Жданов (лек крайцер, 1950)

Жданов e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“. След модернизация – крайцер за управление от проекта 68У. Корабът е построен в Балтийския завод, в Санкт Петербург (по-рано завод „Орджоникидзе“, гр. Ленинград). Заложен на 11 февруари 1950 г., спуснат на вода на 27 декември 1950 г., влиза в строй на 31 декември 1952 г. (в/ч 63834).

Модернизации В процеса на преоборудването на крайцера в кораб за управление са проведени следните модернизации на оборудването и системите: СваленаКогато започват демонтажните работи, представителите на артилерийския отдел на щаба на Черноморския флот забраняват на завода да сваля от кораба кърмовата кула на главния калибър (152 mm) до формалното съответно разпореждане на правителството и поставят при четвъртата кула въоръжен караул. Тези действия показват позицията на командването на флота, което счита за необходимо при изменението в предназначението на крайцера да се съхрани тази кула в състава на неговото въоръжение. През февруари 1967 г. с разпореждане на Съвета на Министрите на СССР е разрешено при преоборудването на крайцера „Жданов“ в кораб за управление да се свали от него кърмовата кула на артилерията на главния калибър. Но, след повторното обръщение на командването на Черноморския флот към С. Г. Горшков той предлага да се изпълнят при преоборудването на крайцера на допълнителни работи по разконсервация на носовата група кули на артилерията на ГК, със съхраняване при това, на четвъртата кула на крайцера. е третата кула на ГК,ГК – главен калибър на нейно място е поставена надстройка, в която е поместена СКПВ,СКПВ – стартово-команден пункт за управление на авиацията. кубрика на оркестъра, типография, на покрива е монтирана ЗРК „Оса“; Поставена е бизанмачта, на 25 метра към кърмата от гротмачтата, на нея е поставено антенното устройство за радиопредавателя „Вяз“, антените за системата „Цунами-БМ“; Монтирана е системата „Цунами-БМ“ за космическа навигационно-комуникационна система „Циклон“; Поставени са 30 mm артустановки АК-230 с дистанционно управление от РЛС МР-104; На юта е оборудвана вертолетна площадка.

Модернизация на постовете За решаване на основните задачи (задачите на управление и свръзка) на кораба за управление, на крайцера „Жданов“, при неговото преоборудване. е предвиден комплекс от постове за флагмански команден пункт на командващия флота (командир на оперативната ескадра). Съставът на комплекса включва: групов щабен оперативен пост, предназначен за осигуряване на управлението на силите на флота (ескадрата), а също и с взаимодействащите сили при подготовката и в хода на водене на операциите; щабни постове на разузнаването и свръзката, а също място за групите за оперативно планиране за подготовка на материалите и изпълнение на оперативно-тактическите разчети при планиране на операциите и оперативно-тиловата група за разработката на мероприятията но тиловото и специално осигуряване на силите на флота (ескадрата).

Груповият щабен оперативен пост (пост № 51 по заводската номерация) включва постовете за управление на силите на флота (ескадрата), подводните лодки, противолодъчните сили, ракетно-артилерийските и десантните кораби, корабите и съдовете на обезпечението, средствата за борба с радиоелектронните средства на противника, бреговите ракетни части, постовете по обстановка (главният боен информационен пост), авиационният, за ПВО, за противоминната отбрана и навигационното обезпечение, за защита от оръжията за масово поразяване и други. За поместване на груповия оперативен пост с щабните постове на разузнаването и свръзка (с обща площ над 350 m²) се използват бившите командни помещения в носовата част на горната палуба, под полубака (между шпиловото отделение и каюткомпанията на офицерския състав). Ликвидацита на тези куприци е компенсирана, в разрез с многогодишната традиция за живеене на матросите и старшините във флота, със създаването на нови командни помещения на полубака и I площадка (кубрици № 1 и 2) за сметка на увеличение на обема и височината на надстройките, с преноса на катерите от I на II площадка. Работното помещение на командващият флота (командирът на ескадрата) и началникът на щаба с комуникационната рубка са оборудвани на II площадка (под ходовата рубка), увеличавайки носовата част на надстройката пред поста по обстановката. Помещението за групите за оперативно планиране е поместено на I площадка, до един от новите кубрици. Постовете на комплекса за флагманския команден пункт с оборудвани със средства за външна и вътрекорабна връзка, преносими прибори за навигационните средства, маси-планшети и вертикални планшети. Постът по обстановката има, освен това, специални планшети за въздушна и надводната обстановки, а също и преносим индикатор за кръгов обзор.

