Важен фактор в стопанската история на Османската империя е откриването от Васко да Гама на нов морски път от Западна Европа към Индия, с което пада османския монопол върху европейската търговия с Ориента. Друго важно събитие е откриването на Америка и въвеждането в стопанството на много нови културни растения.
В Османската империя продължило да има ангария, но не и крепостно право. Фискът спрямо мюсюлмани и християни не се различава много, с изключение на т.нар. кръвен данък. Социалните прослойки в османското общество са четири: военни; чиновници; търговци и занаятчии; земеделци.
Селско стопанство година население 1520 11 692 480M. Kabadayı, Inventory for the Ottoman Empire / Turkish Republic 1500 – 2000 1566 15 000 000 1683 30 000 000 1831 7 230 660 1856 35 350 000 1881 17 388 604 1906 20 884 000 1914 18 520 000 1919 14 629 000 Основа на османската икономика е селското стопанство. В сферата на аграрните отношения и режима върху земята османците въвеждат единствената радикална промяна. Изцяло е усъвършенствана пронията, трансформирана в спахилък. В османската стопанска и военна практика се налага термина „тимар“, откъдето произлиза и т.н. тимарска система или военно-ленна система. Ленните владения се отличават със своя временен и пожизнен характер. Наред с тимарите съществуват и безусловни владения върху земята наречени мюлкове, но те са в ограничени размери и само за членове на султанското семейство и заслужили пълководци. В Анадола съществува и симбиоза между земите мири, т.е. държавните и мюлковете (юртлук) – в Амасия, Кайзери, Сивас, Малатия и Токат, но това е изключение от общия аграрен режим. Този преходен режим позволява мирната интеграция на Анатолия в Османската империя.
В Османската империя съществуват вакъфи, първият от които е от 1348 г. в Бурса на Хамза бей, който през следващата година изгражда джамия и имарет в Изник.
Спахиите трябва да спазват условието по-голямата част от земята си да предадат за стопанисване и управление на раята (рум миллет). Тези владения се наричат бащинии – всяка бащиния обхваща толкова земя, колкото може да се обработва с чифт волове. Наследството върху бащиниите е по мъжка линия, докато Сюлейман Великолепни разрешава бащинията да се наследява и от дъщерите, ако наследодателят няма мъжки наследници.
Въпреки някои спорове сред османистите, в Османската империя няма крепостничество. Въвеждали са се подобни, но само временни мерки в края на 15 век – спрямо избягали селяни в Западна Анатолия, които изоставят бащиниите си и забягват на други места.
Селскостопанските култури в османската икономика са строго географски районирани, като за обогатяване и покачване на производството им спомага и т.нар. колумбов обмен, посредством който от Америка са пренесени повечето селскостопански култури на османска територия.
През 1695 г. е въведена системата маликяне, т.е. откупуване на фиска от обособено селскостопанско владение – срещу правото на пожизнена аренда. Въз основа развитието на тази система възникват чифлиците с чифликчийството през 18 век, а спахийския институт постепенно запада. Чифликчийството е най-развито в кюстендилското и тесалийското полета.Сборник Кюстендил и Кюстендилско, София, изд. „ОФ“, 1973 г., 95 стр.
Градско стопанство Градското османско стопанство се характеризира с развитието на занаятчийството и строителството (дюлгерството). Османската икономика има развито градско цехово стопанство, отличаващо се от европейската манифактура със своя еснаф (първият регламент датира от 15 май 1658 г. под името „Табак“ на кожарите в Елбасан). През 1664 г. е открита в Солун първата османска манифактура за производство на сукно, през 1725 г. по времето на т.нар. епоха на лалетата в Константинопол се открива и манифактура за производство на кехлени плочки, а през 1744 г. в Ялова и за производство на хартия.
Времето на индустриалната революция за османската империя съвпада с времето на външнополитически (Кючуккайнарджийски договор) и вътрешнополитически сътресения (Кърджалийство).
Първата фабрика в Османската империя е в Сливен и е българска – на Добри Желязков. Първата железопътна линия в Османската империя също е в българските земи – Русе-Варна, днес железопътна линия 9 (България).
Търговия Османската вътрешна и външна търговия способства за развитието на стопанството. Премахнати са всякакви фискални бариери пред единния пазар. Освен традиционните петъчни пазари по места, в Османската империя възникват през 16 век и панаирите. Първите капитулации до 1740 г. са изгодни за османците – те способстват развитието на външната търговия, без да накърняват местните производители и търговци.
През 1740 г., след Белградския мирен договор на Кралство Франция са предоставени неограничени времеви и безусловни права на най-облагодетелствана нация, последвани и от други такива, които в крайна сметка въвеждат империята в свръхзадлъжнялост през 19 век – към отпуснати английски и френски капитали, довели след себе си до т.нар. „лихварски въпрос“.
Икономическа криза За заслугите на френската дипломация по сключването на Белградския мирен договор Франция получава през 1740 г. първата неравноправна капитулация в османската история.
След възкачването на султан Мустафа III османската външна политика остава сравнително мирна и балансирана, докато новият султан под въздействието на френската дипломация, не се решава да нападне Русия, което води до поражение и договора от Кайнарджа.
Новият султан Абдул Хамид I поема империята с напълно изсмукани от войната публични финанси, поради и което Високата порта решава за първи път в историята да търси държавен заем отвън, а и с цел да посрещне очертаващата се нова и поредна руско-турска война. Шериатът не допуска подобна възможност и падишахът се вижда принуден по османското право да вземе разрешение от шейх юл-исляма – Мехмед Кямил. Разрешение е получено, обаче се стига до парадоксалната ситуация да няма кой да отпусне заем на съдържателя на светите земи. Холандия първа отказва, последвана от Испания и османските васали – Мароко, Алжир и Тунис при управлението на Селим III.
Източници
Външни препратки Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век)
История Категория:История на Османската империя Османска империя