Дюла Грошич () е унгарски футболист и треньор от хърватски произход. Считан за най-добрия вратар в историята на унгарския футбол, Грошич е част от поколението на „магическите маджари“, достигнало финал на Световното първенство през 1954 г. На клубно ниво е най-известен като страж на Хонвед, където играе в продължение на 7 сезона. Грошич е един от първите вратари, които излизат извън наказателното поле и играят като последни в защита, при нужда.The 50 Greatest Goalkeepers in History
Наричан е „черната пантера“ заради изцяло черния си спортен екип.
Клубна кариера Започва кариерата си в Дороги Баняш през 1943 г. Поради Втората световна война обаче е изпратен да се бие на фронта. Малко преди края на войната е пленен от американската армия.Gyula Grosics, innovative goalkeeper of Hungary's Golden Team of 1950s, dies at 88 След края на войната Грошич става титулярен страж на вратата на Дороги. Изиграва 61 мача за тима.
През 1947 г. преминава в МАТЕОСЗ Будапеща, където пази два сезона. През 1949 г. Грошич прави неуспешен опит да напусне Унгария, но е арестуван и поставен под домашен арест. Същата година отборът е преименуван на Теферфувар, а Дюла е избран за футболист на годината. След три сезона в средата на таблицата, Грошич преминава в Хонвед. В армейския клуб Грошич прекарва най-добрите си години, като става шампион на Унгария 4 пъти, печели Купа Митропа и се утвърждава като един от най-добрите вратари в света. През 1954 г. е обвинен в шпионаж и е наказан да не играе футбол 2 години. След Унгарското въстание през 1956 г. Хонвед е разформирован, а Грошич преминава в отбора на Татабаня. През 1960 и 1961 г. е избран в сборния отбор на света на списание „World Soccer“.ERIC BATTY’S WORLD XI – THE SIXTIES
За Татабаня изиграва 135 мача. През 1962 г. е трансфериран в тима на Ференцварош, но впоследствие министерството на спорта блокира трансфера и принуждава вратаря да сложи край на кариерата си.Blades share Magyar honour
През 2008 г. 82-годишният Грошич играе няколко минути за Ференцварош в приятелски мач с английския Шефилд Юнайтед и изпълнява началния удар в мача.
Национален отбор Дебютира за унгарския национален отбор през 1947 г. Утвърждава се като несменяем титуляр в селекцията на Густав Шебеш. След като Грошич опитва да напусне страната, не е викан в националния тим в продължение на година, но след трансфера на вратаря в Хонвед Дюла става част от поколението на „магически маджари“, което не записва нито една загуба в период от 4 години. През 1952 г. е част от олимпийския тим на Унгария, спечелил златото на турнира в Хелзинки.
През 1954 г. Грошич е един от играчите с основен принос за класирането на Унгария на второ място на Световното първенство в Швейцария. като е избран и в идеалния тим на турнира. На фона на четиригодишната серия без загуба обаче вицешампионската титла е окачествена като провал, а на Грошич е приписана известна вина за втория гол на ФРГ на финала.История на футбола – стр.101 – 104; Димитър Попдимитров; „Медицина и физкултура“, София, 1984 г Участва още на световните първенства през 1958 и 1962 г. Записва общо 86 мача за унгарския национален отбор.
Треньорска кариера През 1963 г. поема тима на Татабаня. През сезон 1964/65 е треньор на Шалготарян. След това в продължение на две години е треньор на националния отбор на Кувейт.
Извън футбола През 1990 г. участва в първите демократични избори в Унгария след падането на комунизма. Бившият вратар се кандидатира за депутат в листата на Унгарски демократичен форум, но не получава място в парламента.
Умира на 13 юни 2014 г. след продължителни проблеми със сърцето и белите дробове.Легендарен вратар претърпя животоспасяваща операция
Успехи Шампион на Унгария – 1950, 1952, 1954, 1955 Купа Митропа – 1953 Балканска купа – 1947 Олимпийски шампион – 1952 Футболист на годината в Унгария – 1949, 1950 Сборен отбор на света – 1960, 1961
Източници
Външни препратки Профил в national-football-teams.com Gyula Grosics obituary
Категория:Унгарски футболисти Категория:Унгарски треньори по футбол Категория:Унгарски олимпийски шампиони Категория:Починали в Будапеща