен факт. Превратът е планиран за 25 март 1844 г., годишнината от въстанието срещу турците. Не е възможно обаче плановете да бъдат запазени в тайна. Например Янис Макриянис, докато се опитва да вербува нови и нови заговорници, разкрива заговора. В крайна сметка е решено да започне в началото на септември 1843 г., в деня на ратификация на финансовия договор от Лондон, поставящ страната в зависимост от държавите-кредитори.

Въстание В нощта на 2 септември 1843 г. става известно, че имената на заговорниците вече са известни на полицията. Къщата на Макриянис е постоянно под наблюдение. Така инициативата поема Калергис, той спешно свиква военните в казармите и ги повежда към кралския дворец, като в същото време дава заповед за освобождаване на затворниците. Капитан Схинас, командир на артилерията в Атина, получава заповед да потуши въстанието, но в крайна сметка сам решава да се присъедини към бунтовниците. Пристигайки в кралския дворец, военните викат „Да живее Конституцията!“

Ото не може да отлага повече, приема исканията на бунтовниците и през март 1844 г. приема конституция; всъщност гръцкият държавен съвет вече я изготвя в очакване на опит за преврат. Крал Ото кани Андреас Метаксас да формира и ръководи правителството на страната и също така го упълномощава да свика Националното събрание, което се провежда на 10 ноември 1844 г. в сградата на Стария парламент (днес Национален исторически музей). От този момент нататък площадът пред тогавашния кралски дворец започва да се нарича площад Синтагма („на Конституцията“).

Източници

Литература Ιωάννης Τsourουκτσόγλου, „Ο Γallicός τύπος apenanti στα γεγονότa thου cinήmatος της 3ης Септември 1843", Ελληνική ISTORIκή Etaireία, Ζ' Panellínyo ISTORIKό Swedrio-Practickά, Αθήνα, 1986, сел. 59 – 72

Категория:История на съвременна Гърция Категория:Баварократия Категория:1843 година в Гърция