Първа професионална футболна лига (накратко Първа лига, официално efbet Лига поради спонсорски договор) е най-горната дивизия в българския шампионат по футбол, организирана от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.
Първенството е съставено от 30 кръга, като включва разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3.
Първата четворка определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са по два.
Тези между 5-о и 8-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил Купата на България.
В долния край на класирането участват 8 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 37 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият и 13-тият ще играят бараж срещу 3-ия и 4-ия от Втора лига. За сезон 2025/26 директно ще изпаднат последните 3 отбора и 13-ият ще играе бараж срещу 2-ия от Втора лига, поради намаляването на отборите в първенството от 16 на 14.
История Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.
Важно е да се отбележи, че А РФГ, Висшата лига, А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група.
А републиканска футболна група
1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на А РФГ е Левски през сезон 1948/49 г.
Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон 1950 г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.
През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ.
Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 – 16.
В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. На мястото на Спартак в А група е включен Академик (София) – отбор от В РФГ.
След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора.
Висша професионална футболна лига 52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон 2000/01 последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/02. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон 2002/03. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.
А професионална футболна група Завръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/06 от името на групата отпада „Професионална“ и остава A футболна група. Преди началото на сезон 2013/14, ръководството на БФС решава в А футболна група да участват 14 отбора.
Първа професионална футболна лига На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете.
Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за 2017/18 в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на България, който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на Шампионската лига, подгласникът му и третият роден представител в Лига Европа.
Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата.
Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в Лига Европа за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за Купата на България (както се получава с Ботев (Пловдив) през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица.
Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във Втора професионална футболна лига. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група.
Отбори За сезон 2026/2027:
Арда Ботев (Пловдив) Ботев (Враца) ЦСКА 1948 ЦСКА (София) Черно море Дунав (Русе) Левски (София) Локомотив (Пловдив) Лудогорец Локомотив (София) Септември (София) Славия Спартак (Варна)
Почетна листа Най-много мачове № Име Отбори Мачове1Георги Илиев318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА4612Мартин Камбуров227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 19484563Марин Бакалов363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд), 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)4543Галин Иванов4 – Левски, 25 – Берое, 280 – Славия, 22 – Литекс, 15 – Нефтохимик, 49 – ЦСКА 1948, 59 – Септември4544Динко ДерменджиевБотев (Пд)447 5Виден Апостолов429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф)4446Тодор МаревЧерно море4227Христо Бонев404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА4108Запрян Раков359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд), 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)4039Малин Орачев91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф)39810Тодор Янчев88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия395 С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си.
Най-много голове № Име Отбори Голове1Мартин Камбуров145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл), 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА2562Петър Жеков8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА2533Наско Сираков8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия1964Динко ДерменджиевБотев (Пд)1945Христо Бонев180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА1856Пламен Гетов2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен1647Никола Котков144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф)1638Стефан БогомиловЧерно море1629Петър Михтарски77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА15810Петко Петков144 – Берое, 8 – Академик (Св)152
Шампиони на България В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла)