Бомбардировките над България са поредица от нападения на британските, американските, съветските и югославските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.
България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година.Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 44. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 1828 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 2372 души тежко ранени. Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече.Желязко Тенчев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г. Българската противовъздушна отбрана, (изтребителна авиация и зенитна артилерия), сваля 23 самолета. Свалените и паднали над съвременната територия на България съюзнически самолети са 60 броя: От военно въздушните сили(ВВС) на САЩ(49 бр.), на Великобритания(9 бр.) и на СССР(2 бр.). Основна част от свалените и паднали на българска територия съюзнически самолети - 45 броя, са простреляни от изтребителната авиация на Луфтвафе, Румънските ВВС и зенитна артилерия в района на рафинерията край Плоещ и Букурещ, но са паднали на българска територия в областите Силистра, Русе, Плевен, Видин и Враца. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 4 октомври 2010
Хронология на предходните събития
На 22 февруари 1941 г. в Атина Гърция и Великобритания, представлявана от Антъни Идън, се договарят за приемането на британските войски, чийто действия ще бъдат на север. В Тристранния пакт са влезли Унгария (на 20 ноември 1940), Румъния (три дни по-късно) и Югославия (на 25 март 1941). На 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска България в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта. Българските комунисти настояват за незабавно включване в Пакта, заради което започват усилена кампания.Позив от 1941 г. оживи парламента в последния му работен ден, Нова нюз, 08.03.2013 г. На 1 март 1941 г. в 13,35 ч. в двореца Белведере във Виена българският министър-председател проф. Богдан Филов подписва договора за присъединяване Царство България към Тристранния пакт. На 22 юни 1941 г. започва операция Барбароса. От 24 юни същата година до 5 септември 1944, когато СССР обявява война на България, българското посолството в Москва представлява интересите на Третия Райх, Кралство Румъния и Кралство Унгария в СССР. На 25 ноември 1941 г. Царство България се присъединява към Антикоминтерновския пакт.Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. С. И. Вавилов. 2-е изд. том 5. М., Государственное научное издательство „Большая Советская энциклопедия“, 1950. стр. 422 – 423 На 13 декември 1941 година България обявява война на Великобритания и САЩ.Филов, Богдан. Дневник, София 1990, с. 433 – 434. На 17 юли 1942 г. от територията на Съветския съюз, действащ в коалиция с Великобритания и САЩ, след срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка, е прочетена програмата на Отечествения фронт.
След загубената втора битка при Ел Аламейн и десанта в Алжир (операция Торч) на 8 ноември 1942 г., Северна Африка постепенно е превзета от САЩ и нейните съюзници. Там са разположени войскови части, а по-късно и в Сицилия. След операция Хъски и Южна Италия летищата във Фоджа и Бриндизи стават бази на 15-а въздушна американска армия, включвайки 85 бомбардировъчни и 22 изтребителни ескадрили или общо 931 бойни самолета, увеличени през декември 1943 с още 739 бомбардировачи B-24 Либърейтър и B-17 Флаинг фортрес. С общо 1670 самолета Балканският полуостров става много лесна и близка мишена.
Начало на бомбардировките Въпреки обявената война България не води активни бойни действия и е в дипломатически отношения със СССР. Въпреки това, по настояване на Уинстън Чърчил„Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде даден тежък урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро“ – Barker, E. British Policy in Soth-Eastern Europe in the Second World War. London 1976, с. 215; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.209 започват въздушни удари в различни краища на страната с мотива, че България е немски съюзник. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.
Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943 г.70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014 г. Целта е да се постигне капитулацията на България. На 18.10.1943 г. е бомбардиран гр. Скопие, тогава в пределите на Царство България. В 12:15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие. Разрушени са 40 сгради, убити са 30 души, ранени са 23-ма. Същия ден са атакувани град Велес и гара Велес. Убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие, като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов. На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.
