Византийската медицина включва общата медицинска практика на Византийската империя (Източноримската империя) приблизително в периода (400-1453 г. ) Развива се въз основа на медицински познания, натрупани от гръко-римските предшественици на ромеите (от техните лекари с най-голям авторитет се ползват в този смисъл гъркът Хипократ и римският лекар Гален). Формира се в процес на взаимно влияние с медицината на Ислямския святKamal Shehadeh, « Al-Bimaristan (l'Hôpital) », Revue d'Histoire de la Pharmacie, vol. 84, no 312,‎ 1996, p. 219–223Bruno LAURIOUX, « Danielle JACQUART et Françoise MICHEAU: La médecine arabe et l'Occident médiéval, Paris, Maisonneuve et Larose, 271 p », Arabica, vol. 39, no 1,‎ 1992, p. 123–125 и с тази на съвременната й Западна Европа и се превръща в основата на по-късната медицина на Ренесансова Европа. Някои от достиженията й запазват приложимост и влияние и в следващите епохи и дори до 21 в., а най-значимият й принос е основаването на съвременната идея за болнично заведение за общо ползване от всички слоеве на населението, заменила древната нагласа за организация на лечението, в зависимост от съсловието на пациента. Именно във Византийската империя се поставя началото на модерната болница.

Много от византийските болници са били построени в близост до големи църкви и манастири, а в тях се е наблягало не само на физическото, но и на духовното изцеление. Подобно на други страни, във Византия християнството изиграва ключова роля за изграждането и поддържането на болниците по време на Средновековието, както и в популяризирането на благотворителността. Отражение на това са култовете към множество светци-покровители на лекарите и на болните (като Анастасия Узорешителница/Анастасия Фармаколитрия).web.archive.org

Представители Късната античност поставя началото на революция в медицинската наука и исторически хроники за това време често споменават за граждански болници. Дотогава (в Римската империя) подобни заведения са използвани за целите на военната медицина, както и за изолация и лечение на болни роби и гладиатори (този вид заведения са наричани "валетудинарии").The Roman military Valetudinaria: fact of fiction Отделно от това има традиции, свързани с лечителските изкуства на езическите жреци (например в т.нар. асклепиони, един от най-прочутите, от които е в град Епидавър, намиращ се на Сароническия залив) и с различни форми на народна медицина и магьосничество. С поставянето на медицината на научни основи през Елинистичната епоха особено голямо влияние придобива Александрийската медицинска школа, която постепенно измества преди водещи течения в медицината, базирани в Гърция (остров Кос и остров Крит) и Мала Азия (Пергам).

Впоследствие на свой ред Константинопол се откроява като център на медицината през Средновековието, за което допринася съчетанието на географски, икономически и научни фактори (по-специално развитието на Магнаурската школа). Византийските лекари не само предават древните познания, но и значително ги разширяват и им придават по-достъпен вид. Пример за това е сборникът ръкописи, известен по-късно като Виенски Диоскуриди. Те са създадени около 515 г., вероятно по поръчка на Аниция Юлиана, дъщерята на император Олибрий, владетел на Западната Римска империя. Използват се, като основен учебник по медицина в Константинопол, почти 1000 години.Mazal, Otto. Основната част от произведението представлява илюстриран хербарий.Pedanius Dioscurides - Der Wiener Dioskurides; Codex medicus Graecus 1 der Österreichischen Nationalbibliothek. Graz: Akademische Druck- und Verlagsanstalt (= Glanzlichter der Buchkunst. Band 8), Kommentar von Otto Mazal S. 3 f. Преди това на медицински теми пише например Орибазий, известен с това, че е бил личен лекар на император Юлиан Апостат. Той е сред най-плодовитите византийски съставители на книги, описващи тогавашните медицински знанияVgl. etwa Georg Harig: Die Galenschrift „De simplicium medicamentorum temperamentis ac facultatibus“ und die „Collectiones medicae“ des Oreibasius. In: NTM. Schriftenreihe für Geschichte der Naturwissenschaften, Technik und Medizin. Band 3, 1966, Heft 7, S. 3–26. и се отличава с това, че не се задоволява с предаването на опита на предшествениците си, чрез компилиране на произведенията им, но и често поправя техни медицински предположения, за които е установил, че са неверни. Няколко от творбите му, заедно с книги от други византийски лекари, са преведени на латински, а по време на Просвещението и Рационализма - на английски и френски език. За деятелността на следващите поколения византийски лекари свидетелства разрастването на движението за строеж на болници в страната, както и влиянието им над европейските и над тези от Близкия Изток.

