Почетните прозвища са традиция в Руската империя от XV век.
Тя е аналогична на подобна практика в Древен Рим и Западна Европа за добавяне към фамилните имена на почетни прозвища, обикновено по географски обект и/или свързани с военни или други заслуги. Използвани отначало за няколко средновековни князе, по-късно почетните прозвища са формализирани и са давани официално като знак на високо отличие – в някои случаи пожизнено, а в други с право на наследяване.
Списък Невски (XV век) – Александър Ярославич (1221 – 1263), за Невската битка Донски (XVI век) – Дмитрий Иванович (1350 – 1389), за Куликовската битка недалеч от Дон Ижорски (1707) – Александър Меншиков (1673 – 1729), за управлението му на Ижорската земя Чесменски (1770) – Алексей Орлов (1737 – 1807), за Чешменската битка Кримски (1775) – Василий Долгоруков (1722 – 1782), за завладяването на Крим Задунайски (1775) – Пьотър Румянцев (1725 – 1796), за успешното пресичане на Дунав Таврически (1787) – Григорий Потьомкин (1739 – 1791), за завладяването на Кримското ханство Римникски (1789) – Александър Суворов (1730 – 1800), за битката при Римник Закомелски (1790) – Иван Мелер (1725 – 1790), за обсадата на Очаков Италийски (1799) – Александър Суворов (1730 – 1800), за Италианския поход Михайловски (1800) – Иван Данилевски (1751 – 1807), по Михайловския замък Смоленски (1812) – Михаил Кутузов (1745 – 1813), за военните действия в Смоленска губерния Измаилски (1816) – Степан Пугачовски (1781 – 1825), за участие в обсада на Измаил Верни (1826) – Иван Шервуд (1798 – 1867), за разкриването на заговора на декабристите Еривански (1828) – Иван Паскевич (1782 – 1856), за превземането на Ереван Забалкански (1829) – Иван Дибич (1785 – 1831), за пресичането на Стара планина Варшавски (1831) – Иван Паскевич (1782 – 1856), за потушаването на Полското въстание Карски (1855) – Николай Муравьов (1794 – 1866), за превземането на Карс Амурски (1858) – Николай Муравьов (1809 – 1881), за установяването на границата с Китай по река Амур Костромски (1866) – Осип Комисаров (1838 – 1892), за осуетен атентат срещу императора, по родната му Костромска губерния Тяншански (1906) – Пьотър Семьонов (1827 – 1914), за изследванията на планината Тяншан Тринадцатий (1907) – Константин Иванов (1872 – 1933), за отличаването му в битката в Корейския проток, по служебния му номер Туркестански (1914) – Пьотър Кауфман (1857 – 1926) и Алексей Кауфман (1861 – 1934), за завладяването на Туркестан от чичо им Константин фон Кауфман Кримски (1920) – Яков Слашчов (1885 – 1929), за отбраната на Крим от комунистите