През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“Пол Джонсън. Чърчил. Рива, 2010. ISBN 978-954-320-305-5. стр. 145; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр. 220
Британски историци като Базил Лидъл Харт смятат, че „ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна“ и определят „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин“ като „пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“.Базил Лидъл Харт, Сравнителни резултати от стратегическата бомбардировъчна офанзива, History of the Second World War, 1971 Българските медии съобщават за нарушение на Хагските конвенции за водене на война. Американски изтребители са разстреляли спускащият се с парашут поручик Иван Бонев. Отбелязани са случаи на обстрел на цивилни лица от бордовите картечници на американски съпровождащи изтребители. При такъв инцидент в гр. Дупница на 4 януари 1944 г. загиват 80 души.Петър Николов, Участие на 6-и изтребителен полк във войната, Pan.bg 16 януари 2014.
След войната се появяват съобщения, че Георги Димитров е предал на Сталин протест на Васил Коларов. Сталин категорично настоял пред Рузвелт, че не иска да се разрушава бъдещата съветска окупационна зона. След „черния Великден“ на София през 1944 г. американският президент разпорежда, против волята на Чърчил, намаляване на интензивността на бомбардировките.Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова, Веселин Хаджиниколов, „Георги Димитров“, София, 1972 г., стр. 496 – 497 „По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. Не след дълго бомбардировките спират“.Васил Коларов, Георги Димитров, Сталин и Рузвелт спасиха София от пълно разрушаване през 1944 г., Иван Петков, Преса, 15 февруари 2015 . Въпреки това бомбардировките продължават на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово. Само при тях, макар и не толкова масирани, жертвите са най-малко 92.
Хронология Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, официален сайтР.Руменин, Американският тероризъм над българите, София 2004Спиридон Спиридонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, в-к Отбрана, 10.12.2013 г.Желязко Тенчев, Орлите на България, Дума, 15 октомври 2011.Изследването на Руменин се потвърждава и в статията и статията Защо Англия, Америка и Русия бомбардират София .71 години от най-тежката бомбардировка на София 30.03.1944, Pan.bg
Април – септември 1941 г. 6 април – Югославски самолети Do-17 бомбардират индустриалния квартал и гарата в гр. София, гр. Кюстендил и някои села. В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17“ пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада. Разрушени са няколко къщи, загиват 8 души,Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285 убити са 4 жени и 2 деца. Българските изтребители успяват да прогонят бомбардировача. При бомбардировката на Кюстендил в 08.35 часа четири самолета нападат града. Най-тежко е бомбардирана гарата. Загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници. Ранените са 95-има – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, като там няма жертви. Същия ден британската авиация извършва бомбардировки над България в интервала 20:05 – 21:40 часа. Началото е поставено от самолети Bristol Blenheim, които бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са трима германски войници и един цивилен, а петима са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20:20 и 21:10 ч. Според ПВО (противо-въздушна отбрана) доклад са пуснати 43 бомби, убити 18 и ранени 28 души. Разрушени са 14 сгради и възникват три пожара.Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 – 225. Атакувани са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, а ранените 3-ма. 7 април – Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица. В 01.15 ч. на 14 април след пускане на осветителни авиобомби е бомбардирана София. Избухват 64 бомби, 77 не сработват или са пуснати в положение „невзрив“. Убитите са 14, ранените са 25. На жп гара е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево. В 22 часа на 22 юни неидентифициран самолет бомбардира град Добрич, като хвърля 6 бомби. По осколките са открити опознавателни знаци на кирилица и се предполага, че самолетът е съветски. Докладва се за разрушени 4 сгради, двама души са ранени.Преди 79 години руснаците бомбардират Добрич
През 1941 година са бомбардирани общо 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. Пуснатите бомби са 252. При априлските бомбардировки ПВО артилерията не отбелязва резултати, а немските изтребители не участват.
Септември 1942 г. През нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. съветски самолети бомбардират градовете Русе, близкото до града село Червена вода, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора. Убита е една жена, 17 души са ранени. Бомба е пусната и над Горна Оряховица. Ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби, над Червена вода – 9 бомби.
Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1943 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са 27.
От пролетта до есента на 1943 г.