От 12 век до падането на Константинопол през 1453 г. (превземането му от Мехмед Завоевателя) темпът на трупане на медицински знания във Византия (и в различните й превъплъщения и останки, като Никейската империя и Трапузунд) отслабва, поради намаляване на населението на столицата и страната като цяло, дължащо се на Черната смърт и на множество външни и граждански войни. Въпреки това византийската медицина има големи успехи и влияние и в тези времена, както и по-късно. Известно е, например, че в края на XII век италиански лекар (Роджер от Салерно/Рогер Фругарди) е бил под влиянието на византийските трактати на лекарите Етей (Аеций от Амида - възпитаник на медицинското училище в Александрия) Wolfgang Uwe Eckart: Byzanz. Hüter des Wissens. In: Medizin im Mittelalter. Zwischen Erfahrungswissen, Magie und Religion (= Spektrum der Wissenschaften. Spezial: Archäologie Geschichte Kultur. Band 2.19), 2019, S. 20–27, hier: S. 22. и Александър от Трал, както и на Павел Егински.www.myriobiblos.gr Византийски трактат, писан през XIII век от Николай Мирепсос, остава основен учебник по фармация на Парижкия медицински факултет до 1651 г. Друг - от Димитър Пепагоменос (XIII век) - относно подаграта е преведен и издаден на латински, от пост-византийския хуманист Маркус Мусурос във Венеция през 1517 г. Пепагоменос работи и в областта на ветеринарната медицина.Stavros Lazaris, "La production nouvelle en médecine vétérinaire sous les Paléologues et l'œuvre cynégétique de Dèmètrios Pépagôménos"

Последният по-значим византийския лекар е Йоан Актуарий, живял в началото на 14 векPetros Bouras-Vallianatos, Innovation in Byzantine medicine: the writings of John Zacharias Aktouarios (c.1275-c.1330), L'Oxford University Press, 2020, 368 p. (ISBN 978-0198850687) в Константинопол. Изследванията му върху урината полагат основите на урологията.

Болници

Болници във Византия първоначално са строени близо до църкви, като подслон за бедни, за да имат достъп до основните жизнени норми. Болниците са били обикновено разделени - с помещения за мъже и помещения за жени. Въпреки че останките на тези болници не са открити от археолозите, учените знаят за тях, благодарение на записи от византийска болница. Описани са големи сгради, с разположено огнище в центъра, чиято основна функция е да дават подслон на бедни хора. Първоначалните византийски болници са известни като ксенони и нозокомейони, съответно от старогръцките думи за "чужденец" и за "болест", а по-късно се утвърждава и името иатроони (лечебници).Byzantine Hospitals

