Бронирана бригада

Бронираната бригада се формира на 1 октомври 1943 г., съгласно министерска заповед № 375 от 29 септември 1943 г. Матев, К. „Бронетанкова техника 1935 – 1945“. С., 2000, с. 31

Тя е пряк приемник на Бронирания полк, създаден (на базата на Бронираната дружина) на 25 юни 1941 г.

Бригадата взема участие във Втората световна война от 1944 – 1945 г. През първата фаза на войната води боеве с армията на Третия райх край Куманово, Крива Паланка, Кочани, Ниш, Пирот, Прокупле, Митровица. Във втората фаза част от нея, сформирана като 1-ва армейска танкова дружина към Първа българска армия, участва в Дравската и Мурската операции – при превземането на линията „Маргит“. Бойният ѝ път приключва в унгарския град Надканижа.

История на бронираните войски Създаване на войските

След края на Първата световна война с Ньойския договор на България са поставени сериозни ограничения спрямо армията. Освен всичко друго няма право и на тежко артилерийско въоръжение, включително танкове. Първите опити за въоръжаване на страната с бронирана техника датират едва от 1934 г. Министърът на войната ген. Пенчо Златев прави доклад до Министерския съвет за необходимостта от закупуване на военна техника от Италия, която включва и танкети Carro Veloce L3/33. Взето е решение да са закупят 14 танкети срещу сумата от 10 770 600 лева. Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 12

В началото на 1935 г. танкетите са доставени на пристанище Варна и са зачислени в българската армия под името лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“. С тях на 1 март 1935 г. се формира една рота към 2-ра колоездачна дружина от 1-ви инженерен полк в София. Така се поставя началото на бронираните войски в българската армия. Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 13 Танкетите са доставени с трицветен камуфлаж (след 1941 г. са пребоядисани в тъмнозелено), а оригиналните сдвоени 8-mm картечници „Бреда“ по настояване на военните са заменени с една австрийска 8-mm тежка картечница „Шварц-Лозе“, обр. 1907/12 г., която е на въоръжение в българската армия.

Тъй като танкетите са твърде слаби и ненадеждни, армията продължава да търси да закупи по-мощни и по-добре бронирани танкове. След отказа на Чехословакия да продаде нови машини, армейското ръководство се спира на лекия британски танк „Викерс Е“ (Vickers 6 ton mod E) с 47-mm оръдие QFSA. През 1936 г. министърът на войната ген. Христо Луков подписва договор с Vickers-Armstrong за доставката на 8 танка. Договорът е утвърден с министерско постановление от 4 септември 1936 г. В началото 1937 г. с новополучените танкове се формира 2-ра танкова рота с два взвода от по 4 танка. Танковете „Викерс“ са зачислени в армията под името бойна кола „Викерс“. Доставени са с петцветен фабричен камуфлаж, но след 1941 г. са пребоядисани в тъмнозелено.

През същата 1937 г. са проведени и първите маневри с използване на бронирана техника, която се използва за поддръжка на пехотата. Резултатите от маневрите показват нуждата от увеличаване на броя на машините и огневата им мощ.Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 16

Бронирана дружина На 31 юли 1938 г. България и страните от Балканския пакт подписват Солунското споразумение. С него Югославия, Турция, Гърция и Румъния се отказват от приложението на част IV (военни клаузи) на договора за мир и от постановленията, съдържащи се в Конвенцията за границата на Тракия, подписана в Лозана на 24 юли 1924 г. По силата на това споразумение България придобива право на свободно въоръжение, а Турция, Гърция и България премахват демилитаризираните зони по границата на Тракия.www.librev.com Това дава възможност за увеличаване мощта на танковите войски.