Модернизация на средствата за свръзка По въоръжение със средства за свръзка КРУ „Жданов“ е нов тип кораб, първи в състава на ВМФ. поставената на него апаратура позволява да се формира над 60 канала за радиосвръзка, едновременно действащи на целия диапазон честоти, осигуряващи всички възможни видове работи: слухова телефония и телеграфия, буквопечатане, фототелеграфия, свръхбързодействаща свръзка, автоматичен прием на бързодействащи предавания и спътникова космическа свръзка. Апаратурата на поста за далечна свръзка осигурява при стоянка в базата на флота многоканалната свръзка по проводникови и радиорелейни линии. Надеждната далечина на свръзка на кораба с брега достига 8 хил. km, а при използване на ретранслатор – 12 хил. km, по линиите за космическа свръзка е възможна свръзка от всеки район на Световния океан, но само чрез спътниците на елиптични орбити (кратък сеанс за свръзка). Система за пълноценна (чрез геостационарните спътници) космическа свръзка е поставена 9 години по-късно след първата модернизация. Предвидена е възможността са последващо развитие и усъвършенстване на лините за свръзка, за което на кораба са резервирани помещения, маси, мощности на електрозахранването и прочее. На изпитанията крайцера има устойчива и надеждна радиосвръзка с много от пунктовете за свръзка (на Генералния щаб на Въоръжените Сили, с Главния щаб на ВМФ) и щабовете на флотовете, авиацията, военноморските сили и съединения на Черноморския флот, с корабите на 5-та оперативна ескадра и другите флотове.

За изпълнение на задачите по управление на кораба има: 17 мощни KB- и СВ-радиопрдавателя (в т.ч. един – „Вяз“ – с мощност 5 кW); 57 КВ-, СВ- и ДВ-приемника; 9 радиостанции на УКВ; 3 радиорелейни УКВ- и ДЦВ-станции; апаратура за далечна свръзка.