Византийската империя е една от първите държави, покровителстващи строежа им и ангажирани със спонсориране на здравни заведения. Важна роля в следването на тази политика има и Православната църква, която издига идеите за християнското милосърдие и равенството на хората пред Бога. Същевременно първоначалната тенденция в това отношение е по-скоро наследена от старинната традиция да се дава убежище и очищение на странниците/скитниците и чужденците, както и на прокудените поради различни религиозни причини (присъства в историите на някои гръцки герои, като Пелей, Одисей, Язон и Орест), пренесена после върху престъпниците, бездомниците и бедняците (Тит Ливий дава пример за подобно място, говорейки в "От основаването на града"/("История на Рим") за сборището от изгнаници и разбойници, устроено от Ромул, за да се наберат първите заселници-мъже на РимТит Ливий. История на Рим. Народна култура. 1978., гл.8 стр.32; съпруги им се набавят впоследствие чрез известното Похищение на сабинянките)Тит Ливий. История на Рим. Народна култура. 1978., гл.9-10 стр.32-35, а накрая - и върху болните. В последните вече не се виждат толкова обладани или прокълнати от зла сила хора, колкото страдащи от физическо или психическо заболяване. Първата болница имаща такива функции е построена в Леонтия, Антиохийска област, изградена e в периода (344-358 г.) и е място за мигранти, търсещи убежище. Пак по това време, дякон Маратоний е инициатор за изграждането на болници и манастири в Цариград. Основната му цел е била подобряването на градската среда, изразено в строенето на болници и превръщането им в основната част от византийските градове. Св. Василий Велики също създава множество такива заведения за пациенти, които служат като убежище за болни и бездомни (комплексът е известен като Базилеи и е разположен в град Мазака в провинция Кападокия). Paul Diepgen, Heinz Goerke: Aschoff/Diepgen/Goerke: Kurze Übersichtstabelle zur Geschichte der Medizin. 7., neubearbeitete Auflage. Springer, Berlin/Göttingen/Heidelberg 1960, S. 14. Сред първите византийски болничари е и свети Сампсон Странопиемец. Водят се спорове между учени, защо заведенията от подобен тип се отварят в близост до църкви. Много учени смятат, че не болницата се е строяла при храма, а именно храмът се е строял в близост до болница (с оглед получаване на допълнителни дарения). Във всеки случай, тези болници, започват да се разпространяват из цялата империя и от средата до края на IV-ти век има масов строеж на болници, а към началото на V-ти век болници те вече са повсеместни, по Средиземноморието и в Рим - на Запад, а на Изток - достигат до Месопотамия. Също през V век, има доказателства, че броят на болниците расте във византийските владения Египет и Сирия. Епископ Рабул Едески основава първата болница в сирийския град Едеса. В житието му присъстват документи, описващи осигуряването на чисти чаршафи и кърпи за болницата там.

Новото във византийските болници е преди всичко, че те по подразбиране са предназначени за всичкиGeorges Androutsos, Marianna Karamanou et Aristomenis Matsaggas, « Les institutions hospitalières de Byzance et l’hôpital (Xénon) du monastère du Christ Sauveur Pantocrator de Constantinople », La Presse Médicale, vol. 41, no 1,‎ janvier 2012, p. 68–73, но с времето се специализират върху адекватни грижи за боледуващите и върху целта те да бъдат лекувани. Въпреки хуманитарната си цел обаче първите от тях наследяват плачевното състояние на повечето римски (приемащи за лечение изключително хора, чието обществено положение предполага изолация от останалото население, т.е. войници и роби). По този повод Григорий Назианзин казва: „Който се обади в болницата - стълба до небето“, което означава, че към болниците, хората са били насочвани само за да се улесни тяхната смърт, ако са били хронично или неизлечимо болни, а не да се допринесе за възстановяването на пациентите. В действителност и дълго след това повечето болници в цялата Византийска империя са били използвани почти само като странноприемници и/или като домове за бедни, но постепенно се превръщат в научни центрове и места за лечение и рехабилитация и въобще с многоброен, специално обучен и специализиран болничен персонал. Още тогава възниква определена йерархия между главния лекар ( archiatroi ), главните сестри ( hypourgoi ) и медицинските сестри ( hyperetai ).Marie-Hélène CONGOURDEAU, « La médecine byzantine à la croisée de l’Orient et de l’Occident », dans Knotenpunkt Byzanz, DE GRUYTER, 15 août 2012, 223–231 p. (ISBN 978-3-11-027209-3) Във византийските болници работят и жени-лекарки.archive.wikiwix.com