На 2 февруари 1939 г. с наличната техника се формира дружина бойни коли. Структурата на дружината включва 1-ва танкова рота с 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“ и 2-ра танкова рота с 8 бойни коли „Викерс“. Създадена е и техническа работилница за обслужване на техниката. Все още организационното обособяване на дружината е формално – един взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е придаден към бързата дивизия, втори взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е отделен за Прикриващия фронт, създаден за защита на границата с Турция, а 2-ра рота с бойните коли „Викерс“ е за общовойсковите щабове. Дружината е настанена в казармите на Първи кавалерийски полк. Командир на дружината е майор Тодор Иванов Попов, поручик Иван Иванов Гюмбабов е командир на 1-ва рота, а поручик Тодор Стефанов Иванов – на 2-ра рота. По-късно е формирана и 3-та рота с командир капитан Александър Иванов Босилков.Рошкев, Я. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. С., 2015, с. 63 – 64

През юни 1939 г. главният инспектор на въоръженията в Министерството на войната ген. Руси Русев е на посещение в Германия, където представя исканията на България за подсилване на армията с минимум 26 нови танка. На 22 юли фюрерът Адолф Хитлер дава разрешение за доставка на военна техника на политически важните за Германия държави. На България са обещани поне 30 – 40 чехословашки танка от военната плячка. През февруари – април са доставени първите 26 танка „Шкода LT vz.35“, въоръжени с 37-mm оръдие А-3 и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau). През август – октомври същата година са доставени още 10 танка, но с по-новото оръдие А-7 – тези танкове остават известни като „афганистанските“, тъй като са били предназначени за износ в Афганистан, но окупацията на Чехословакия осуетила доставката им. Танковете „Шкода“ са зачислени в армията под името бойна кола „Шкода“. С получените танкове се формира 3-та рота към бронираната дружина. През лятото и есента на 1940 г. 2-ра и 3-та рота са съсредоточени в района Любимец – Свиленград за прикриване на турската граница, а танкетите от 1-ва рота са в района на Шумен на занятия с 4-та пехотна дивизия. Заедно с българските части те участват в навлизането в Южна Добруджа след предаването ѝ на България по силата на Крайовската спогодба.

От 1 януари 1941 г. дружината е реорганизирана в 4 роти със следната структура: Щаб на дружината – 5 души (2 офицери); 1-ва рота (школна) – 72 души (3 офицери), 13 бойни коли „Шкода“; 2-ра рота (средни бойни коли) – 23 души (2 офицери), 7 бойни коли „Шкода“ и 8 бойни коли „Викерс“; 3-та рота (бойни коли) – 46 души (2 офицери), 13 бойни коли „Шкода“; 4-та рота (леки бойни коли) – 19 души (2 офицери), 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“; Дружинна работилница – 8 души. Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 115

На 14 февруари 1941 г. ген. Руси Русев отново е изпратен с мисия в Германия за закупуване на нови танкове. На 23 април 1941 г. е сключен договор за доставка на 40 френски трофейни танка „Рено“ (Renault R-35), който на 3 май е утвърден от министър-председателя Богдан Филов. В армията са зачислени като бойна кола „Рено“ и с тях се формира 2-ра бронирана дружина с три роти – всяка с по 13 машини. Танковете са въоръжени с 37-mm оръдие L/21 SA18. Доставени са след ремонт и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau).

Брониран полк През април 1941 г. бронираната дружина провежда съвместни учения заедно с 16-а бронирана дивизия на Вермахта край Пазарджик, на които присъства и цар Борис III. Той е впечатлен от показаното и дава указания за формиране на по-голямо бронирано съединение. Така на 25 юни 1941 г. бронираната дружина е развърната в брониран полк, имащ в състава си две дружини:

Щаб – щабна рота (2 бойни коли „Шкода“ и 4 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“); 1-ва бронирана дружина – 1-ва, 2-ра и 3-та бронирани роти с по 3 взвода (в смесен състав, въоръжени с „Ансалдо-Фиат“, „Шкода“ и „Викерс“); 2-ра бронирана дружина – 4-та, 5-а и 6-а роти с по 3 взвода, всички с танкове „Рено“.

Командир на Бронирания полк е подполковник Гено Костов Генов, който през 1943 г. вече като полковник става и първият командир на Бронираната бригада.

