Стара Велика България (; ; Fiedler 2008, p. 152. на византийски гръцки: Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία, Palaiá Megálē Boulgaría), както е наричана от византийските автори, по-рядко Оногурия (Patria Onoguria),Таврика в эпоху раннего средневековья: салтово-маяцкая культура, Igor Avenirovich Baranov, Nauk. dumka, 1990, стр. 146.Constitutional Law of 2 EU Member States: Bulgaria and Romania: the 2007 Enlargement C. A. J. M. Kortmann, J. W. A. Fleuren, Wim Voermans, Evgeni Tanchev, Martin Belov, Cristian Ionescu, Kluwer, 2008, ISBN 90-13-05635-0, p. I-4.Secrets of the World's Undiscovered Treasures, Lionel & Patricia Fanthorpe, Dundurn, 2009, ISBN 1-77070-384-5, p. 119.История на българите в 8 тома. От древността до края на XVI век. том I, ISBN 954-621-213-X, 9789546212139, Емил Александров, Редактор Георги Бакалов, Знание, 2003, стр. 54.Вестник Ленинградского университета, Издател Изд-во Ленинградского университета, 1986, стр. 17. е ранносредновековна държава с владетели Кубрат и Батбаян, съществувала около 35 г. след 632 г. в зоната на Северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия.Йоан Никиуски, Chronicle В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник, според която градът е населен с евреи, но не се подкрепя от археологическите данни.

Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток – река Кубан, на юг – Азовско и Черно море (без Южен Крим), на запад – река Днепър, на север – река Донец.

Исторически източници Основните източници за историята на Стара Велика България са хрониките на Йоан Никиуски от VI век и по-късно на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Украинският историк Комар прави критичен анализ на хрониката на Никифор, като се опитва да докаже, че държавата изобщо не е съществувала, но тази хипотеза се отхвърля от повечето историци.

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а прабългарските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджка преписка на хазарския хаган Йосиф.

История Края на VI век прабългарите образуват начело с Органа (Орхана) т. нар. „Велико българско царство“ на територията на реките Дон и Волга, което на запад е влияно от аварите и на изток от Западнотюркския хаганат. Орхана като оногур-хун има традиционно още „остригана глава“, но днес се смята за първия хан на „прабългарите“. Техният владетелски списък води обаче много назад и Ернах (синът на Атила) се смята за основател.

Хан Органа застава около 610 г. начело на прабългарското племе утигури и през 617 г. успява да обедини утигурите с другото прабългарско племе кутригури.Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Köln u.a. 2007, S. 95ff. През 619 г. той отива в Константинопол и сключва военно политически съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат от рода Дуло възстават против Аварския хаганат. През 629 г. те се освобождават, но все още са зависими от Западнотюркския хаганат. През 632 г. Оногурия се отделя от Западнотюркския хаганат и като владетел остава Кубрат, който според Йоан Никиуски през юношеските си години е израсъл в Константинопол и е бил покръстен като дете, и е „приятел“ на тогавашния византийски император.

Знае се от византийски хроники, че хан Кубрат, малко след като се възкачва на българския трон, побеждава аварите, като се предполага, че това е станало в периода между 632 – 636 г. По времето на Кубрат се строят нови крепости и се основават нови градове. През 648 г. хан Кубрат побеждава значителна арабска войска от около 20 000 войни под командването на Абд-ел-Рахмани (според летописите на ал-Табари) навлиза от юг през Кавказ, минава прохода Дебрен и нахлува в земите на барсилите, по това време част от Стара Велика България. М. И. Артамонов. История хазар, Под редакцией и с примечаниями Л. Н. Гумилёва От 650 г. започват постоянни набези от страна на новосъздадената държава на хазарите, Хазарски хаганат. С течение на годините войната между прабългари и хазари се изостря, докато накрая хазарите изтласкват хегемонията на Стара Велика България през 668/671 г.www.kroraina.com

Хронологично първоначално Кубрат е владетел само на прабългарските племена утигури и кутригури, но през годините успява да обедини в обща държава и други народи, като оногури, сувари, барсили, купи прабългари, алани, анти и други.

През 632 г. Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката му. Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син Батбаян поема управлението на Велика България, но тя се разпада окончателно, вероятно от 665 до 668 г.Dimitrov, Khristo. History of Macedonia in the Middle Ages, „Gutenberg“, 2001, p. 38. През 668 г. държавата, която владее Батбаян, попада под хазарска зависимост. Впоследствие областта е известна в средновековните хроники като Кара Булгар.

Вижте също Малая Перешчепина Прабългари Волжка България Дунавска България

Източници

Литература История на България, С., 1996, изд. „Отворено общество“ Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005 Йоан Никиуски, 120, 47. Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007 (дискусия). The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995, S. 915ff. (Bibliographie zum Thema Bulgaren und Slawen) Veselin Beševliev: Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Verlag Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1981, ISBN 90-256-0882-5. М. И. Артамонов. История хазар, Под редакцией и с примечаниями Л. Н. Гумилёва

Външни препратки

З.А. Львова, Погребения в Малой Перещепине и Вознесенке и Куврат, каган Великой Булгарии 14 статии на руски език Ермитажа – съкровището от Малая Перещепина и мечът на убрат Протобългарите на Черно море Хронология на племената на Черно море Old Great Bulgaria – facts and sources Ivan Mikulčić, Towns and castles in medieval Macedonia, Makedonska civilizacija, Skopje, 1996 (in Macedonian) The Bulgarians, Minnesota State University ДЪРЖАВАТА НА КАН КУБРАТ „ВЕЛИКА, СТАРА БЪЛГАРИЯ“