Тяхната работа се осигурява от 65 антени, поставени с оглед едновременната работа на различните средства за радиосвръзка. За това приемните и предаващите антени са поставяни на максималното възможно разстояние, предаващите (основно) на кърмата, приемателите – в центъра и на бака. Поради трудностите да се поставят на кораба на такъв брой антени на него поставят допълнителна трета (фермена) мачта на разстояние около 25 m към кърмата от гротмачтата, с височина около 32 m от водолинията, с антените на КВ-станциите „Вяз“ и за космическата свръзка „Цунами“. За повишаване на надеждността на свръзка се използва компресиращи устройства и широколентови антенни усилватели, осигуряващи работата на няколко радиоприемника с една антена. Апаратурата за радиосвръзка е поставена в седемнадесет поста. Значителното увеличение на състава на предавателните средства за свръзка иска и увеличение на площта на наличния на I платформа по десния борд предаващ радиоцентър с повече от 35%; на долната палуба в същия отсек по левия борд е оборудван предавателн радиоцентър. На полубака, в средната част на кораба, за сметка на удължаването на надстройките са поместени постовете за правителствена, далечна и радиорелейната свръзки. За ръководенето, организацията и контрола на свръзката е оборудван специален команден пункт за свръзка. Вследствие на значителния ръст на електропотреблението мощността на генераторите е увеличена с 30% със съответното разширение на помещенията на електростанцията. Помещенията на бойните постове и за личния състав, оборудването на жилищните, медицинските, културно-битовите, производствените и санитарно-битовите помещения, санитарно-техническите системи и устройства, осигуряващи условията за обитаемост и условията за изпълнение на задълженията на екипажа на кораба на бойните постове, отговарят на изискванията на ВМФ. При преоборудването на кораба се използва прогресивната за онова време едноканална нисконапорна система за кондициониране на въздуха в жилищните помещения, осигуряваща подаването на охладен и осушен въздух. Системата за аерорефрижерация в бойните постове и погребите за боезапаса, подаването на охладен въздух на всички постове за управление в машинните отделения осигурява създаването в тях на нормални условия за носенето на вахтата за личния състав при повишени температури на външния въздух в районите на експлоатация на кораба. Попълването на запаса прясна вода в течение на целия срок на автономност на неговото плаване по запаси провизии (30 денонощия) се осигурява от работата на опреснителни и изпарителни установки с висока производителност. След втората модернизация, (1980 г.) е обновен паркът на апаратурата за връзка от всички видове и типове. Поставен е нов главен комплекс – комплексът за космическа връзка „Кристал-К“. Този комплекс с пъти увеличава надеждността на връзката с брега при плаване където и да е в Световния океан. Но, в процеса на експлоатация се изяснява, че системата за насочване на антените по десния и левия борд не е издържа на критика и е копирана от механичните брегови сухопътни подвижни комплекси. Конструкторите не отчитат морската специфика (вълнението на морето), бойните служби продължават по 4 – 6 месеца, и системата за насочване просто не издържа на такова натоварване. Все пак, независимо от това, тя в значителна степен облекчава работата на свързочниците.

Боен път 25 януари 1953 – Тържествено е издигнат военноморския флаг на СССР. Влиза в състава на 8-мо оперативно съединение на ДЧБФ (Двойно ЧервенознамененБалтийски флот). Главна база – Талин. 25 януари 1954 – По случай 1 година от вдигането на флага на крайцера присъства главнокомандващият ВМФ на СССР Адмирала на флота Н. Г. Кузнецов. 24 декември 1955 – Крайцерът е въведен в състава на обединения Балтийски флот. 11 ноември 1956 – Като щаб взема участие в спасяването на екипажа на подводната лодки М-200 „Месть“. септември-октомври 1957 – първи далечен поход, съвместно с есминеца „Свободний“. Командир на крайцера капитан 1-ви ранг Б.Гаврилов. Под флага на вицеадмирал В. Ф. Котов има официални визити: 12 – 18 септември 1957 – визита в Сплит (Югославия) 21 септември – 1 октомври 1957 – визита в Латания (Сирия) 27 март 1960 – 28 февруари 1965 – на консервация, пребивава в резерва в Балтийск. 1 март – 31 август 1965 – разконсервация, влиза в състава на корабите в постоянна бойна готовност 24 октомври – 19 ноември 1965 – преход на крайцера около Европа от Балтийск (ДЧБФ) в Севастопол (ЧЧФ). Командир на крайцера е капитан 1-ви ранг Ю.Максимов 1 декември 1965 – Поставен към причала на Севморзавода за преоборудване, провеждане на среден ремонт и модернизации от крайцер проект 68-бис в кораб за управление по проекта 68У-1. Влиза в състава на ЧЧФ (Червенознаменен Черноморски флот). 28 ноември 1970 – Съвместно съвещание на представители на ГЩ на ВМФ и ГУК, МСП на борда на кораба под ръководството на Главкома Адмирала на Флота на СССР С. Г. Горшков. май – септември 1971 – провеждане на швартови и заводски ходови изпитания. октомври – ноември 1971 – държавни изпитания. Приемният акт е подписан на 27 ноември, в края на годината е прекласифициран на крайцер за управление (КРУ). Командир на крайцера вече е капитан 1-ви ранг Роберт Проскуряков, замполит – капитан 2-ри ранг Корников, старши помощник – капитан 2-ри ранг Ан. Шакун. 1 декември 1971 – Завършване на преоборудването на крайцера.