Килелерският бунт () са селски безредици в Тесалия, Гърция, от март 1910 година с искане за подобряване на положението и живота на дребните и средните земеделски производители и за отчуждаване на големите поземлени имения и преразпределение на земята.

Предистория След присъединяването на почти цяла Тесалия към Гърция (без района на Еласона) по силата на Цариградския договор от 1881 година положението на селяните се влошава. Собствеността на турските чифлици преминава в ръцете на богати гръцки търговци, които получават пълни права на собственост. По време на османското управление едрите земевладелци чифликчии имат право само да събират ренти върху големите площи, които притежават, докато селяните имат наследствени права върху общите части на имота – земята, къщите, горите и пасищата. При новия режим селяните могат да бъдат изселвани и имат изключително тежки финансови задължения – дават на земевладелците 1/3 или 1/2 от продукцията си, както и други продукти, плащат наем за паша на животните си, търпят унижения като бой с камшик.

Селяните настояват за възстановяване стария режим, като същевременно повдигат и въпроса за експроприация. В Пелопонес също избухват селски въстания – в Ахая и Илия в 1885 година, които са потушени с оръжие.

Модернизационното правителство на Харилаос Трикупис в края на XIX век се противопоставя на преразпределението на земята, защото не искал да загуби чуждестранни инвеститори и притока на нов капитал в Гърция. В началото на XX век обаче се създават първите земеделски асоциации в Лариса, Кардица и Трикала и селяните възприемат модерни форми на политическа борба – масови мобилизации, митинги в големите градове, внасяне на резолюции в правителството, в парламента и при краля. На 9 март 1907 година едри земевладелци плащат убийството на социалиста журналист Маринос Андипас, защитник на правата на селяните в Тесалия, което силно повишава напрежението. В началото на 1910 година вече, след Преврата от Гуди в управлението е доминирано от Военния съюз, а министър-председател е Стефанос Драгумис.

Сблъсъци Селските организации планират общотесалийски митинг в Лариса в събота, 6 март, по повод обсъждането на Законопроекта за земеделието в парламента и демонстранти от околните села започват да се стичат към града. На гара Килелер около 200 селяни искат да се качат на влак без билети, тъй като вярват, че имат право да пътуват безплатно до мястото на митинга. Директорът на Тесалийските железници, Политис, който е във влака, им отказва разрешение и нарежда да бъдат свалени. Селяните, виждайки, че във влака има войници, слизат, но Политис ги псува. Селяните се разгневяват и започват да хвърлят камъни по влака, чупейки прозорците на вагоните. Владът потегля, но след километър същите сцени се повтарят от група от 800 селяни с червено-черни знамена. Военните, които са във влака и пътуват за Лариса за митинга, получват заповед да стрелят във въздуха, за да ги сплашат. Селяните ги нападат с камъни и тояги. Войниците стрелят отново, което води до убийството на двама селяни и раняването на много други. На гара Цулар (днес Мелия) влакът е нападнат с камъни от събрали се селяни. След стрелба от войниците двама селяни загиват, а 15 са ранени.

След като композицията пристига в Лариса, сблъсъците се пренасят на градска територия и към 15 часа следобед са потушени от кавалерията с един убит. Въпреки инцидентите и размириците, студентът Георгиос Шунас успява да прочете пред събралите се на митинга манифест, който е отправен и изпратен до парламента и правителството в Атина.

Сблъсъците между невъоръжени демонстранти и репресивните сили се разпространяват и в Лариса, когато селяните са информирани за кървавите инциденти в Килелер и Цулар. Двама селяни са убити след сблъсък с кавалерия. Митингът най-накрая се провежда мирно в 15 часа на площад „Темида“. Студентът Георгиос Схинас прочита резолюцията на митинга, която е изпратена до парламента и правителството. Селяните искат незабавното приемане на законопроекта за отчуждаване на големите имения и изказват дълбоката си скръб „за несправедливото нападение срещу мирните... невъоръжени и невинни бели роби на Тесалия“.

Последствия Заради бунтовете в Килелер, Цулар и Лариса много хора са арестувани и задържани под стража. Един процес срещу 25 селяни се състои в Ламия, а втори срещу 35 селяни, обвинени за митинга на 27 февруари в Кардица, се провежва в наказателния съд на Халкида. Всички обвиняеми са оправдани на 23 юни 1910 година в опит да се намали напрежението.

Килелерските събития предизвикват вълна от съчувствие в цялата страна и докато общественият натиск за разрешаване на аграрния въпрос се засилва. Първата стъпка към разрешаването на проблема е направена в 1911 година от правителството на Елевтериос Венизелос, което предприема някои законодателни мерки в полза на селяните, но не извършва експроприация, поради приближаващата война с Османската империя. Едва след 1923 година, когато проблемът със заселването на бежанците от Турция придобива експлозивни размери, започват мащабни експроприации на поземлени имения.

В 1919 година, като част от процеса на гърцизиране на българските и турските топоними в Гърция, името на Килелер е сменено на Кипсели (Κυψέλη). В 1985 година името Килелер (Κιλελέρ) е върнато, поради ролята, която бунтовете изиграват в постигане на социална промяна в Гърция.

Източници

Категория:История на Тесалия Категория:Дем Килелер Категория:Протести в Гърция Категория:История на съвременна Гърция Категория:Чифликчийство Категория:1910 година в Гърция