Границите на Гърция от лондонския протокол от 22 март 1829 г. до присъединяването на Додеканезите са изменяни девет пъти, а териториалните ѝ разширения са седем. Η ΕΞΕΛΙΞΗ ΤΩΝ ΣΥΝΟΡΩΝ ΤΟΥ ΕΛΛΗΝΙΚΟΥ ΚΡΑΤΟΥΣ (1830 – 1948)

Първоначална визия Има три идейни проекта: земите до Термопилите с всички егейски острови – според Панайотис Кодрикас територията на Гърция трябва да включва Тесалия и Епир, като изходни пунктове за Македония и Албания съответно – според Атанасиос Псалидас земите до Олимп, но без Епир – според Александрос Маврокордатос Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 53

Конференцията в Порос

Конференцията в Порос през 1828 г., непосредствено след битката при Наварин, има за основна задача да очертае бъдещите граници на гръцката държава. Йоан Каподистрия представя два плана за сухопътна граница: Волос – Селадес до Компоти, което е на около 5 km югоизточно от Арта и на 3,5 km северно от амбракийския залив Бистрица – Мецово – Йонийско море Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 53

Англичаните се противопоставят остро за границата в Западна Гърция. Πρωτόκολλο Της Ανεξαρτησίας Του Ελληνικού Κράτους – Първоначалното решение от 22 март 1829 г. за граница Арта – Волос е коригирано по две основни причини: първо, за да се убеди на Османската империя да приеме гръцката независимост, а също и защото Великобритания не иска новата гръцка държава има пряка географска връзка с британските Йонийски острови по това време.

Решенията в Лондон

На 22 март 1829 г. в Лондон се подписва протокол, според който сухопътната граница (с Османската империя на север се установява на линията Арта - Волос. Гърция ще включва още Пелопонес, Евбея и Цикладските острови.

Последвалият лондонски протокол (1830) обаче, връща сухопътната граница на линията Аспропотаму - Зейтуни, т.е. тя започва от устието на Аспропотаму откъдето следва фарватера до езерата, Ангелокастро, Врахори и Саровица (Σαυροβίτσας) и от тях до Артотина. От Артотина следва билото на Оксас (Άξου; Вардусия), долината на Калури (Κοτούρης; Морнос) и по гребена на Ета достига до залива на Зейтун. Към Гърция се придават остров Негропонте, Дяволските острови, Цикладските острови и остров Аморгос. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Лондонски протокол за Гърция. 3.II.1830 г.; стр. 310

На 21 юли 1832 г. е сключен и Константинополския договор, потвърден на Лондонската конференция, който установява новата сухопътна граница на Кралство Гърция окончателно на линията Арта - Волос, понеже съгласно чл. 5 (артикул 5) от конвенцията от 5 май 1832 г.: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария. 7.V.1832 г.; Документ 206 на стр. 312 – 313.

Присъединяване на Йонийските острови По силата на договор от Лондон, с помощта на Британската империя,Η πορεία των Επτανήσων προς την ένωση με την Ελλάδα Гърция получава Йонийските острови на 29 март 1864 г. Treaty of London, 29.3.1864//Hellenic Republic – Ministry of Foreign AffairsEncyclopedia of Public International Law, 4: Use of Force, War, and Neutrality Peace Treaties (N-Z) focuses on hostile inter-State relations and associated questions, as well as the use of force, war, neutrality, and peace treaties.

Присъединяване на Тесалия и Арта Поддръжник на гръцката външна политика за запазване на добри отношения с Османската империя е Харилаос Трикупис. Трикупис ръководи създаването и организирането на бойни чети за нахлуване на север отвъд гръко-османската граница Арта – Волос. Тази политическа линия се поддържа и от гръцкия крал Георгиос I. Кралят проявява политически реализъм и е готов да приеме нова северна граница на Гърция на линията по реките Каламас и Саламврия. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 231 – 232

На Берлинския конгрес, Гърция настоява да получи териториално разширение на север от Високата порта – нова сухоземна граница до линията по реките Каламас и Саламврия.ΘΕΣΣΑΛΙΑ 6 (συνέχεια): Απελευθέρωση και τσιφλικάδες

Високата порта се опитва да отклони гръцките териториални претенции към Крит след поредното критско въстание (1878).Το συνέδριο του Βερολίνου και η ενσωμάτωση Θεσσαλίας και Άρτας στο Ελληνικό κράτος (1878 – 1881) По силата на поредния Цариградски договор (1881) се стига до присъединяване на Тесалия и Арта към Гърция.

След загубената първа гръцко-турска война, северната гръцка граница в Тесалия търпи леки корекции за сметка на победителя.

Присъединяване на Егейска Македония, Самос и Крит

След двете успешни за страната балкански войни, Гърция присъединява към територията си т.н. Егейска Македония с Кавала и Южен Епир. По силата на Букурещкия договор Гърция присъединява самостоятелните княжество Самос и критска Полития.

Териториални придобивки от ПСВ Гърция встъпва в ПСВ на страната на Антантата и се нарежда сред страните-победителки в световния военен конфликт. По силата на Севърския договор Гърция получава до провеждането на плебисцит областта на Смирна в Мала Азия, както Западна и Източна Тракия, Имброс и Тенедос. Въпреки това, Гърция започва втора гръцко-турска война, завършила с малоазийска катастрофа. Независимо от катастрофата, Гърция се уголемява с областта на Западна Тракия, за сметка на България.

Териториални придобивки от ВСВ

През април и май 1941 г. цялата територия на Гърция е окупирана от силите на Оста. Въпреки това, Гърция се нарежда отново на страната на победителките от войната, в резултат от което получава Додеканезите през 1947 г.

Отстъпката е за сметка на Италия по силата на Парижкия мирен договор, обаче на конференцията гръцките представители имат и териториални претенции към България и Албания (съответно за Родопите и Северен Епир – досами Пловдив и Валона), които обаче остават без уважение заради съветската позиция и сключеното процентно споразумение.1947: Σαν σήμερα τα Δωδεκάνησα περιέρχονται στην Ελλάδα με τη Συνθήκη των Παρισίων.

Източници

Вижте също Граници на Албания Малоазийска катастрофа Диверсия срещу Албания Спор за името на Република Македония

Външни препратки Борбата на Йоан Каподистрия за разширяване на гръцката граница

Категория:История на съвременна Гърция