През 1942 г. командването на армията прави извод, че наличната бойна техника е остаряла и ненадеждна, неспособна да подкрепя дори отбранителни операции. В края на годината се взема решение да бъдат създадени танкови бригади, които и като структура, и като бойна техника да бъдат по образец на германска танкова дивизия. За основен танк е избран германският Panzerkampfwagen IV. За разузнавателната част са избрани германските бронирани автомобили Leichter Panzerspähwagen (Sd. Kfz. 222 и 223). Предвижда се и създаването на щурмови артилерийски отделения за борба с противниковите танкове. За изтребител на танкове е избран германският StuG 40. За учебно-бойни машини са предвидени танковете Panzerkampfwagen I и Panzerkampfwagen III. Българските искания са представени на Хитлер от военния министър ген. Никола Михов, който се намира на визита в Германия в края на 1942 и началото на 1943 г. Исканията са приети и германската страна съставя план за доставки „Барбара“, включващ „План 43“ и „План 44“, като до юли 1943 г. на България трябва да бъде доставена техника за комплектоването на една танкова бригада. Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 26

Първите танкове по тази програма са доставени през май 1943 г. Германската страна обаче променя типа на някои от договорените учебно-бойни машини. Вместо 10 Panzerkampfwagen III са доставени чехословашки LT vz.38 или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация. Зачислени са в армията като бойна кола „Прага“. Вместо Panzerkampfwagen I са доставени 19 френски трофейни танка Hotchkiss H35, въпреки нежеланието на българската страна да използа ненадеждните френски машини. По-късно те са зачислени като бойна кола „Хочкис“ към жандармерията за борба с партизаните. Вместо предвидените 6 танка „Сомуа“ българската страна доплаща за още 6 танка Panzerkampfwagen IV, с които общото количество на получените от България танкове от този тип по плана „Барбара“ нараства на 97 машини.

Германия доставя танкове от новите модификации – Aufs. G и Aufs. H, с по-мощното дълго 75-mm оръдие KwK 40 L48. Фабрично танковете са боядисани с тъмножълт цвят – Dunkelgelb или RAL 7028, който е стандартен за германската техника от февруари 1943 г. На бордовете са с германски кръстове, които са замазани от българските танкисти. Зачислени са в армията като средна бойна кола „Майбах T-IV“ . Освен танковете са доставени 40 бойни мотоциклета BMW R 75, както и 20 бронирани коли Pz. Spw. (вер. 222 и 223), зачислени като бронирани разузнавателни коли М-222 и М-223 – предназначени за бронираната разузнавателна рота.

За щурмовата противотанкова артилерия са доставени 55 щурмови оръдия Sturmgeschütz 40 Ausf. G, зачислени в армията като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III. Въоръжени са със 75-mm оръдие StuK 40 / L 48. Камуфлажът им също е с тъмножълт цвят – Dunkelgelb или RAL 7028. На 10 юни 1943 г. със служебно писмо № IV-515/2.VI.1943 г. от Щаба на войската с тях се формира 1-во щурмово артилерийско отделение (ЩАО), базирано в София. На 10 септември се формира и 2-ро ЩАО, първоначално базирано в София, от ноември 1943 г. – в Хасково, а от април 1944 г. – в Узунджово. Щурмовите отделения са пряко подчинени на щабовете на армиите – 1-во ЩАО към Първа армия, а 2-ро ЩАО – към Втора армия.

Бронирана бригада Новопостъпилата модерна техника дава възможност бронираният полк да бъде развърнат в бронирана бригада. Това става на 1 октомври 1943 г. със заповед №375/29.IX.1943 г. Мирновременният състав на бригадата е 4226 души, от които 170 офицери, а военновременният 8980 души, от които 368 офицери. Бригадата организационно и с личен състав се изравнява с германската бронирана дивизия образец 1941 г.

Структурата на бронираната бригада включва: бригаден щаб; брониран полк с командир подполковник Марин Цветков Диков Ташев, Т. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. С., 2008, с. 181; моторизиран полк с командир подполковник Васил Иванов МутафовТашев, Т. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. С., 2008, с. 251; артилерийски полк с командир подполковник Иван Петров ИвановЯзаров, Г. Бронираната бригада през първия период на Отечествената война. ВИС, 1979, №3, с. 15 – 33;